Ниша се радва на привилегирования живот на съпруга на заможен и влиятелен бизнесмен, с когото обикалят целия свят. Неочаквано той подава документи за развод и я лишава от бляскавия ѝ лайфстайл. Ниша буквално остава без нищо, но е твърдо решена да си върне онова, което ѝ се полага. Саманта просто се опитва да оцелее - мъжът ѝ изпада в депресия, след като загубва баща си и работата си, и прекарва дните си пред телевизора. Сам се опитва да му помогне, макар самата тя да се нуждае от подкрепа. Не се чувства комфортно и на работа, където се превръща в мишена за новоназначения ѝ шеф. Бъдещето ѝ в ... |
|
|
Шепотът на пчелите на София Сеговия ни пренася в мексиканското градче Линарес, в северната част на страната. Един ден старата семейна бавачка се изгубва из хълмовете. Когато я намират, тя държи два вързопа: в единия носи изоставено бебе, а в другия пчелна пита. Бебето, намерено от нана Реха остава в семейство Моралес. Симонопио пристига покрит с жива пелена от пчелите, които ще го придружават цял живот и ще му помогнат да промени историята на семейството, което го е приело, както и на целия регион. Преди това той трябва да се изправи пред страховете си и да надвие врага и заплахите, който го дебнат. На фона на ... |
|
|
Един от най-старите митове в историята на човечеството в съвременен вариант. Вечен, метафизичен, митологичен и същевременно дълбоко човешки роман, който Олга Токарчук поставя сред най-важните в своето творчество. Роман пътешествие между световете, на което поемаме с трептяща картинка в ръка - нашата жива карта. Ориентири са ни ключови елементи от шумерската митология, забъркани с фантастика и фантазия; миналото и бъдещето се пресичат и смесват, времето не е линейно; разказвачите се сменят и рисуват шеметен свят... светове. Срещаме също: един припрян шляпащ куфар, странна шапка с рога, както и асансьори, които се движат ... |
|
|
"Идеята за този роман ме преследва от дълго време. Вярвам, че нашето съзнание съдържа миналото и днешното в себе си някак едновременно. И разбрах, че колкото и да бягам по далечни брегове, имам нужда да напиша роман за София, за вътрешните дворове между старите кооперации, за софийската мъгла през декември, за нещата, които ни промениха и за това, как въпреки всичко сме си останали същите, ние, децата от центъра на София, на които им се случи да живеят в интересни времена. Това е и роман за хората, които вече не живеят тук, но сенките им сякаш продължават да се мяркат по улиците, защото улиците няма да са същите без ... |
|
|
Сърцата са огромни. Но не са еластични, както изглеждат. Не са и такива, каквито ги рисуват. Те са пещерата на кръвта. Тя влиза мътна от тъга в тази пещера и излиза бистра с надежда. Когато тъгата стане толкова голяма, че надеждата не стига да я изсветлява, пещерата пресъхва. Сърцето не е моторът, надеждата е. Тази книга е за сърцата и думите, които ги възвисяват, но понякога ги и подлъгват. За живота в неговото многообразие, за пъстротата и противоречията на човешките души. В 23 разказа Веселина Седларска е събрала толкова много, че сякаш е написала наистина цял тълковен речник, който може да се ползва за ориентир по ... |
|
|
Лятото настъпва в училището за млади джентълмени Сейнт Остин. Птичките пеят, слънцето напича приятно и нищо не може да откъсне бъдещите британски лъвове от мисълта за предстоящия спортен празник и заслужената почивка, която ще дойде с ваканцията. Нищо освен кражбата на три купи от училищния павилион за трофеи. Заподозрени са всички, дори и учениците, въпреки че всеки индивид с повече от две мозъчни клетки в главата знае, че британските джентълмени не крадат. Дори малолетните. Случаят стига до вниманието на Скотланд Ярд и съвсем скоро Сейнт Остин се превръща в арена на шеметни преследвания и вълнения, поднесени с ... |
|
|
Извън рамките е роман за ограниченията на системата, за сянката на Държавна сигурност и страха от миналото, но и за надеждата, приятелствата, любовта и духовните измерения на човешкото съществуване. Героят, Върбан Овчаров, започва емоционалния си и откровен разказ с напускането на страната ни, за да се срещне с майка си, която не е виждал от дете. Авторът ни отвежда в Париж, Нова Зеландия и... обратно в София. Измъчван от ограниченията, сковали обществото ни през 70 -те и 80 -те години на XX век, младият човек се стреми към свобода и възможност за развитие. Дълбоката му връзка с Планината и екстремните преживявания не ... |
|
|
Всяка книга е писмо, всеки писател е пощальон."Преди време бях чест гост на Радичков. Бе свързано с издаването на последната му книга Смокове в ливадите. Няма да забравя говора му. Елеен говор. Радичков си играеше с думите, както децата - със слънчевите зайчета. Трябваше му стъкълце и слънце. Във всяка негова дума имаше друга. И тя изпълзяваше от нея като змия от ланшната си кожа. С годините и Радичков се смаляваше физически, но изчезваше по-иначе. Не по законите на Природата. Това не бе обичайното телесно изличаване. Той се превръщаше в Слово. И така премина в Отвъдното." Недялко Славов "Всеки творец ... |
|
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
|
През 1999 година Брижит Жиро загубва съпруга си, който загива при фатален инцидент, докато кара свръхмощния си мотор Хонда 900. Двайсет години по-късно Жиро успява да се възстанови от преживяната трагедия и я пресътворява в роман. В едно напрегнато повествование, което въздейства като истинско обратно броене, тя си представя в двайсет и една глави какво би станало, ако не: Ако не бях пожелала да продадем онзи апартамент, Ако не се бях заинатила да посетим онази къща, Ако брат ми нямаше проблем с гаража, Ако дядо не се беше самоубил в момент, в който имахме нужда от пари... В тези глави Жиро разказва за своя Клод, ... |
|
|
"Книга, която ще ви запрати в друга реалност - вашата; книга, в която днес е вчера, но и утре; книга без герои, защото всички са герои; книга за прискърбната радост, безутешната утеха и мимолетната вечност; книга язвителна, пънкарски поетична, която те изритва с първата глава и те държи наелектризиран до последната. Книга за мен и за теб." Георги Ангелов "Модерността в прозата на Елена Алексиева има различни измерения, но в едно тя остана вярна на класическата проза - тя твори fiction, няма претенцията да разказва действително случили се неща. Онези, които ще търсят и разпознават в творбите ѝ ... |
|
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
Книги
