В предлаганата книга са включени сто и една любовни танка, като малко повече от половината са от първата антология с японски песни Манйошю "Сборник от милиарди листа", а останалите – от императорските антологии, съставени между Х и ХІІІ в. "Дори да ме забравиш, замълчи за това. Остави ми за спомен недосънуван сън от мимолетния ни свят."Ума но Найши ТРАДИЦИОННАТА ЯПОНСКА ПОЕЗИЯ В предлаганата книга са включени сто и една любовни танка, като малко повече от половината са от първата антология с японски песни Manyōshū Сборник от милиарди листа, а останалите – от императорските антологии ( ... |
|
Кошмари разтърсват Ню Кробузон – главният град на света Бас-Лаг. Невъобразими същества се хранят със съзнанието на неговите обитатели, оставяйки след себе си празните черупки на телата им. Ученият Айзък Дан дер Гримбулин и неговите приятели са принудени сами да се изправят срещу смъртната опасност. Оказва се, обаче, че това не е единствената заплаха, която дебне града. Изкуствен интелект с невероятна мощ е на път да превърне съзнателните същества в свои марионетки. Благодарение на едно невероятно изобретение, Айзък и приятелите му успяват да се справят с нашествениците и да спасят града. Но ще успее ли ученият да си върне ... |
|
Почти всички японски поетични антологии след Майношо са създадени по императорски укази. Едно от малкото изключения е антологията "100 стихотворения от 100 поети". Всъщност има няколко антологии с такова заглавие, но сред тях най-представителна е тази на Фудживера но Тейка, известен като Фудживера но Садаие (1162 - 1241). Именно за нея става въпрос тук. Тя се изучава от каноничните (императорски) антологии преди всичко по това, че стиховете в нея са подредени хронологично, а не по тематични цикли. По този начин в нея е представена историята на японската поезия от древността до началото на XIII век. ... |
|
Една изповед, свързана с живота и творчеството на великия Марсел Пруст. ... Седмицата на повратите. На срещата ми с известния писател Марсел П. и с неизвестния Артюр В., на сблъскването ми с един ум и с едно тяло, на неочаквано рандеву с лесния живот и с възможната смърт. Така 16-годишният „равнодушен красавец” започва изповедта си за едно невероятно лято, през което открива приятелства. Първо започваш да дебнеш. Търсиш онзи или онази, които биха могли да те придружат. Погледът се разхожда из група хора и изведнъж спира върху плячката си. Тогава се приближаваш, вече се отдаваш на съблазняването, на желанието да привлечеш ... |
|
"Прочетох стихотворенията. Те са прекрасни. Тихи и мъдри. Като тихите стъпки на паяка на времето са. Спокойни и неуловими."Калин Терзийски ... "Пулс Прага ми се изтри от неочаквани влизания и излизания на нови запознанства - илюзия, че си потребен От старата инсталация изгоряха всички крушки и само лампички забравени по Коледа между намиганията залъгват, че има светлина От недостиг на вятър се избиха прозорците противно на законите стъклата останаха вътре - да се забиват в петата ми нощем когато вървя към себе си в тъмно тихо и единственото свидетелство че съм жива са ударите на сърцето ми..."" ... |
|
Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. Автор е на книги с поезия и есеистика, преиздавани многократно. Претворил е на български език редица френски и руски поети като Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Маларме, Рембо, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Манделщам, Пастернак. Най-превежданият в момента български поет в чужбина. ... |
|
"Градът и градът" на Чайна Миевил е роман шедьовър. Носител е на наградата "Артър Кларк" (2010), награда "Хюго" за най-добър роман (2010), Световна награда за фентъзи (2010), номиниран е за награда "Небюла" за най-добър роман. Някъде на ръба на Европа съществуват два града - едновременно на едно и също място. Тук родителите учат децата си да не забелязват жителите на другия град, които са облечени различно; сградите, които имат необичайна архитектура; автомобилите, които са със странен дизайн. Тук двама души могат да вървят по един и същи тротоар, но никога да не се докоснат ... |
|
Джоуи Харкър не е герой. Всъщност винаги е бил леко странен тип, който никога не се ориентира къде е и е способен да се изгуби дори в собствената си къща. И това не би било странно, ако Джоуи не беше бродещ. Той е единственият човек на Земята, притежаващ дарбата да броди между различните измерения. Но Джоуи разбира това по трудния начин, когато вместо на мечтаната среща с момичето си, се озовава в центъра на битка между две империи. А залогът е Земята. Всъщност всички Земи. А в Междусвят те са около трилион. Сега Джоуи трябва да оцелее, да премине обучението в елитния отряд от негови не-съвсем-еднакви-двойници, събрани от ... |
|
Испания е прегазена от войските на Бонапарт, на престола в Мадрид седи узурпатор, а далеч край бреговете на Андалусия красивият, старинен и непокорен Кадис устоява на френската обсада. Не само постоянният обстрел тревожи покоя на хилядолетния град, претъпкан с войска и бежанци - по улиците му периодично откриват трупове на млади момичета, бичувани зверски до смърт. Дали злодеянията на садистичния убиец имат някаква връзка със затягащия се обръч на обсадата - това е само един от въпросите, които си задава полицейският комисар Тисон, когато започва своята шахматна партия със смъртта. Съдбата мести много фигури по ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Жизнерадостният народен хумор в творчеството на Чудомир продължава фолклорната традиция на Хитър Петър, линията на Вазовите "Чичовци", хумореските на М. Георгиев и Елин Пелин. В тома са включени израни произведения на автора: разкази и одумки, а също така спомени, пътеписи, писма и драсканици от болницата, както той сам ги е нарекъл, редове от биографията и статии от Н. Георгиев, Ст. Попвасилев, Ив. Богданов, П. Пондев, В. Андреев и В. Стоянов. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските ... |
|
“Епилог към малката чаша Моята поезия сестра на малката чаша знае кой пие от нея пред нея седнал няма да си изгуби времето връща се пак и пак в спомените от спомените да чака значи да бъде с нея“ Из “Минавам оттук“ ... |
|
„Веднъж Веднъж се скитах по пътищата, самотният ми силует беше изсъхнало дърво в пустинята. Веднъж се взирах уплашен в мрака, виках за помощ, но гласът ми се разтопи в тежката нощ. Мъгла погълна звездите и луната. Леден вятър яхна дивата пустош. Веднъж чух как славей пее в нощта – сякаш пееха облаци. Песента се спусна към мене – езеро с разцъфнали лилии. Белите им цветове прогониха мрака. Веднъж те търсих в най-гъстата тъма и бях най-щастливият човек в света, когато се срещнахме през пролетната нощ.“ Жао Лихон, роден в Шанхай през 1952 г., е един от най-даровитите поети и учени на съвременен Китай. Завършил ... |