Споделено за любовта - част 2 обединява стихове и кратки мисли, посветени на щастието, смисъла и любовта. За втори път едни от най-обичаните поети на издателство Musagena споделят в общ сборник как изглежда любовта през техните сърца. В сборника ще откриете текстове на: Валентина Йоргова, Даниел Колев, Димитър Мавров, Женя Кънева, Мария Толин, Мая Николова, Мирослава Тодорова, София Георгиева, Сузана Йорданова, Силвия Крумова. А ти какво можеш да споделиш за любовта...? ... |
|
|
Сборник с мисли и откровения за любовта, който обединява текстовете на едни от най-успешните и обичани автори на издателство Musagena - София Георгиева, Силвия Крумова, Спас Димитров, Валентина Йоргова, Лиса и Роза, Сузана Йорданова, Мирослава Тодорова и Соня Божкова. Всеки от тях споделя, вълнуващо и откровено, преживяванията си и размислите за любовта. С тази книга можеш да кажеш Обичам те по много и различни начини. ... |
|
|
"Това е стихосбирка, от която може да те хване ток. Защото Амелия Личева е стигнала до място необятно и непознато до този миг, за чието съществуване човек не смее да помисли дори, какво ли остава да заживее в него, да наблюдава света и да го разказва оттам. Стиховете ѝ са мощни и разтърсващи, в същото време смирени и пределно овладени, докосват се до "микроскопичните точки на реалността", за да "рециклират амалгамата на всички непотребности". Под хирургическия поетичен разрез на съвременността протичат като струйки кръв човешката крехкост и нежност. И тези капки са спасяващи, спасителни. ... |
|
|
"Красиви образи на неудобството да живееш - това откривам в стихотворенията на моята някогашна студентка Илияна. Виждам как от близостта думите ѝ цъфтят и узряват. Виждам я как расте." Марин Бодаков "когато нощта завърти колелата си на пълни обороти и в безсънието си обърнем гръб един на друг зашивам устните си зад които напират обвинения завивам мълчанието на топло и галя косата ти наум." Илияна Генова ... |
|
|
"малката вечер е хванала дърветата за ръцете и танцува с тях в ритъма на вятъра празнотата на ноември се простира по улиците опакова сградите лампите плочките на тротоара поглъща студа и той омеква в гърдите ѝ градът е облечен в късна самота и тя така му отива всяко жълто листо на асфалта е обещание за тиха и дълбока зима всяко око на нощта е будно и гледа през теб хоризонта" Петя Богданова ... |
|
|
"Мопсът на Вазов" събира 274 текста, писани от автора през последните 20 години. Подредени един до друг в общо книжно тяло, те придобиват оригинална цялост, придават обем на художественото му мислене и започват да функционират като негов духовен автопортрет. Разкриват необичайната чувствителност на един съвременен човек, рефлектиращ болезнено върху случващото се в света около нас и в света вътре в нас - рефлексия, провокирана и съпътствана от (само)ирония, изненадващи послания, вдъхновени метафорични образи, неочаквано подсказващи как проблемът да бъде трансформиран в решение и препотвърждаващи по този начин ... |
|
|
След смъртта на майка ми наследих две-три кутии със снимки. Някои от тях бях виждал, други - не (или бях забравил). Те започнаха да ми разказват различни истории, по правило без начало и без развръзка; понякога не се съгласуваха безпроблемно със сюжетите, които бях чувал, с вариантите им, които паметта ми бе съхранила доста небрежно. Събрах историите и част от снимките в тази дълбоко лична книжка, допълних ги с други сведения, почерпени от различни източници, с надеждата да предам разказа напред във времето, а и да достигна до читатели със сходни виждания за света. ... |
|
|
Роман в 21 разказа."Коя е Йожи? Сърдито момиченце, фея и трапер, детектив, тийнейджърка, майка, баба, внучка от бъдещето... От история в история Йожи ни води през езиците и световете от късния соц на 70 -те през шемета на 90 -те до надвисващото антиутопично бъдеще, чиито катастрофи вече ни поглъщат, докато зяпаме в смартфоните си. Голямата тема на Надежда Радулова е разомагьосването на света и езика, инерцията на нещото, наречено живот, и как да продължаваме да го живеем с широко отворени очи, без да предаваме детето в нас и до нас." Биляна Курташева "В Тук живее Йожи историите са споени една за ... |
|
|
Дългоочакваната трета стихосбирка на ДимитроV e тук! Близо пет години след успеха на Ноември и Революция обичаният поет се завръща по-откровен от всякога, за да подреди всички Парчета от душата си в най-различната му книга досега."Книга-пъзел, чийто части е трудно да подредиш. Но и не е нужно. Поезия, която ще те накара да настръхнеш. Да заплачеш. Да я запомниш. История, която те разпилява на парчета - само за да те събере обратно." Женя Кънева "Тази книга е доказателството, че и от парчетата можеш да направиш цяло. Че и цялото може да е направено от парчета. Или иначе казано - тази книга е за теб! ... |
|
|
Второ преработено издание. ... в лабиринта на страстта има два изхода единият е болката а другият - смъртта любовта е само вход любов адам и ева отхапали парче от себе си и ябълката останала цяла сутрин искам да се събудя поне веднъж до себе си сутрин рано заравям ковчега със спомени във вечната пръст на нашето бъдеще аз имам две страни в тъмната е всичко онова което обичам в по-тъмната си ти" Александър Иванов "Никога не съм предполагал, че е възможно в палитрата на един артист да отсъстват цветовете, с които да създаде своя свят. Но ето, че Александър Иванов опровергава тези ми съмнения, ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Как ни спасяват природните закони събира стихове, писани през последните единадесет години, в които става дума и за чудото на науката, и за вглеждането в миналото, но и за куража да се продължи напред. Стихотворения, които разказват истории колко е трудно понякога да се пази равновесие. Но и ни разказват за хората, които продължават да пазят равновесие и да крепят света."Тази книга не търси ефектни изрази, защото е силна, не пищи за внимание, защото е дълбока, не се прави на авангардна, защото времето не я интересува. Това, което ни поднася, е вглеждане, емпатия, тишина. Припомня ни важното. Погрижва се за невидимите. ... |
Книги
