Втора книга от трилогията след Къщата на духовете. ... Осиротялата още при раждането си Елайза Съмърс е отгледана в английската колония Валпараисо в Чили от добронамерената стара мома госпожица Роуз и нейния брат Джереми. Елайза се влюбва в крайно неподходящия за нея Хоакин, но по същото време в планините на северна Калифорния е открито злато и Хоакин отпътува за Сан Франциско да търси своето богатство. Елайза, бременна с неговата рожба, решава да го последва. Така започва завладяващата творба на Исабел Алиенде Дъщеря на съдбата всеобхватен портрет на цяла една епоха, богат на характери, история, насилие и състрадание. ... |
|
Индия, но без ореола на екзотиката. Животът, но без ореола на илюзиите. Човешкият жребий като низ от случайности и провали, които можем да превърнем в трамплин към успеха. Дните ни като крехко равновесие между отчаянието и надеждата. В тази книга по волята на обстоятелствата се пресичат пътищата на четирима души, които наглед нямат нищо общо помежду си: на Дина, сърцата вдовица, която не смята да се прегъва пред ударите на съдбата, на Манек, студент от заможно семейство високо в планината, дошъл да учи в големия град, на двама шивачи, Ищвар и Ом, чичо и племенник, избягали от беднотията и кастовото разделение в ... |
|
Три новели. ... Алваро Мутис е колумбийски писател, поет и журналист. Носител е на Националната награда за литература в Колумбия (1974), Националната колумбийска награда за поезия (1983) и френската награда "Медичи" (1989) за най-добър чуждестранен роман за "Снегът на адмирала". В следващите години получава и други престижни мексикански, испански, италиански и френски награди, в това число наградата "Сервантес" (2001) за приноса си към испаноезичната литература. Габриел Гарсия Маркес е бил близък приятел с Мутис и казва за него, че е "един от най-големите писатели на нашето време". ... |
|
Има места, където книгите витаят във въздуха, думите от романи и стихотворения са езикът, на който се говори, а имената на новородените подсказват мечти и обещания. Тимпамара, градчето с най-старата фабрика за хартия в региона, е точно такова място. Астолфо Малинверно е библиотекарят на Тимпамара, а в допълнение към обичайните ангажименти на ролята си, от време на време минава през фабриката, за да потърси книги, които все още могат да бъдат върнати към живот. Докато един ден общинският пратеник не го изненадва с нова длъжност: следобед ще продължи да се грижи за библиотеката, но сутрин ще бъде пазач на гробището. ... |
|
Vita Nuova е втората книга от автобиографичната трилогия на Храбал (Сватби в къщата, Vita Nuova, Пролуки ), в която писателят разказва живота си през погледа на съпругата си Елишка (Пипси). Написан без точки и запетаи, сякаш за време, колкото едно дълбоко поемане на дъх, романът е своеобразен монолог, в чийто център са писателската страст на Храбал и митичният му бохемски живот в годините, когато се утвърждава като един от най-любимите и авангардни чешки писатели. Събрал стари и нови истории, неспирен поток от образи, Vita Nuova отново ни дава възможност да надникнем в забавното огледало на писателя, в една ... |
|
"Ми да, те и книгите са като людете дето са ги писали. И ако нейде прочетеш в книга человешка, че само в нея е написана истината на истините, бягай, хвърли я, не я чети! Тая книга за добро не е стъкмявана. Добрата книга - книгата дето с обич ти дума - те кара да мислиш и да питаш. Человешката истина, Велко, се менява както сезоните годишни се меняват. Едно е сега истина, утре пък друго излезе. Всеки в нещо си вярва спроти неговия си бой, ама колко и голям да е - все е един человешки бой. Затова питай, Велко. Има за толкова неща да се попита, додето сме на тоя свет. Ние сме създадени въпроси да задаваме, а не да ... |
|
Райън проследява съдбата на четири поколения от едно семейство, по-точно на жените в него: мъжете присъстват най-често като безучастни статисти, като малодушни второстепенни герои, откровени злодеи или непрежалими мъртъвци. В 121 глави, сведени всяка до две лаконични страници, са вместени лирична проза, език, който се лее като мед от лъжица, пряка реч, вмъкната в авторовата така, че тя да звучи като музика и да въплъти красотата на писаното слово. Този вълшебен ритъм отмерва дните и миговете в живота в дълбоката ирландска провинция с всекидневните му грижи: раждане и смърт, минало и настояще, щастие и вражди. Образите на ... |
|
Рейнмар от Белава, лекар, билкар, благородник, магьосник, злополучен любовник, герой от войната, издирван престъпник и понякога кръгъл глупак, продължава своето пътешествие. Натоварен с важна мисия от водачите на хуситите, Рейнмар е принуден да спре да се крие и да поеме към Силезия, където го очакват нови предизвикателства и нови врагове. Съдбата или някой, който умело направлява ръката ѝ, прави всичко възможно, за да вгорчи живота му. Но този път Рейнмар е готов. Войната го е променила и всяко чудовище, което застане на пътя му, ще научи на какво е способен един ядосан магьосник."Колкото по-далеч достигат ... |
|
Всеки от нас е и този, който би могъл да бъде. Симулация на спомен, минало в настоящето, време във времето, филм. Убедителен, защото беше възможно най-достоверен по скалата на вероятността. Онова, което би могъл да бъде животът ѝ, започваше да се материализира и проявява в пълния му смисъл. Човек може да бъде убит два пъти, ако бъде убита и паметта за него. Хора от различни поколения, социални слоеве и професии се опитват да разкрият истината за една смърт, но и да се спасят от терзанията на вината. Техните свидетелства, изградени през темите за тялото и киното, обясняват много повече тях самите и възлагат ... |
|
"Силно и остро писане, което не се страхува да влиза рязко в личното, да работи с тъгата и меланхолията, като запазва своя нерв и тяга за излизане отвъд установеното. Писане, което познава добре големите образци и с таланта си успява да ги подчини на своя личен и разпознаваем почерк." Георги Господинов "Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с намеренията ни - да отворим вратата на поезията му към хората. Да направим личното всеобщо, каквато е задачата на добрата литература. А ако цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с любим цитат: свещено, ... |
|
Елен сякаш има всичко, което някога е искала - добро образование, две дъщери, голяма къща, престижна работа. Успяла е да избяга от средата си и да преуспее. И все пак усещането за неудовлетвореност не спира да я преследва. Срещата с бивша звезда от училището ѝ, в когото всички момичета са били влюбени, ѝ дава нова възможност - за реванш срещу миналото. Кристоф така и не е напуснал родния си град, продава кучешка храна, мечтае за славните години, когато е играл хокей, и е в процес на развод. Отдал се е на купони с приятели и продължава да отлага важните решения за утре. Някой би си помислил, че е пропилял ... |
|
Когато дъщерята започва да снима документален филм за своите български корени, майката не подозира до каква степен това своеобразно разследване ще я засегне. По настояване на дъщерята майката подава молба до Комисията по досиетата, за да разбере дали е била следена по времето на комунизма, когато е общувала с чужденци в качеството си на преводачка. Отговорът на Комисията е неочакван и разтърсващ. В остър конфликт между поколенията майка и дъщеря се впускат, всяка посвоему и с различни изразни средства, в търсене на истините за миналото и в това задъхано преследване възкръсват призраците на комунизма. Филмът на дъщерята, ... |