На човешката природа са необходими повече уроци отколкото може да предаде една седмична проповед... Фани Прайс е бедно момиче, израснало при богатите си чичо и леля - господари на имението Мансфийлд Парк. Наясно е със скромния си ранг и смирено приема високомерието на околните. Единствената ѝ утеха и приятел е братовчед ѝ Едмънд, в когото е тайно влюбена. Той се подготвя за пастор и всичко тече спокойно, но един ден в околността пристигат шармантните брат и сестра Крофорд. Двамата разпръскват искри от блясъка и порока на лондонския живот и слагат край на селската тишина. Ще се стигне ли до изневяра? Ще победи ... |
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
Кити Ъндърхей отново е тук, за да се заеме с поредния случай на убийство. Зимата на 1933 година. Кити Ъндърхей почти се е възстановила след събитията в Ендърли Хол и като че ли емоционалният ѝ хоризонт се очертава безоблачен. Помрачава го само едно - ако не броим натрапчивото чувство, че някой я следи - припламващите искри между Матю Брайънт и някогашната му приятелка, очарователната Джулиет Вандерщрафен. Ето защо, когато старата дама - госпожица Плендерлийт, е открита мъртва пред прага на дома си, уж жертва на фатално подхлъзване, Кити се заема с разследването на обстоятелствата около смъртта ѝ, за да не ... |
|
Катрин Лоримър, която търгува с антикварни предмети, е преуспяла жена в професия, упражнявана предимно от мъже. Само че бизнесът е в застой и тя предприема рискован ход. След безумно наддаване на аукцион купува известната миниатюра на Холбайн - Дамата с карамфилите, която ще продаде на богат американски колекционер. Ала усещането за самота донякъде помрачава радостта ѝ. Все пак обичайната ѝ сдържаност ѝ помага да не издава страховете си и да отблъсква мъжа, който от доста време ѝ предлага брак. За разлика от нея племенницата ѝ Нанси е експанзивна красавица, решена да стане звезда на ... |
|
Смело ли е заглавието на тази книга? Със сигурност. А скандално ли е? Съвсем не. Съзнавайки дързостта си, Лиз Бурбо избира това изненадващо заглавие на своята автобиография, за да покаже чрез житейското и професионалното си развитие божественото, което носи в себе си. В тези редове тя се разкрива изцяло. Доверява се на интуицията си, оставя се да бъде водена от своя вътрешен Бог и поема големи рискове. Показва много аспекти от семейния и емоционалния си живот, от интимните и сексуалните си връзки, от следването и кариерата си, не забравя и финансовите си успехи и провали. А какво по-обогатяващо от това да опознаеш ... |
|
"Моля, всички злополуки да се явят на гише номер 13, с валидна лична карта за регистриране." Виолета Златарева "Животът е низ от злополуки и нашите дълбоки вдишвания отмерват разстоянието между тях. В тази книга границата между щастието и меланхолията е толкова неосезаема, че имаме нужда нужда от регистър, за да не изгубим посоката. А може би и в живота е точно така Поезия, която определено си заслужава! Александър Иванов Виолета Златарева е родена в град Велинград през 1992 г. Автор е на сборника с разкази Академия за китове (изд. АРС, 2021 г.), адаптиран и посветен на сцена от театър Виа Верде. ... |
|
Ноември 1933 г. Сдружението на хотелиерите организира годишната си вечеря в Торки и като примерна внучка Кити Ъндърхей е готова да загърби неприязънта си към подобни събития и да представлява подобаващо своята баба - собственичката на хотел Делфин. А и ако трябва да е честна, да прекара вечерта в танци с чаровния капитан Матю Брайънт, не е толкова лоша идея, нали? Уви, краят на танците настъпва още преди втория коктейл Белини, когато местният съветник Харолд Евертън пада мъртъв над недопитото си кафе. Кити и Мат не губят време и се впускат в собствено разследване на причините за смъртта. Двамата вече имат опит с ... |
|
Англия, 1933 година. Кити Ъндърхей е самостоятелна и модерна за времето си млада госпожица, която се гордее със семейното си съкровище: фамилния хотел "Делфин". Старинната сграда се издига близо до бруления от ветрове британски бряг, а животът край нея си тече, като че ли без времето да докосва изящната ѝ фасада... Докато един ден полицията намира труп, а няколко стаи на хотела се оказват претършувани неизвестно от кого. В градчето започва да се носи мълва, че някой издирва легендарен рубин, собственост на майката на Кити, изчезнала в хаоса по време на Първата световна война. Скоро любопитството и ... |
|
Късното лято на 1933 година. Капитан Матю Брайънт и аматьорката детектив Кити Ъндърхей се изправят пред ново предизвикателство. Пърл Брайт - обещаващата млада актриса, е открита удушена с връзката на обувката на капитан Брайънт. Полицията арестува Матю, защото всички улики сочат, че именно той е извършил убийството. Кити започва разследване, за да изчисти името на своя партньор, което я отвежда до стар импресарио, свързан с театъра, опасни тайни и далеч по-сериозен заговор от скалъпеното обвинение срещу Матю. И така привлича вниманието на истинския убиец... Хелена Диксън отново ни потапя в Англия отпреди почти 100 ... |
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
Ню Йорк, Париж, Лондон... Каси улучва от раз в десетката - среща веднага правилния мъж и се омъжва за него. Но точно на десетата годишнина от сватбата им всичко рухва, когато тя разбира, че целият им брак е една голяма лъжа. Предадена и наранена, младата жена осъзнава, че е окована в живот, който отдавна не ѝ е по мярка. Загубила всичко, в което е вярвала, Каси напуска шотландското си провинциално имение, за да преоткрие света... а може би и самата себе си. Колко града са нужни, за да излекуваш сърцето си? Една година. Точно толкова време искат от нея нейните три най-добри приятелки. Всяка от тях ще получи Каси ... |