Том пети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Сборникът е съставен от изследвания, посветени на проблемите на социално-икономическата история на Османската империя. Тези проблеми, като неделима част от историята на Балканите цели пет столетия, са от съществено значение и за развитието на българите от Средновековието към Новото време. Вера Мутафчиева е ученият, който отиде най-далеч и стигна най-дълбоко в ревизията на марксическите османски схващания още по време на комунистическия режим с конкретните анализи и изводите си в отделни частни изследвания, а след комунизма и в пряко масирано ... |
|
Трети том от поредицата "Български хроники" обхваща периода 1878 - 1943 г. ... „Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал... Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е ... |
|
Създаването на История славянобългарска по времето и при условията, в които Паисий Хилендарски живее е изключителен граждански и книжовен подвиг. Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята книжица, като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил Философ и на Методий. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното ... |
|
Том втори от подедицата "Български хроники" ... Стефан Цанев отново по увлекателен начин разказва познати и непознати факти от превземането на Константинопол от турците след покоряването на всички български земи през 1453 г. до 1878 г., когато България е освободена от робството. Авторът е отделил много място на Христо Ботев и Левски. Той е убеден, че не може да се разглежда делото на една личност, без да бъде показано човешкото у нея. Ето защо Цанев разказва различни и интересни детайли от живота на Ботев – как е бил много беден и му се е налагало да спи в печатницата на Любен Каравелов. Дава отговор на ... |
|
Вторият том, който предлагаме на читателя, предоставя информация за размишления по остри актуални проблеми: българския национален комплекс и неговото преодоляване (Оптимистична теория за нашия народ); демократичния потенциал на българското общество (Историческите корени на нашите демократични традиции); съдбата на българското трудолюбие (Морална философия на българина от новото време); разрива с традиционния сексуален и брачен морал (Любов и брак); противоречивото политическо съзнание и поведение на средните слоеве (Психология на Априлското въстание); "кадровия подбор" на историята (Априлското въстание и ... |
|
Македония е географско понятие. ... "След това г. Грунерт зададе на г. Михайлов въпрос относно етнографския характер на Македония, като каза, че при свои пътувания из Македония (по време на Югославия, когато той е бил кореспондент на ГТА в Белград), той е чул при запитвания на хора от народа, отговор: ние не сме нито сърби, нито българи, а - македонци. Г-н Михайлов веднага отбеляза, че този отговор се е дължал на страха на запитаните, дали нямат работа с някой сръбски агент или приятел; в такъв случай вече е достатъчен кураж да се заяви от някой "южносърбиянец", че не е сърбин. "Македония - заяви г. ... |
|
Книгата представя уникалната биография на Иван Вазов, сътворена от самия Симеон Радев и то за най-важния период от живота на патриарха на българската литература - от Предосвобожденското време, през живота и дейността му в източна Румелия, до годините в емиграция, когато той написва великия си роман "Под игото". В книгата е включен и огромен изворов материал, документи, спомени, дневници, публикации от периодичния печат и емигрантската преса, мемоари на живи съвременници. ... |
|
"Подчинявайки се на дълга си към пролятата кръв на моите деди, към неизброимите страдания на поколения българи от моята Македония, аз не мога да бъда равнодушен към каквато и да е несправедливост и изречена лъжа, политическа интрига, подло предателство... Предложените в тази книга текстове са мои публикации във Фейсбук, с които съм реагирал на актуални събития, писал съм за исторически личности, давал съм отпор на антибългарски агресии, особено когато участниците са били представяни като политически, научни, обществени и журналистически авторитети... Преживели своя кратък живот във фейсбук-пространството, включени в ... |
|
Каймакчалан и Европейската война през погледа на потомците. ... "Появата на "Оживелият подвиг. Каймакчалан и Европейската война през погледа на потомците" - част втора не бива да ни изненадва - участниците в (само)създалото се неформално литературно - историческо "братство Каймакчалан" имат още да ни кажат! И не само за боевете на емблематичния планински връх. Да съпреживяваш вълненията, а колкото и да е трудно, и съдбата на предците си, е не само синовен дълг, но и привилегия - не дадена от някого, не спечелена с едни или други средства, а постигната със силата на знанието, на просветения ... |
|
Герой на монодрамата е монахът Ивац, придворен хронист, който след краха на Самуилова България се уединява в един манастир в Беласица планина. Свидетел на безброй победи и поражения, той е решил да разкаже в книга истината за това трагично, но велико време. Летописецът чувства за свой дълг да защити владетеля Самуил, когото в онова време се опитват да винят, че не е могъл да спаси България. През 1985 г. пиесата бе поставена от Иван Кондов в Драматичния театър в Благоевград. Ролята на летописеца Ивац изпълняваше актьорът Гавраил Цонков. ... |
|
"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев, Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно. На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход". Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без ... |
|
"По волята на съдбата баща ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, председател на парламента и почти несменяем член на висшето ръководство на Комунистическа партия. Покрай него имах възможност да наблюдавам хората, които изиграха важна роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор Живков, Людмила Живкова, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов. През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, ... |