"Покаянието е такова чудо, което превръща човека от враг в приятел Божий, от отхвърлено създание - във възлюбено чедо, от наемник - в син. Каещите се излизат от морето на своите беззакония, за да се потопят в блажените бездни на Божията прошка. При покаянието те се възраждат, обновяват, свличат дрипите на греха и се обличат пак в светлата дреха на кръщението. С тях става чудото на духовното възкресяване, изразено с такава сила в думите на любвеобилния баща при връщането на Блудния син в бащиния дом: Тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери (Лука 15:24)." Из книгата Архимандрит Серафим ( ... |
|
|
Беседи върху блаженствата. Запитаме ли се защо е тъй нещастен човекът, дори когато има всичко необходимо за тукашния си живот - и здраве, и имоти, и земни удоволствия - ще видим, че е нещастен, понеже му липсва единение с Бога. А той е скъсал връзката си със своя Творец, защото се е свързал с греха. Отделен от Бога, човекът е неспокоен, защото Бог Единствен може да даде на душата жадуваното щастие, за което я е създал. ... |
|
|
Неврозата като шанс за съзряване, възприятието на времето в психоанализата и аналитично ориентираната психология, психозите и литературата, езическото, старозаветното и новозаветното в модерния човек са само част от интригуващите теми в книгата на проф. Владета Йеротич. "Човекът е както душевно същество, така и "homo religiosus" - едно отворено за светостта, търсещо Бога създание. Има психолози и психотерапевти, които, прехласнати от богатството и безграничността на човешката душевност, губят от поглед самата му душа, онова, което се намира отвъд душевните прояви и е самият реален корен на душата и ... |
|
|
"Остават само делата на любовта" е шестата книга на изтъкнатия сръбски психиатър и християнски мислител Владета Йеротич, която излиза на български език от издателство "Омофор". Как се възприема в християнска перспектива констатацията, че човешкото същество "обича първо и най-много себе си"? Каква е разликата между разкаяние и покаяние? Каква е същността на радостната скръб на православните? Къде са границите на християнската търпимост? Сборникът включва тридесет статии, обособени в три тематични раздела, но обединени под общ надслов. "Спрях се на заглавието "Остават само делата ... |
|
|
Архимандрит Серафим с много топло чувство съставя най-подробното българско жизнеописание на своя небесен покровител, светеца от по-близки нам времена - преподобни Серафим Саровски (1754 - 1833). Десетилетия наред книгата е една от най-любимите и четени сред православните християни в България. Тя е претърпяла няколко издания и в не едно сърце е запалила горещо желание да тръгне след Христа. Настоящото издание е снабдено с богат снимков и илюстратитвен материал."Радост моя, моля те, придобий мирен дух, и тогава хиляди души ще се спасят около тебе! Устрой в душата си мир, тъй че да не огорчаваш никого и да не се ... |
|
|
"Какъв е този огън, който нашият Господ дойде да сложи на земята? Съгласно учението на великия православен отец от XIX век, епископ Теофан Затворник, това е ревността на православния християнин, вдъхновена от Светия Дух. Той пише: "Тя е онзи огън, който Господ дойде да сложи на земята, и който - попадайки върху земята на нашето естество, поглъща там всичко несъществено, а всичко, което е потребно, той претопява и пречиства. Нея е имал предвид апостолът, когато е писал до солуняни: Духа не угасяйте" (1 Сол. 5:19). Защото макар и този Дух да е Духът, даващ благодат, все пак Неговото присъствие у нас се ... |
|
|
Беседа за покаянието. "Защо вие, синове на истината, които пребивавате в Светата Съборна Църква, не преставате да скърбите? Ако за това има някаква причина, то кажете, открийте ми я като възлюбени чеда на изпълнен с любов баща, за да получите утеха. Защото не подобава тези, които от самото си рождение са се облекли чрез светото Кръщение в Христа, нашия истинен Бог, да се измъчват и терзаят от скръб. Да не бъде това! Преблаженият Павел ни заповядва непрестанно да се радваме като казва: Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички човеци (Филип. 4:4-5). И тъй, коя ... |
|
|
В днешно време все по-широко и безпрепятствено в обществото ни се разпространяват различни окултни, езотерични и дори открито сатанински теории и практики. При липсата на правилен духовен мироглед, основан на светоевангелското и светоотеческо учение, хора от всякакви обществени групи са изложени на реалната опасност да станат жертви на лукавия и човеконенавистнически свят на злите духове. Предложените в настоящото издание статии на приснопаметния богослов, духовен писател и поет архимандрит Серафим (Алексиев) "Спиритизъм, духовидство, врачуване" и нейното допълнение "Здрава и болна мистика" ни ... |
|
|
Почитта на мощите на светиите е отличителен белег на християнската култова традиция. Светите мощи, които се почитат като чудотворни и лековити, са своеобразно предметно присъствие на Божията благодат на земята за вярващия християнин.Те са и закрила срещу бедите и изпитанията, които животът непрекъснато предлага. Ето защо са съхранявани като най-ценните съкровища на храмовете. През средновековната епоха пък завземането на вражеска крепост задължително се е съпътствало от изземване на ковчежета със свещени реликви и пренасянето им по родните места на завоевателите. затова мощите често пъти "изминават" внушителни ... |
|
|
Книгата е събрала опита на сръбския психотерапевт и православен мислител Владета Йеротич, изяснен по достъпен начин в отговорите му на многобройни въпроси, отправени към него в писмен вид или на срещи дискусии. В нея ще разпознаете и собствените си терзания и размишления, свързани с личностните ни кризи и проблемни отношения, въпроси, касаещи националната и религиозна идентичност в съвременните условия; ще откриете утеха и просветление в моменти на отчаяние при сблъсъка с тежките житейски въпроси като болестта или смъртта. С удивление ще надникнете в пластовете на човешката същност - как езическият и старозаветният човек ... |
|
|
В който и да е разказ за Етиопия няма как да не присъстват думите "единствена" и "последна". Етиопия е единствената държава в Африка, която е християнска, никога не е била колонизирана, съхранила е своеобразната си национална писменост, с която включително се записва и уникалната ѝ музика. Етиопия е и последната империя на Африканския континент. Но това са само сухи факти. Вярвам, че за да опознаеш истински една страна, трябва да извървиш пътищата към храмовете ѝ. А в Етиопия те са безброй. В тази книга се разказва за някои от тях. ... |
|
|
Книгата на св. Серафим сякаш стои извън своето време. Тя излиза в 1939 г., когато темата за самодържавната монархия няма нищо общо с изтръпналата пред Хитлер Европа, а най-малко с намиращата се под игото на аболшевизма Русия. По времето, когато са писани тези текстове, някои от главните мисли на св. Серафим са изглеждали "не от този свят" - и за предателството на дореволюционната руска интелигенция, и за праведността на царя-мъченик, и за предстоящото падане на болшевизма, и за предстоящото православно възраждане на Русия, основано върху кръвта на мъчениците, и за необходимото покаяние на руския народ за великия ... |
