Беседа за покаянието. "Защо вие, синове на истината, които пребивавате в Светата Съборна Църква, не преставате да скърбите? Ако за това има някаква причина, то кажете, открийте ми я като възлюбени чеда на изпълнен с любов баща, за да получите утеха. Защото не подобава тези, които от самото си рождение са се облекли чрез светото Кръщение в Христа, нашия истинен Бог, да се измъчват и терзаят от скръб. Да не бъде това! Преблаженият Павел ни заповядва непрестанно да се радваме като казва: Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички човеци (Филип. 4:4-5). И тъй, коя ... |
|
|
Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |
|
|
"Умът, стоящ и призоваващ Христос и прибягващ към Него срещу враговете, е подобен на звяр, обкръжен от множество псета и мъжествено съпротивляващ им се, скрит зад някаква ограда. Като мислено съзира отдалече коварните замисли на невидимите врагове, умът непрестанно се моли срещу им на Миротвореьа Иисус и така остава неуязвен от тях. Ако имаш познание и ти е дадено от ранни зори да заставаш пред Господа и не само да бъдеш виждан (ср. Пс 5:4 - според слав. прев.), но и сам да виждаш, то ще разбереш за какво говоря. Ако ли пък нямаш, пребъдвай в трезвение и ще получиш! Онова, което съставлява моретата, е многото вода: ... |
|
|
В днешния груб век на материална култура, когато всички са се надъхали с омраза към всички, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъдрост в пълен разрез със светските разбирания? Гордостта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човек без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гордост се смятат за осъдени на потъпкване и изчезване. При такава настроеност кой ще ... |
|
|
"Най-главното, най-необходимото за монаха, пък и изобщо за християнина, е: борба, борба, непрекъсната борба със себе си. Защото, ако човек започне да се следи - а трябва непрестанно да следим себе си - той все ще намери нещо недобро. Защо? - Защото дяволът не престава да ни изкушава. Ние сме пълни със страсти и около нас непрекъснато има бесове - нападат ни ту с един помисъл, ту с друг. С тях трябва да се борим. Ако приемем беса, наскърбяваме Господа. Нашите оръжия са непрекъсната борба със себе си и постоянната молитва, молитва и молитва. Защото, ако разчитаме на своите сили, ще има само провали, а с Божията помощ ... |
|
|
Архимандрит Серафим с много топло чувство съставя най-подробното българско жизнеописание на своя небесен покровител, светеца от по-близки нам времена - преподобни Серафим Саровски (1754 - 1833). Десетилетия наред книгата е една от най-любимите и четени сред православните християни в България. Тя е претърпяла няколко издания и в не едно сърце е запалила горещо желание да тръгне след Христа. Настоящото издание е снабдено с богат снимков и илюстратитвен материал."Радост моя, моля те, придобий мирен дух, и тогава хиляди души ще се спасят около тебе! Устрой в душата си мир, тъй че да не огорчаваш никого и да не се ... |
|
|
"Какъв е този огън, който нашият Господ дойде да сложи на земята? Съгласно учението на великия православен отец от XIX век, епископ Теофан Затворник, това е ревността на православния християнин, вдъхновена от Светия Дух. Той пише: "Тя е онзи огън, който Господ дойде да сложи на земята, и който - попадайки върху земята на нашето естество, поглъща там всичко несъществено, а всичко, което е потребно, той претопява и пречиства. Нея е имал предвид апостолът, когато е писал до солуняни: Духа не угасяйте" (1 Сол. 5:19). Защото макар и този Дух да е Духът, даващ благодат, все пак Неговото присъствие у нас се ... |
|
|
Това е една от най-интересните и оспорвани книги за библията. Великият цар Соломон се впуска да изследва земния живот и стига до катастрофалния извод, че "всичко е суета и гонене на вятър". А какво не добро за човека, и как животът му да има смисъл, това е изводът от цялата книга. Въпреки внушителната си възраст от 3000 години книгата звучи удивително актуално. За улеснение на читателя в текста са поместени кратки обяснения. Техен автор е Здравко Ненов, ръководител на издателство "Верен" и автор на книги с библейска тематика. Книгата е част от поредицата "Запознанство с Библията" на ... |
|
|
Настоящата книга на архимандрит Серафим е поредният плод на дългогодишен задълбочен труд на автора. Тя е единственият му напълно завършен животопис от замисляната от него поредица "Подвижници на Рилския манастир". В по-широк мащаб отец Серафим е имал желание да напише сборник "Плодове на святост в съвременната Българска св. Православна Църква", за което ни разказва негов кратък план, намерен сред ръкописите му. Още от самото начало на своя монашески живот той събира като бисери думите и примерите от живота на схимонах Павел, с когото е бил духовно близък от постъпването си в Рилския манастир. На ... |
|
|
"Дерзайте, грешници! Има за нас избавление! Иисус Христос, Който понесе върху плещите Си греха на цялото човечество и Който заплати с кръстната Си смърт нашите дългове към Бога, може да понесе и нашите грехове върху раменете Си. Нали затова св. Андрей Критски се моли от името на всички нас, които тежко съгрешаваме пред Господа: "Вземи от мене моето тежко греховно бреме и ми дай сълзи на покаяние!" Но ние трябва именно да пролеем сълзи на покаяние! Защото има само два вида вода, която умира нечистотата на греховете: водата на кръщението и сълзите на покаянието. При това, както твърду св. Йоан Лествичник, & ... |
|
|
Като съставени от тяло и душа, и като сътворени по образ Божий ние сме призвани да водим не само плътски, но и духовен живот. Чрез св. тайнство Кръщение ние по непостижим начин се раждаме свише (Иоан. 3:3), т. е. от небето и за небето. Целта на това новорождение свише е да се удостоим да влезем и да пребъдваме вечно в Царството на правдата, мира и радостта. Това ни открива Спасителят с думите: Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие (Иоан. 3:3). Иначе казано, без рождение от вода и Дух (Иоан. 3:5), т. е. без кръщение, няма спасение! Спасението се постига чрез покоряване плътта на духа, чрез водене на ... |
|
|
"Темата за смъртта безспорно е постоянната и най-многостранна тема на всяко човешко общество, епоха, на всяко човешко поколение и сърце. От древност до днес тя е може би дори най-съдбоносният въпрос, който занимава всяка изучаваща човека наука и философия. В религиите тя е основно занимание. Огледана е от всички страни, за нея вече е казано всичко, което е могло да бъде казано и помислено. Освен най-дълбокото и най-съкровеното - онова, което задължително трябва да бъде преживяно лично от всеки един от нас, реалните хора на своето време - пишещите и четящите написаното, които един ден ще бъдем в гроба и отвъд. Именно ... |
Книги
