"Множеството из улиците бе толкова голямо, щото никой не можеше да ходи и върви така, както иска, а бе тласкан от вълната от хора. Имаше голям страх, когато се достигна мостът на река Марица, но се мина без нещастие. Улиците, отдето мина графът, бяха буквално натъпкани от посрещачи и гръмовито ура цепеше въздуха. Никога никому град Пловдив не е направил такова бляскаво, възторжено и сърдечно посрещане... Няколко пъти Игнатиеви молеха да им изпеят Шуми Марица и сами пригласяха. Да здравствует навеки България! - бяха последните думи на графа." В. Пловдив, 21 - 23 септември 1902 г. "Нека храм-паметникът и ... |
|
Ловджийката Катя и екологът Атанас водят борба срещу бракониерството. След отвличането на вълчица от Врачанския Балкан започват разследване на престъпна организация, занимаваща се с незаконни кучешки боеве. В това приключение се опознават и сближават, но постепенно разбират, че и двамата крият мрак, който ги е пречупил непоправимо. А някъде из планината броди една легенда. Легенда за огромен черен вълк, който от години се изплъзва дори на най-опитните ловци. Както всички вълци и този носи име на звезда - Ахернар. В стремежа да събере разбитата си глутница, той ще се сблъска с прокълнати врагове, духове на стари другари и ... |
|
Една история за злощастието на българите от Тракия и за любовта, която може да премини през времето и да продължи отвъд. Нищо по-малко от вечност - една приказка, най-страшната, която баба може да разкаже на своята внучка. Приказка не измислена, а изстрадана, в която има човешки бесове, опиянени от кръв и женска плът. Има крясък на злорадо надмощие и писъци на осквернено моминство. Има мъже - бащи, съпрузи, братя - полудели от мъка и безсилие, че никак не могат да помогнат на своите. Има плач, стонове и обезумели очи. Има изнурени тела и разранени крака, препъващи се в камъни и трупове. Има зловоние от разложено и дрехи, ... |
|
Всяка тайна очаква своя час, за да бъде разкрита. Отдавна изгубена картина... Когато младият архитект Франческо Фабиани наследява къщата на чичо си във Венеция, изобщо не очаква, че на тавана ще попадне на скрита и отдавна забравена картина. Още по-малко предполага, че тя ще се окаже ранна творба на не кой да е, а на Якопо Тинторето - един от най-талантливите представители на Венецианската школа и последният голям художник на италианския Ренесанс. Скрит код, водещ до опасна тайна... При проучването на въпросната картина реставраторката Ана Конти се натъква на шифър, замаскиран под слоеве боя. Тайнописът разкрива ... |