Бронзови мечти (2014) е третата част от трилогията за Фей, наречена Поредицата за отмъщението - напрегната и драматична история за предателство, възмездие, изкупление и сестринство. Бившият съпруг на Фей е мъртъв, но сега я заплашва баща ѝ, който все още се укрива след бягството си от затвора. Вместо да ѝ бъде опора, той е най-големият ѝ кошмар. А и Фей не е единствената, която се намира в опасност - тя трябва да защити близките си, както и делото на живота си Ривендж. Фей събира жените около себе си, привлича и единствения мъж, на когото има доверие, и планира окончателната си разплата. Но ще може ли ... |
|
|
Десет дни лъжа да криеш, десет напасти ще те споходят, ако дръзнеш да откажеш. Десет начина да виждаш как те пред очите ти умират. Изминали са пет години, откакто детектив Джена Кембъл е изпратила зад решетките убиеца Левит и заедно с него е заключила най-страшната си тайна. Тайна, която никога не бива да излезе наяве. Тайна, която е най-добре да изгние заедно с безумеца, отнел живота на толкова много хора. Ала когато в социалните мрежи се появява някой, наричащ себе си Азраел, и заплашва в разстояние на десет дни да отприщи десет напасти и да умъртви десетима души, ако Левит не бъде освободен, Джена е принудена да ... |
|
|
Две жени - един офис, пълен с тайни. Офисът е място, където уж работят възрастни хора. Всеки носи отговорности и всички се държат възпитано. Но зад тази фасада на цивилизованост, офисът понякога се оказва не много по-различен от гимназията. Доун Шиф и Натали Фаръл много добре знаят това. Двете работят заедно в компанията за хранителни добавки Vixed, но сякаш не биха могли да бъдат по-различни една от друга. Всички смятат Доун Шиф за странна. Сякаш никога не може да каже правилното нещо. Няма приятели и не излиза с никого. Била е обект на подигравки и тормоз в гимназията и продължава да бъде - въпреки безупречната си ... |
|
|
"Издавал той вестник в чужда земя, условията били десет пъти по-мъчни, отколкото сега, имало голяма нужда от двусмислени фрази, от гладене и мажене, но той е удържал бляскаво своята публицистична непорочност. Още повече: от година на година вестникът му ставал все повече и повече смел и остър. Тогава България, както един вестникар, много повече имали нужда от високи поддръжки, много трябвало да се хвали и кади тамян, но покойният не е направил ни едното, ни другото. Напразно търсихме ние в неговия вестник да се правят поклони на Европа и нейните самодържавци, напусто ние търсихме да се апелира към цивилизацията и към ... |
