Енциклопедия Лечебни растения предлага систематизирана научно-популярна информация за растения, разпространени в българската флора и използвани в народната медицина от векове, както и за чуждестранни видове - общо над 270. Описани са лечебни растения, подходящи за употреба в домашни условия. Те са с добра поносимост, могат да се използват за по-продължителен период от време и намират приложение за профилактика и лечение на редица заболявания. В първата част на енциклопедията са разгледани най-важните биологичноактивни вещества в лечебните растения, на които се дължи специфичното им действие, както и морфологията на ... |
|
Книгата на д-р Анелия Маркова представя един по-различен поглед върху войните от средновековната българска история в периода XII - XIV в. Авторката не се стреми просто да преповтори добре познатата последователност от събития, а да изведе основните тенденции във военно-политическата идеология на българските владетели. Внимание привлича и опитът да се коригира утвърдилата се през годините хронология на някои войни с помощта на нови доказателства и повторен прочит на изворите. Такива са например въстанието на Асеневци, както и значимата битка при Велбъжд от 1330 г. Второто българско царство във война и мир хвърля светлина ... |
|
В тази книга са представени проучванията и обходите на Вацлав Добруски в Западна България по поръчение на министерството на Народното Просвещение за събиране на археологически материали, надписи и сведения. Обходени са районите около Кутловица (Монтана), Каменна Рикса, Дългоделци, Прогорелец, Вълчедръм, Мокреш, Лабец, Рациария, Лом, Орсоя, Въртоп, Видин, Кула, Чичел, Кладруп, Белоградчик, Луковец, Цибър, Козлодуй, Селяновци, Вадин, Гиген, Чумаковци. Описани са много надписи, градища и крепости. Вацлав Добруски (1858 - 1916) е пръв директор на Народния археологически музей. Организира подреждането на сбирките в музея, ... |
|
Познат ли е Раковски в България днес? Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросът, който възниква впоследствие е: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери! И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има ... |