"Книга, която ще ви запрати в друга реалност - вашата; книга, в която днес е вчера, но и утре; книга без герои, защото всички са герои; книга за прискърбната радост, безутешната утеха и мимолетната вечност; книга язвителна, пънкарски поетична, която те изритва с първата глава и те държи наелектризиран до последната. Книга за мен и за теб." Георги Ангелов "Модерността в прозата на Елена Алексиева има различни измерения, но в едно тя остана вярна на класическата проза - тя твори fiction, няма претенцията да разказва действително случили се неща. Онези, които ще търсят и разпознават в творбите ѝ ... |
|
|
Както вероятно се досещате, романът на Николай Табаков "Синята гора" няма нищо общо с дърводобива. Той разказва живота. Катери се по стръмнините на собствените ни вълнения, спуска се стремглаво в личните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е примамка, изкушение, вечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски поглед се изправят горските дебри на уж невинното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна увереност, че сме точно ние, че сме тук и сега. Разпознаваме себе си в героите, без колебание вземаме страна, неспокойно отричаме, ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
"Няма да стана художник - казах аз. - Ще стана писател."Така завършва Истанбул, книгата на писателя, който умее да рисува с думи. Едно обяснение в любов към града, наричан зеницата на света, история в която естествено съжителстват красотата и тъгата, нежността, надеждата и силата на духа, разказ за израстването и преплитането на една изключителна личност с един изключителен град. Портретът на Орхан Памук на града, намиращ се на два континента, е същевременно и автопортрет, пречупен през паметта и меланхолията на всички истанбулци, живеещи под сянката на една бивша империя."В нашето време на фалшификации, ... |
|
|
Шведският режисьор и сценарист Ингмар Бергман (1918 - 2007) работи за театъра над 60 години, през които поставя 172 пиеси и е директор на театрите в Хелсингборг, Гьотеборг, Малмьо, Кралският драматичен театър в Стокхолм и Резиденцтеатър в Мюнхен. Талантът му го отвежда и в киното, където за 40 години режисира над 60 филма за големия и малкия екран. Настоящият сборник обхваща почти цялата му кариера, от първите му стъпки в сянката на Втората световна война, до 90-те години, когато вече е приключил с киното, но продължава да работи в театъра. Текстовете са писани по най-различни поводи: част от тях са публикувани в ... |
|
|
"Сборникът с разкази "Хора" направо ме зашемети. Толкова близки усетих героите, че след всеки разказ спирах, за да си поема дъх. За да изляза от неусетното ми вмъкване под кожата на Пламъчето или Агата, да се измъкна от тъмния ъгъл на Ани към светлия Париж, да се отърся от огромната мъка, пътувайки към Маскирания за лек, да се гмурна до Олга или Зисула с копнежа за истинската любов, да нося достойнството на Лудата, да бъда чаровния Дмитри или двете циганки джуджета върху тяхното летящо килимче... Бях всеки един от "хората" на Катерина. И през мен течеше променлив електрически ток и изгаряше ... |
|
|
"Думите... Сякаш целият ми живот е минал в търсене на точните думи. Наистина ли е толкова важно да назова? Тези месеци често чувам: "Стига си анализирала. Спри да го мислиш". Или "Господи, след толкова обсъждане, наистина ли живееш истински?". Дори: "Прекалено много говориш. Не трябва да казваш всичко. Остави нещо за себе си". Думите са част от живота ми. Толкова важна част, че са ме завладели. Нощем се събуждам, защото фраза се е родила в главата ми. Все още не скачам от леглото, за да я запиша, но през деня се връщам към нея. Наоколо се нареждат други думи, нейни приятелки. Те си ... |
|
|
Сете е родена в робство и бяга в Охайо към свободата си. Осемнайсет години по-късно обаче още не я е открила. Понесла е немислимото и не е изгубила разсъдъка си, но все така остава в плен на спомените за скъпия дом - красивата ферма, където са се случили толкова ужасни неща. През 1873 година, след Американската гражданска война, историята на семейството бивши роби продължава в Синсинати. В къщата им на Блустоун Роуд № 124 витае призракът на дете, което е умряло без име и на чийто надгробен камък е изсечена една-единствена дума: Възлюбена. Изпълнен с горчива поезия и напрежение, романът "Възлюбена" е ... |
|
|
"Панорама" запази гражданския мир. Тя се превърна в институция. От нея политиците се учеха на толерантност и плурализъм. Хората от цяла България вярваха на Гарелов." Желю Желев, първи президент на демократична България, първи лидер на СДС "Българското общество пое по пътя на демократичните промени в огромна степен благодарение на "Панорама". Веселин Методиев, вицепремиер в кабинета на Иван Костов, историк "Панорама" с Иван Гарелов е част от историята на прехода." Тончо Жечев, литературен критик, историк "Гарелов не отразяваше политиката. Той я правеше." Соломон ... |
|
|
Съставители: Веселин Методиев, Ангелина Гимишева, Мария Стоянова, Юлия Станимирова. ... "Свободата, господа, е белият дроб, чрез който диша демокрацията." Парламентарният дебат в България има своите възходи и спадове. За съжаление, малко познаваме и поради това малко разговаряме за добрите образци. За един от тях е направена тази книга. Никола Мушанов (1872 - 1951) е бележит български политик. Той е сред онези, които направиха от една малка, аграрна провинция на Османската империя достойна и уважавана европейска държава - Княжество, а от 1908 г. Царство България. Навършил 30 години, Мушанов ще стане народен ... |
|
|
В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това ново издание. Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, ... |
|
|
Защо животът и съдбата на Наполеон Бонапарт продължават да вълнуват толкова хора? За него знаем безкрайно много: за войните, за политиката, за дипломацията, законодателството и администрацията му, за неговите министри, маршали, братя, сестри, съпруги и любовници. Но странното е, че колкото повече научаваме, толкова по-малко го познаваме. "Този велик човек е все по-неразгадаем" - казва неговият съвременник Стендал. През 1927 година емигриралият в Париж Дмитрий Мережковски написва една от най-добрите биографии на първия френски император. Тя ни разказва за изключителният живот на един човек с възвишена и ... |
Книги
