Веднъж в ръцете на стария латернаджия Карло попада дърво - но не обикновено, а говорещо с човешки глас! Било нещо необичайно, разбира се, затова пък от такова дърво човек може да изработи говореща кукла и да си изкарва хляба. Но какъв калпазанин се оказва малкият дървен Буратино! В ума му, изглежда, се раждат само лудории и от лекомислие Буратино се натъква от беда на беда. Очакват го ужасни опасности, страшни приключения и удивителни срещи - ще се измъква от разбойници, ще се лекува с отвратителното рициново масло и ще се учи на добри обноски, ще бяга от Страната на глупците и ще проявява всевъзможна находчивост. И най- ... |
|
Последната книга от любимата поредица "Малки жени" на Луиза Мей Олкът. Десет години след края на "Малки мъже" нежното перо на американската писателка Луиза Мей Олкът отново ни отвежда в имението "Пламфийлд", което някогашната мечтателка Джо и съпругът ѝ професор Баер са превърнали в необикновено училище и убежище за дузина момчета, останали без родители и подкрепа. Днес синовете на Джо са пораснали и поели по пътя си, но все още носят в душите си ценностите и заръките на жената, която е отворила дома и сърцето си за тях. Нат е обещаващ музикант, Емил обикаля света като моряк, а Дан, ... |
|
"Двете жени се приближиха до люлката, където под прозрачни, сини като небето завеси спеше малката Пчелица. Без да отвори очи, тя размърда ръчички. А когато разтвори пръстчета, сякаш от всяко ръкавче заструиха пет розови лъча. – Той ще я защитава – рече майката на Жорж. – А тя ще го обича – отвърна майката на Пчелица. – Тя ще го обича – повтори звънко гласче и херцогинята позна в него духа, който отдавна живееше под един камък край огнището." Из книгата Книгата е част от поредицата "Детски шедьоври от велики писатели" на издателство "Лист". Анатол Франс (1844 - 1924) е псевдоним на френския ... |
|
Илюстратор - Марсел Марлие. ... Белгийската серия "Martine" е любима на малки и големи в много държави по света. Годишно от нея се продават над 1 млн. книжки, а общите ù продажби вече надхвърлят 100 милиона. Това прави книжките за Марти едни от най-продаваните книги въобще. Пък и няма как човек да не се влюби в нежните живи илюстрации, независимо от възрастта си. Радваме се да предоставим и на българските деца възможността най-после да се докоснат до красивия свят на малката Марти. ... |
|
Илюстратор - Марсел Марлие. ... Белгийската серия "Martine" е любима на малки и големи в много държави по света. Годишно от нея се продават над 1 млн. книжки, а общите ù продажби вече надхвърлят 100 милиона. Това прави книжките за Марти едни от най-продаваните книги въобще. Пък и няма как човек да не се влюби в нежните живи илюстрации, независимо от възрастта си. Радваме се да предоставим и на българските деца възможността най-после да се докоснат до красивия свят на малката Марти. ... |
|
Продължението на "Сянката над каменната пейка" и "... и белите сенки в гората". ... Книгата е част от поредицата "Европейските разказвачи на XX - XXI век" на издателство "Емас". Нови тайни в живота на мрачния замък "Розов дар". Двете полусестри Берта и Каролин са пред разрив. Каролин, безцеремонна и арогантна, продължава да играе ролята на младеж, нехаейки за нежните чувства, които събужда у младата собственичка на замъка "Розов дар" Русилда. Дълбоко разочарована от нея, Берта напуска замъка и се връща у дома, където намира нова, истинска приятелка - ... |
|
Любител на приключенията, барон Мюнхаузен предприема безброй пътешествия по суша, въздух и вода. В Русия, Египет, Северно море или на Луната, храбрият веселяк извършва нечувани подвизи. Невероятно изобретателен, баронът излиза победител и от най-заплетените ситуации. Историите са представени в по-голямата си част от Готфрид Аугуст Бюргер. С илюстрации на Борис Стоилов, отличени с награда на Международния фестивал на комикса в Белград. ... |
|
Творчеството на Биатрикс Потър е известно с веселите истории включващи животни като основни герои. Самата тя като дете прекарвала летните ваканции като си играела с куп домашни любимци като котенца, кученца и няколко сладури, станали герои на нейните книжки. В тази приказка се разказва за една рижава опашка - тя принадлежеше на малко рижаво катериче, което се казваше Лешничко. То имаше братче, наречено Пъргавко и много братовчеди и братовчедки, които живееха в гората до езерото... ... |
|
Тина не може да си намери място от радост, когато най-после родителите ѝ разрешават да си вземе коте. И то не какво да е, а прекрасната бенгалка Мили. Един ден Тина научава от съседката си, че в квартала вилнеят крадци на породисти котки, и когато палавата Мили изчезва, Тина е убедена, че котето е откраднато. Къде ли може да са го скрили бандитите? А дали вече не са го продали на някого? ... |
|
"Имаше едно време на света малко момиченце, което се казваше Люси. То живееше във фермата "Литъл таун", което означава "градче". Люси беше добро момиче, само дето все губеше носните си кърпички! Един път излезе разплакана в двора на фермата: – Ох-ох! Пак изгубих носните си кърпички. Цели три кърпички и една престилка! После Люси се обърна към малкото коте Ивичка и го попита: – Не си ли виждало моите кърпички, сладко коте? Но котенцето мълчаливо продължаваше да мие муцунката с белите си лапички. Тогава Люси попита рижава кокошка: – Сали, виждала ли си носните ми кърпички? Но рижавата кокошчица се ... |
|
Винаги помнете, че вашите родители са тези, на които дължите храната си, както и привилегията да си стоите у дома и да пропуснете училище, когато сте болни. Затова е редно да уважавате дребните им предрасъдъци и да приемате с чувство за хумор незначителните им прищевки, и да се примирявате с малките им слабости, докато не ви дойдат в повече. Титанът на остроумията Марк Твен дава съвети на момиченца. Който познава творчеството на прочутия писател, с основание подозира някаква клопка зад подобно изказване. Авторът на Приключенията на Том Сойер я залага през 1865 г., когато написва кратката си история Съвет към малките ... |
|
История, която няма да забравите. ... На един от многобройните малки безлюдни острови от архипелага Сили Алфи и баща му намират непознато момиче. То е изранено, гладно, болно и не помни нито кое е, нито как се е озовало тук. Едно обаче е ясно - обича музиката, но още повече обича луната. Всяка нощ се взира в нея, сякаш се вслушва в нещо... "Всеки път, като видя луната, ще си мисля за теб и ще си пея нашата Моцартова мелодия. Прави го и ти, така че когато и да погледнем към луната, където и да сме, ще се вслушваме в нея, ще се чуваме и ще мислим един за друг. Обещай ми!" Из книгата Майкъл Морпурго е написал ... |