"И вечността не стига" представя Китай в края на династия Мин. Даошън живее в планината сред монасите даоисти, от които е усвоил изкуството да лекува и да предсказва бъдещето. Един ден той напуска спокойствието на манастира (не е положил обет), решен да потърси единствената жена, която е обичал – тази, която е срещнал преди тридесет години, когато като млад цигулар е свирел в пътуващ оркестър и няколко разменени погледа, една споделена усмивка продължават да дават смисъл на живота му. Любовта на Даошън и Лан'ин намира своята пълнота в сливането на две души, които най-сетне се намират и остават завинаги ... |
|
Първа сред най-добрите. ... В една и съща нощ Митя Хохлов изгубва стария си приятел Кузя и... сто хиляди долара. Ама че съвпадение! Или пък не? Преди години четирима приятели следват в един и същи университет и започват работа в научно-изследователски институт. Двама от тях стават бизнесмени, а Кузмин и Пилюгин продължават научната си кариера. Кузя е вечно недоволен неудачник, който навремето е бил многообещаващ студент. В последно време той постоянно твърди, че ще забогатее, и дори предлага ръката и сърцето си на общата им приятелка Арина. Но неочаквано го убиват... в двора на сградата, в която е жилището на Пилюгин. Ако ... |
|
"Пусто поле. Самотна птичка е мой спътник."Сена "Листопад. Наблизо и далеч се чуват водопади."Башьо "Опадали листа. Духне ли вятър от запад, навява ги на изток."Бусон "Зимна пустош - вой на вятър сред едноцветен свят."Башьо ... |
|
Допълнено и преработено издание. ... Валентин Начев е написал много притчи и стихове. Някои от произведенията му са публикувани в блога му и в различни сайтове и електронни издания, а малка част от тях са издадени в книгите "Къде се ражда любовта?", "Силата на словото" и "Няма да е все така". Повечето от разказите и притчите, които ще прочетете в неговите книги са напълно основани на истински истории, но и са свързани с неговия скромен половин-вековен живот. Къде се ражда любовта? Пълни сърцето си с любов. Любов на другите дарявай. Бъди за помощ винаги готов. Но никога не наранявай. ... |
|
В книгата "И смехът е утеха" поетът Петър Велчев предлага подбор от своето хумористично творчество: сатири, епиграми, пародии, шаржове. Колко самобитни хрумвания има в тях, колко хумор и сатира, колко оригинална поезия! Те приличат на чудесните лирически стихотворения на Петър Велчев, само че са малко по-особени и придават друг чар на цялостното му стихово творчество, което вече има черти на литературна класика. ... |
|
"Обичам Белгия, защото в нея се живее по-просторно, удобно, евтино и лесно, отколкото във всяка друга държава, която познавам. Мразя Белгия, защото къщите са отвратително грозни и претенциозни, а вездесъщото им присъствие омърсява деликатния пейзаж. Обичам Белгия, защото в нея се говори френски и защото в училище изучавах задълбочено френски – оня ясен, хладък, духовит език, който ми доставя изтънчено удоволствие всеки път щом имам възможността да го слушам, говоря, чета. Мразя Белгия, защото изгони моя нидерландски език от училище и го отпрати на полето. Обичам Белгия заради правилцата ѝ, умението ѝ да ... |
|
За много от активните потребители Letiashtata Kozzila Erato е явление, което разведрява и провокира пребиваването им в "Социалната мрежа". Дори и да не сте от тях, най-вероятно вече се е случвало да попаднете на някой от нейните неподражаеми статуси. Те биват гневни, шеговити, трогателни, забавни, но като правило - винаги увлекателни. В тази книжка е събрана само малка част от тях, като реверанс към мислещите, привързани към красивото и забавното читатели. Независимо какви емоции ще изпитате, след като срещнете нейния поглед върху живота и проявленията му, знайте – тя "лети" някъде из мрежата, ... |
|
Действието на романа започва през шейсетте години на миналия век и свършва в началото на настоящия. Главните герои в книгата са близо двайсет. Техните истории са разказани на широк исторически фон. Голямото безвремие до 1989-та година и хаотичното време след нея са мислени като съвременен епос. Двете епохи дишат чрез любовта, която е основна тема в романа. Ключ към нея е добронамерената ирония. Хуморът застига читателя, когато е най-малко подготвен. Нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед – дори неоспоримата истина. Героите в книгата търсят страстно своята човешка идентичност, за да разберат кои са, какви са и ... |
|
Разкази. ... "Най-българският жанр е разказът. Казват го литературоведите - и български, и чужди. И вярно го казват, свръхвярно дори: който прочете разказите на Ганка Филиповска, ще се окъпе в българското, ще го залее то като водопад. Ще го залее и ще го пречисти. Защото това са разкази - кръщение, разкази - посвещение: посвещение за това как можеш все пак да се запънеш да останеш човек, когато около теб всичко и всеки те бута към другото, нечовешкото. Да си едновременно и българин, и човек - някои мислят това съчетание за невъзможно, Ганка Филиповска показва не само, че то е възможно, Ганка Филиповска доказва, че ... |
|
"Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме - навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете - може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли - може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà - само на крачка пред нас, само век е минал… Рискованото ми начинание - да напиша сам цялата история на България - стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата ... |
|
Да се посмеем по български с най-забавните вицове за издънки. Книжката е в удобен, джобен формат и е с размери 10 х 13 cm. ... |
|
От 1395 г. до 1878 г."Преди повече от двайсет години, седнехме ли с проф. Николай Генчев в Кинодейците или в Руския клуб, след третата чашка той се провикваше: "Поете, що не напишеш една забавна история на България!". За съжаление, тогава аз не оцених сериозността на това негово предложение... Преди няколко години обаче, като разгърнах случайно един учебник по история, написан наистина толкова скучно, сякаш авторите са имали едничката цел: да накарат българчетата да намразят историята на своя народ, ядосах се и реших да изпълня поръката на професора. Макар че през живота си съм се ровил много в историята - ... |