"Градът и градът" на Чайна Миевил е роман шедьовър. Носител е на наградата "Артър Кларк" (2010), награда "Хюго" за най-добър роман (2010), Световна награда за фентъзи (2010), номиниран е за награда "Небюла" за най-добър роман. Някъде на ръба на Европа съществуват два града - едновременно на едно и също място. Тук родителите учат децата си да не забелязват жителите на другия град, които са облечени различно; сградите, които имат необичайна архитектура; автомобилите, които са със странен дизайн. Тук двама души могат да вървят по един и същи тротоар, но никога да не се докоснат ... |
|
|
Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. Автор е на книги с поезия и есеистика, преиздавани многократно. Претворил е на български език редица френски и руски поети като Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Маларме, Рембо, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Манделщам, Пастернак. Най-превежданият в момента български поет в чужбина. ... |
|
|
"Прочетох стихотворенията. Те са прекрасни. Тихи и мъдри. Като тихите стъпки на паяка на времето са. Спокойни и неуловими."Калин Терзийски ... "Пулс Прага ми се изтри от неочаквани влизания и излизания на нови запознанства - илюзия, че си потребен От старата инсталация изгоряха всички крушки и само лампички забравени по Коледа между намиганията залъгват, че има светлина От недостиг на вятър се избиха прозорците противно на законите стъклата останаха вътре - да се забиват в петата ми нощем когато вървя към себе си в тъмно тихо и единственото свидетелство че съм жива са ударите на сърцето ми..."" ... |
|
|
"Не не плаче пред хората не се оплаква не мълчи на масата не говори за себе си не припада и не вика бърза помощ не отива на психоаналитик не реже вените си не се драматизира не престава да работи не потъва в алкохол не се поддава на отчаяние не имитира щастие не се смее изкуствено не премълчава нарочно не изпитва агресия не изпитва жал не отказва цигарите не променя себе си не си взима отпуска не тръгва на стоп не ражда изкуствена самота не се обгражда с хора не прописва стихове не слуша различно музика не си води дневник не спира с четенето не престава да се люби не губи удоволствие не се отказва от насладата не ... |
|
|
Една изповед, свързана с живота и творчеството на великия Марсел Пруст. ... Седмицата на повратите. На срещата ми с известния писател Марсел П. и с неизвестния Артюр В., на сблъскването ми с един ум и с едно тяло, на неочаквано рандеву с лесния живот и с възможната смърт. Така 16-годишният „равнодушен красавец” започва изповедта си за едно невероятно лято, през което открива приятелства. Първо започваш да дебнеш. Търсиш онзи или онази, които биха могли да те придружат. Погледът се разхожда из група хора и изведнъж спира върху плячката си. Тогава се приближаваш, вече се отдаваш на съблазняването, на желанието да привлечеш ... |
|
|
Поредицата е под общата редакция на проф. Валери Стефанов "Чест е да представя тези италиански разкази в превод на български с няколко уводни думи, които имат за цел да прозвучат като поздравителна картичка по случай тяхното балканско пътешествие, като знам, че ги поверявам на вещината и ентусиазма на Дария Карапеткова. Това са кратки истории, които носят подписите на много популярни и ценени в Италия автори. Някои, като Микеле Сера, са известни фигури в полето на политическата и нравствената сатира; други като Стефано Бени, Маурицио Маджани и Алесандро Барико са писатели и творци с вече значителен стаж и ... |
|
|
42 стихотворения от Марин Бодаков ... Световъртежна записка "здания, изтривани от въздуха; изтърбушено разточителство: козунакът на Казиното опиянява, за кратко, туристическата индустрия закъснява, смъртта закъснява, имперското богатство отдавна се е оттекло от жилите на този град - кожата на призраците се зачервява, опъва и лъсва от слънцето зад Констанца жаля с мярка и леко, вслушвайки се в Овидий""Наивно изкуство": върховна поезия,която посвещава в живота на живота." Илко Димитров ... |
|
|
Испания е прегазена от войските на Бонапарт, на престола в Мадрид седи узурпатор, а далеч край бреговете на Андалусия красивият, старинен и непокорен Кадис устоява на френската обсада. Не само постоянният обстрел тревожи покоя на хилядолетния град, претъпкан с войска и бежанци - по улиците му периодично откриват трупове на млади момичета, бичувани зверски до смърт. Дали злодеянията на садистичния убиец имат някаква връзка със затягащия се обръч на обсадата - това е само един от въпросите, които си задава полицейският комисар Тисон, когато започва своята шахматна партия със смъртта. Съдбата мести много фигури по ... |
|
|
Вътрешно небе Тайна, която неотменно назовава себе си. На устните и аз съм сладък прилив, бръшлянен отлив. А та сияе. ... |
|
|
Млада, без младост, вика: "Чао!"Грозна, красива - в пола. Будна сънува, сънлива чака не катафалка - кола."Ало!""Ало-о!"Лъгал е ъгълът всички - лък: свива алуминият - трака, трака, прави алуминиев кръг."Чао!""Чао-о!"Цвилят трамваи."Чао!""Чао-о!"Коли грухтят. Тях ги не карат с чай от лайка. Карат ги с кръв от моята гръд. Чаплата нищо не вижда - влачи между витрините бюст и таз. Няма да хапе Господ из здрача - тяло да пази, страст! Тя ще премине тоя - морав за морфинистите - свят сред шум; чаплата - с многотиражен порив чаплата - с малотиражен ум ... |
|
|
Кошмари разтърсват Ню Кробузон – главният град на света Бас-Лаг. Невъобразими същества се хранят със съзнанието на неговите обитатели, оставяйки след себе си празните черупки на телата им. Ученият Айзък Дан дер Гримбулин и неговите приятели са принудени сами да се изправят срещу смъртната опасност. Оказва се, обаче, че това не е единствената заплаха, която дебне града. Изкуствен интелект с невероятна мощ е на път да превърне съзнателните същества в свои марионетки. Благодарение на едно невероятно изобретение, Айзък и приятелите му успяват да се справят с нашествениците и да спасят града. Но ще успее ли ученият да си върне ... |
|
|
В този том са представени спомените на поета Иван Динков - творец, който по възраст принадлежи към така нареченото Априлско поколение, но по своята поетическа чувствителност се отличава от него. Тази изострена чувствителност ще открием и във "Време под линия". Както отбелязва самият автор, "споменът и дневникът са единствените непроветриви жанрове... В тях персоната се трансформира в персонаж, максимално предпазен от призрака на забравата". Иван Динков разказва увлекателно не само когато се спира на интересни случки от своя живот, но и когато разгръща страниците на своята богата индивидуална култура. ... |
