И днес, в 21-ви век, всички ние сме преки свидетели на жестокия геноцид, който се извършва спрямо българите в Македония от една развилняла се до лудост сръбскокомунистическа банда. И този геноцид продължава вече 66 години с отчаяните опити на сърбите и техните еничари да направят само българите там „етнически македонци", за да изпълнят препоръката на Стоян Новакович. А тази препоръка е, че за да се сърбизират българите, най-напред трябва да бъдат отдалечени от българския им корен чрез македонизма. Като за идеологическа основа на това македонизиране сърбите и техните слуги в Скопие вече 66 години размахват единствено ... |
|
Николай Генчев (1931-2000) е български историк, член-кореспондент на БАН, професор, д-р на науките. Ректор на СУ (1989-1993). Носител на международната Хердерова награда (1989). Автор на десетки трудове в областта на новата и най-новата българска история. Значителен принос в развитието на българската историография за Възраждането имат такива известни български учени като В. Априлов, Т. Бурмов, Ст. Заимов, Д. Маринов, Д. Кънчов, Ив. Шишманов. Списъкът ще бъде непълен, ако не прибавим името на Николай Генчев. Макар да разполага със значителен научен потенциал, българската историография все още не е успяла да създаде ... |
|
Ново издание на знаковия "репортаж за баналността на злото" за процеса срещу прочутия нацист в Йерусалим от Хана Аренд. Репортажът за баналността на злото "Айхман в Йерусалим" е една от най-важните и влиятелни книги на XX век. Оригинално предадено като поредица от статии за "Ню Йоркър", отразяването на сензационния процес срещу нацисткия функционер Адолф Айхман се превръща в епично платно, на което Хана Аренд, създала най-добрата научна теория за тоталитаризма, рисува смайващата историческа картина на Холокоста, на жертвите и на техните палачи. Както и на безпрецедентната възможност ... |
|
"Тази книга представя съдбата и живота в Беломорската област, когато през лятото на 1941г. тя е присъединена отново към България. Проследено е накратко и тежката съдба на българското население в Беломорието, неговото прогонване оттам и усилията за възвръщането му през 1941-1944 г. В тази книга не се спирам на политическите и военните аспекти на създадената от най 1941 г. до септември 1944 г. в пределите на българската държава Ксантийска област. Тя е разказ за стопанското и културното строителство на българите в Беломорието през един неголям тригодишен период, за гигантските усилия и огромни средства, вложени тогава ... |
|
Настоящото издание запознава широката публика с всекидневния бит в древна Тракия. Акцентът е върху живота в днешните български земи през римската епоха (І-ІІІ в.), на места хронологическата рамка отива и в късноримската епоха (ІV в.). Изследването е и увлекателен разказ за това как са живели хората, обитавали тези места – траки, гърци, римляни и други по-малко представени етноси, влизащи в териториите на провинциите Тракия, Мизия, Долна и Горна Мизия и Македония. Основните теми, върху които е акцентувано, са природните ресурси от двете страни на Балкана, населението в този регион, етническият състав. Важна част от ... |
|
"Между това, едно престъпление е извършено над един от най-великите народи на древността, на които Европа и Индия дължат населението си, цивилизацията си, дори и езика, на който говорят, като е стъпкана историята му, славата му, творческият му гений и целият е хвърлен в бездните на мрака. Този народ е творецът и стълбът на арийството и гробът на предците му още стои заличен, буренясал. Той е тракийският народ, "най-многочисленият след индийците", както се изразява бащата на историята. С тая книга ние искаме да го възкресим и накараме да разкаже сам подвизите си. Той е свидетел на раждането на Египет и ... |
|
За Тракийските хроники думата “сензационно” е твърде слаба! Всеки считащ себе си за родолюбец би трябвало да има в дома си този сборник от исторически летописи, както “История Славяно-Българска”. Това е книга, явяваща се като завършек, корона на започнатото, както от Паисий Хилендарски, така също от Д-р Ганчо Ценов и други истински, некорумпирани радетели на българщината. В книгата са извадени на светло и в пълнота, чрез древните документи, тайни или изопачени факти от нашата история. Тя предоставя “цялостната Визия относно ролята и мястото на българския (тракийски) народ в световната история, като един "богоизбран& ... |
|
Историческата картина, относно което и да е събитие или събития, рядко се отразява изцяло само в една, макар добре описана и представена, позиция. Обикновено тя се композира от различни съставки. Едната е развитата теза на самия изследовател. Другата са оценките на благоразположеното обкръжение от приятели, близки и идейни сподвижници. Третата е отрезвяващата страна на критиката. Хомогенизиращият фактор за достигане на истината за историческите събития е времето. Но времето все пак предпочита аргументите. В това отношение авторът на книгата "Неизвестното в българската история" - Добрин Денев - старателно укрепва ... |
|
"Азъ обичам своето отечество!..." Предсмъртните думи на Мара Бунева "На 13 януари 1928 г. в град Скопие, при стария мост на река Вардар, героичната българка Мара Бунева застреля сръбския злодей Велимир Прелич. Застреля джелатина Прелич, прочул се най-много със своите варварски жестокости и мъчения над мирното население по Вардарско. И то жестокости, извършени само над поробените българи, за да се сбъдне вековната мечта на сръбските поробители - българин да не остане в сръбския дял на Македония. След атентата, за да не попадне жива в ръцете на сръбските изверги, Мара Бунева насочва пистолета срещу себе си ... |
|
"Многобройни са фалшификациите и укритите истини за много важни събития от нашето минало. Нашата политическа и дипломатическа история бе осакатена и нагласена да обслужва теснопартийни и чужди интереси. Неизвестни за народа ни, даже и за някои учени, бяха и са редица договори, определили националните ни граници и развитието на българската държава. Не се знаеха и не се публикуваха договорите, по силата на които България е била окупирана за неопределено време, както и договорите, по силата на които са били изплатени огромни издръжки за окупационните войски. Неизвестни за широката публика са и днес клаузите на ... |
|
Четвърти том от поредицата "Български хроники" обхваща историята на нашия народ от 1943 до 2007 г. ... "Голямото престъпление на комунизма не бяха само репресиите и убийствата – най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници, защото всички виждахме истината, помежду си шушукахме и псувахме, а по площадите викахме "ура" и гласувахме единодушно "за" каквото ни кажат; смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят, мили читателю – душевното осакатяване е с дълги последици: ... |
|
Човекът, за когото ще говоря, не е рицар или духовник, не е нито епископ, нито "велик", още по-малко буржоа, търговец, земевладелец или образован. Той е човек, когото тревожат дъждът, вълкът и виното, сандъкът с жълтици, ембрионът и още огънят, брадвата, съседът, креватът, Спасението, все неща, за които ни говорят само при случай или поради претенциозност, пречупени през деформиращата призма на политическите институции, обществените йерархии, юридическите правила или предписанията на закона. Следователно тук няма да намерите икономическо експозе, нито схема на развитието на производството или пък нещо за ... |