Романът Тютюн на Димитър Димов е сред най-значимите творби на българската литература от XX век. Многопластов, мащабен и силно въздействащ, той обединява както драматизма на една епоха, в която обществото е раздирано от конфликти, така и дълбокия психологизъм в отношенията между няколко изключителни личности, които сякаш символизират залеза на тази епоха. И тук, както в по-ранните си романи Поручик Бенц и Осъдени души, Димитър Димов изследва връзката между личната съдба и историята. Тютюн може да се чете по много начини - като трагична любовна история, като семейна сага, като силен психологически роман за срещата на ... |
|
"Човекът, който си тръгва" на Камелия Панайотова се откроява с прецизност при композиционните решения, със стиловата си монолитност и тематичната си единност."Умението / да изписваш думите / е нищо повече от / порив на съмнението, / че съществуваш. - това ще ви посрещне още на "крилцето" на корицата на тази книга. Точно така казано - за да ви припомни, че поезията е не изблик и "претворяване" на емоции, а напрегнато екзистенциално питане. И ще ви покани точно през този ключ да пътувате през и чрез следващите 35 стихотворения. И това пътешествие ще ангажира пределно цялата ви окултурена ... |
|
Взиране Все по-зорко гледам и все така не знам кое е истина, един бог знае има ли такова нещо: да си сигурен въобще. Наталия Иванова "Деликатна, дълбока и детайлна поезия, която ти позволява да се докоснеш до човека, който я е написал - жена, сериозна и честна в колебанията си. Четеш и се преоткриваш в спомени и мълчание." Стефан Иванов "Поезията на Наталия Иванова настъпва естествено като живота, задава неговите въпроси, разкрива някои от тайните му, но винаги оставя у четящия вкуса на неуловимото. Без патетиката, без истерия и без натрапливи удивления, човекът с бинокъл там наблюдава света с ... |
|
Сборникът "Завинаги" е трета книга от трилогията на Мартин Маринов, носеща горчивото ухание и безсрамния блясък на упадъка в съвременното българско общество. Предишните две белетристични книги "Играчки от кал" и "Лазурния бряг на болката" излязоха през 2017 и 2019 година. ... |
|
Ваня Щерева не е издавала книга от 2011-та. Ако я питате защо така, ще ви каже, че е била щастливо влюбена. За не-поетите и не-писателите ще уточня, че това състояние на споделеност и щастие при нас пишещите е равно на блокаж. Не ни се пише като сме доволни. Слава Богу, на Ваня ѝ свърши щастливата връзка, та музата и несигурността се завърнаха. За тези от вас, които и преди са държали в ръцете си книга на Ваня Щерева е излишно уточнението, че това не е стандартно литературно произведение. Затрудняваме се да дефинираме книгата с един термин. "Още във вторник" съдържа и проза, и поезия, ама дето вика Ваня ... |
|
"Оригиналното в поезията на Златозар Петров е нейната класичност. Той обаче следи и следва класическите параметри философски, а не маниерно. В стихотворения като "Раждане на снега" и някои други дори постига виртуозност. "Законът трябва да бъде преодолян, като бъде спазен" - тази стара мисъл на Бешков като че ли е основно правило в поезията на Златомир Петров - поет на естетическата носталгия." Ани Илков ... |
|
Дългоочаквана дебютна стихосбирка на Ана Цанкова, която събира в повече от 80 страници интересна, фина и разпознаваема поезия и пленява читателя с деликатност и мекота на изказа. "Сърцето ми е самоделна бомба внимавай с разките движения подхлъзващите думи разлюляващите удари нежно че току виж сме отпътували и двамата" Ана Цанкова ... |
|
Мартин Маринов е роден през 1953 г. Журналист и белетрист, автор на публицистика и проза, издал е белетристичните книги "13 етюда за надеждата", сборник с разкази, "Тъмният ъгъл на храма", романът "Блян" - награда за най-добър роман от извънстоличен автор, "Дуенде", лирика и проза, "Булото" - роман, награда "Перото на Йовков", "Силуети", сборник разкази и друга проза."Пепел от мислеща тръстика" - така бих нарекла тази книга, заради сребърния прах от изтляващия български корен, заради бистрия упоителен сказ, плавен като смяната на годишните ... |
|
"Щастливи времена" не е книга за миналото, нито за далечното бъдеще. Тя не е и за детството. Щастливите времена са точно сега. "Тъжно ли ви е? И на мен. И радостно? Имате кого да обичате. Копнеете за прегръдка? Храната ви е вкусна, вали дъжд. Родителите ви до вас ли са? Помагате ли им? Липсват ли ви? Имате работа? Почивате си? Случайно срещнахте онзи, който ви разби сърцето преди сто години, и ето го, възхитителен както в спомена? Виждате, чувате, чувствате и се вълнувате? Морето е солено, небето е синьо, сърцето тупти? Нали това ви казвам, щастливите времена са тези, в които живеем. И те са за нас." ... |
|
"Една ампула мрак" е осмата книга с поезия на Виолета Христова. Излиза през 2015 г. под знака Литературен кръг "Смисъл". Редактор на книгата е поетесата Валентина Радинска, а илюстрациите са на младата Ина Христова. Това е поезия за взирането в себе си и личните открития, които човек прави, докато гледа във вътрешния необят. "Какво ми каза тази нощ на тръгване: Сънят река е. С много брегове. И остри камъни, въртопи, речни ями. Ще те докосна и ще се събудиш. Ще се събудиш и ще ме забравиш. Но твоят път до следващата нощ е само тебеширена чертичка. Не се страхувай, тъмното е длан. Обичам те и ... |
|
Дебютният роман на Константин Трендафилов. ... "Само не ме пускай" казва онова необикновено момиче в ухото на героя, след като се любят за пръв път. Този роман прави това с читателите си. Подвеждащо лесен. Подозрително дълбок. Константин Трендафилов идва." Захари Карабашлиев "Ти не можеш да спасиш никого - нито себе си, нито другите. Любовта обаче винаги ще те връща към мястото на престъплението... Към отказа да осмислиш собствената си вина. Или към способността да живееш предимно чрез вината. Константин Трендафилов ни предлага честен и изящен, направо стремителен роман, с много входове към ... |