Какво означава да бъдеш силен? Какво изобщо е това? И какво ще стане, ако нямам достатъчно от тяхната сила? Може би само това, че се страхувам, означава, че съм без сила? Няма ли да оздравея, ако понякога ме е страх? Авторката ни пренася в Словения от седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, където се срещаме с нейното семейство, близки и приятели. С искрен и непринуден глас в началото тя ни потапя в почти идилична атмосфера, описана през очите на тийнейджърка, чието детство обаче е затишие пред буря. И бурята идва. Рак на мама. Шок, след който бурята не стихва и вместо затишие идва пак буря. В центъра на ... |
|
Допълнено издание. ... Разтърсваща любовна история на босненските Ромео и Жулиета на фона на драматичните събития по време на Босненската война и блокадата на Сараево. Книга, която ще ви потресе, запали, срине, въздигне... и няма да ви остави никога след като сте я прочели... От автора на романа "Absolvo te", носител на Европейска награда за литература 2021 г. "Иска ми се всеки човек да узнае за тази история..." "Не съм плакала така от много, много време. Това е една от онези книги, които винаги оставят белег..." "Една човешка история за нечовешкото лице на войната..." ... |
|
Романът, който наистина покори света! ... Запознайте се с Уве. Той не се церемони с нищо и с никого. На висок глас казва какво не харесва в света. А той не харесва много неща - особено лъжата, празните приказки и хората, които не спазват правилата. С ясни принципи, стриктни навици и непоклатими разбирания кое е редно и кое - не, Уве е намръщеният съсед, който тормози всички около себе си. Но Уве не винаги е бил заядливо старче. Бил е млад и се е борил с живота. Обичал е - така, както малцина са обичали. И е бил всеки ден до любовта си. Сърцето му все още принадлежи на неговата Соня. Но тя вече не е тук. И Уве няма за ... |
|
Задачата на настоящето е да коригира разбирането ни за миналото. Тази задача става все по-важна, когато миналото не може да се коригира. Елизабет Финч е вдъхновяваща личност - взискателна учителка, която преподава "Култура и цивилизация". С деликатна емпатия тя подтиква учениците си да раждат значими идеи и да открият призванието си. Когато бивш ученик на Елизабет, на когото тя завещава книгите и писанията си, прочита нейните дневници след смъртта ѝ, той си спомня за уникалния ѝ любопитен ум и страстта ѝ към философията. Нейните размисли анализират големите мислителите от миналото и изследват ... |
|
Писателка в отдалечена планинска хижа се сближава с майката на своя бивш любим; две приятелки обикалят по домовете за да събират измамни дарения за борба с рака; жена, която копнее да плува в диви водоеми не стига по-далеч от местния басейн. Разказите в сборника на датската писателка Дорте Норс са хирургически точни прорези дълбоко в сърцевината на самотните ѝ персонажи. Дорте Норс следва техните лъкатушни пътища сред спомени и желания, докато търсят убежище в себе си и в хората около себе си. Изчистеният ѝ и оригинален стил открива на читателя суровата красота на Севера и го очарова с усета си за детайл, с ... |
|
Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему... Произведението на Толстой е част от златния фонд на световната литература. От създаването на романа до днес е изминал повече от век, през който е претърпял стотици преиздания и е бил превеждан на множество езици. Образите и проблемите в него са вечно актуални и продължават да вълнуват читателите от различни възрасти и общества. "Ана Каренина" е задължителна част от личните библиотеки на всички истински ценители на художественото слово. ... |
|
"Петдесет години живея този живот, от четиридесет и две се опитвам да разплета загадката му, а от трийсет и пет си водя дневници с подсказки за тази загадка. Бележки за успехи и провали, радости и мъки, неща, които ме карат да се дивя, и неща, които ме карат да се смея хищно. Трийсет и пет години на осъзнаване, спомняне, разпознаване, събиране и записване какво ме е развълнувало или движило по пътя. Как да бъда справедлив. Как да съм по-малко стресиран. Как да се забавлявам. Как да наранявам хората по-малко. Как да се наранявам по-малко. Как да бъда добър човек. Как да получа това, което искам. Как да имам смисъл в ... |
|
"Град Бохейн" разказва за едно въображаемо бъдеще, лишено от технологии. 2053 година, град Бохейн. Град сякаш роден от реката, чието име носи, Бохейн непрестанно е раздиран от конфликти между бандите на примитивните Кюсаци и елегантните Контета, предвождани от Логан Хартнет. Логан отдавна познава тънкостите на криминалния свят. Преди повече от две десетилетия, той наследява трона от отдавна изчезналия легендарен бохейнски бос Бродерик Скитника. Насърчаван от своята майка, която е истинският пълководец в сянка, Хартнет се превръща в безскрупулен лидер, отдаден на своята банда. Бродерик изчезва мистериозно, за ... |
|
Действието на настоящия роман се развива около главния персонаж - за "герой" не може и да става дума - Ханс Фрамбах и институцията, в която той работи: Институт за стопанисване на миналото. Естествено в Германия такава институция не съществува, затова пък съществуват хиляди други институции и институцийки, които се занимават с "Vergangenheitsbewältigung", една почти магическа дума в немския език, което ще рече преодоляване или превъзмогване на миналото и която няма адекватен превод на никой друг език, тъй като в никоя друга историография не е стигала до заключението, че може да се преодолява или ... |
|
Езерата Охрид и Преспа. Две древни езера, свързани с подземни реки. Две езера, които пазят трудни спомени за миналото на тези земи и тайната на непомръкващото им привличане. Две езера, които са изиграли важна роля в семейната история на майчиния род на Капка Касабова. Докато пътува към родното място на баба си, Касабова стига до един кръстопът на историята: две езера, разположени в пограничния планински район между Северна Македония, Албания и Гърция. Тук минава древния римски път Виа Игнатия, който свързва Рим с Константинопол. Някогашен търговски и духовен център на южните Балкани, този езерен район и днес е едно от ... |
|
Изданието е с обновен превод."Вмъкнал съм тъй много неясноти и загадки, че векове наред професорите има да спорят какво съм искал да кажа, а това е единственият начин да си осигуря безсмъртие." Джеймс Джойс "В литературата името и творбите на Джеймс Джойс са онова, което са в науката имената и теориите на Фройд и Айнщайн. Струва ми се, че дързостта и суровостта, с които Джойс описва и представя инстинктите, смятани за най-долни в човешката природа, му идват от примера на великите казуисти... От йезуитите Джойс е придобил устремената си хладност и липсата на всякакво уважение към човека с неговите ... |
|
Това издание се основава преди всичко на подбора, направен от самия Стаматов в белетристичните книги, които е издал. В хронологичен ред са включени най-представителните му творби от сборниците: "Избрани очерци и разкази" (1905), "Разкази. Том I" (1929), "Разкази. Том II" (1930) и "Прашинки" (1934), като някои от разказите се преиздават за първи път след първата им публикация. Книгата представя развитието на писателя като разказвач и изграждането на неговия специфичен почерк - от по-разгърнатите, класически повествователни форми до късия разказ в "телеграфен стил" - ... |