Творчеството е единствената връзка на човека с Бога. "Клоуните са тъжни по трудова характеристика. Иван Кулеков е най-характерният. Гледа със скръб света и човека, ала не ги съди. Защото ги е разбрал. Горчат му такива, каквито са, но не е ни носталгик, ни утопист. Не гради проекти. Само плаче от болка за другите. Оттам извират и неговото "смешно", и неговото "парадоксално". Някога писа: "В детската градина играхме на война; завърнах се вкъщи ранен, изтощен и брадясал". И всяка сутрин влиза във все тази война. Няма как, Иван ще си тръгне от тук преди да порасне. Защото предпочита да умре, ... |
|
Димана Йорданова е родена на 6. 04. 1986г. във Велико Търново. Завършва гимназия с профил "Изобразително изкуство", а по-късно следва "Балканистика" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Носител е на Първа награда от Международния литературен конкурс "Алда Мерини 2016" и от националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" за стихосбирката "Жените и мъжете, които бях". "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее ... |
|
Отваряте стихосбирката и стъпвате на облак, политате през редовете, потъвате в илюстрациите, търсейки себе си в строфите. Красиви думи. Красиви рисунки. Дълбоки. Истински.Човечни. И любов - каквато често я изпиваме. Тази книга доставя наслада с естетиката си и е малко бижу, достойно да украси всяка библиотека. Тя размества емоционалните пластове и ни прави по-мъдри, по-силни и по-истински. Ще четете и препрочитате, търсейки стих, който най-много да ви докосне, ще се взирате в илюстрациите, за да намерите любимата си и ще се връщате отново към книгата, както се случва с всяка добра поезия. Ще четете и препрочитате, ... |
|
"Любовта е дълга болка и смирение." ... След успеха на новите издания на "Балада за Георг Хених" и "Германия, мръсна приказка" е време и за третия голям роман на Пасков да излезе в достойно издание с твърда корица. Виктор Пасков е роден на 10 септември 1949 година в София. Завършва консерватория в Лайпциг през 1976 година. Дебютира със стихове в списание "Родна реч" през 1964 г. Първата книга на Пасков е "Невръстни убийства" (1986). Предизвиква шум още с пилотната публикация в сп. "Съвременник". Втората, "Балада за Георг Хених" (1987), печели ... |
|
В тази книга ценителите на лиричното слово ще открият изключителна поезия, която гледа на света иронично, социално и екзистенциално. Зафирова е един от малкото ни съвременни поети, които знаят как да съчетаят в едно големия свят и малкото село, света отвън и света вътре, митологиите, притчите и реалността и да накара всичко това да резонира у читателя. ... |
|
Александър Секулов е автор на романите "Колекционер на любовни изречения", "Малката светица и портокалите", "Господ слиза в Атина", "Гравьор на сънища", "Островът" и "Скитникът и синовете". Издал е поетичните книги "Карти и географии", "Възхитително и леко", "Море на живите". Драматург е на Драматичен театър - Пловдив, отличен с награда "Аскеер" за пиесата "Няма ток за електрическия стол". Носител на националните награди за поезия "Христо Фотев", "Николай Кънчев", "Перото", "Иван ... |
|
Книгата съдържа разкази и стихотворения. ... Дванадесетте разказа в сборника "Потъване в Мъртво море" са обединени от темата за загубата, за човешките рани и щети, за затворените врати, пред които неминуемо се изправяме, и за струящата през всички наши разкъсвания светлина. "В тези разкази има много сол. Не като овкусител, а като консервант - потъването в загубите е трайно. И не страници разлистваш, а солни мини. Дълбочината придърпва с неудържим поетичен език и зрялата словесност на майстор-разказвач." Йорданка Белева "В българската литература се появява изключително интересен разказвач. ... |
|
"В книгите на Деян Енев се диша леко: излизаш в ранно зимно утро, поемаш с пълни гърди мразовития въздух и знаеш, че зад ъгъла те чака черният тромпет на добрата човешка история - грабвай го и свири. Разказите в тази книга приличат на рисунки с въглен. В същото време те са като късове, излети от бронз. Такова съчетание между крехкост и твърдост се постига трудно - има го у Хемингуей, има го в наши дни у Захар Прилепин. За онези, които предпочитат ерудираната словесна мъгла пред ясната категоричност на таланта, Деян Енев не е подходящ автор. Другите - тези, за които Енев пише - открай време си задават въпроса: ... |
|
"Добрата поетична книга не е войнишки ботуш, който марширува отмерено по плаца на литературата, а изящна обувка за степ, която отмерва красивите удари в края на дългите мълчания. Поява на пулс сред оглушителна самота. Книгата на Димитър Гачев го свързва необратимо с кръвоносната система на българската литература, най-сетне. Нищо повече. Нищо по-малко. Сърце в повече." Александър Секулов ... |
|
"Душата има своя скорост (своя бавност) и литературата е тази, която знае повече за това. Когато разказваме една история, ние всъщност спираме за малко пясъчните часовници, излизаме от текущото време и строим друго, паралелно време. Всеки читател знае, че докато чете, пребивава едновременно в две времена - реално текущото и това на разказа. Да умножаваш времена, е от реда на чудесата, които и физиката не може да обясни. Да забавяш и отлагаш края посредством разказване на истории - също. Спомнете си само Шехерезада, която с всяка разказана история отлага ден след ден смъртта." Георги Господинов "Бавно. ... |
|
"Машини" на Златозар Петров не е поредната книжка с поезия сред поредните книжки с поезия. Зад провокативно баналното заглавие стои поезия от най-високо качество. Теренът на книгата е неравен, което прави още по-видими естествени образци като "Човекът-кукла", "Наброски върху любовта и времето", "Каприз"... Играта с езика, но игра на майстор, позволява през думите свободно да се сливат емоция и разум, стихийно да преливат едно в друго в една интелектуална страст, и - "Погледни: изкуство и природа са едно." Илко Димитров ... |
|
Планината е свят на малословни мъже и красноречива природа, в който грешките струват скъпо. Животът на Барнабо, млад горски стражар, върви безметежно между величествените върхове до деня, когато той се оказва пред избор, който не е готов да направи. Целият му житейски път след това е устремен към завръщането в тази повратна точка. Но какво ще бъде правилно и възможно за него след време, ако наистина успее да се добере до там? "Барнабо от планината" (1933) е първата книга на Дино Будзати (1906 - 1972) - майстор на кратките форми ("Шейсет разказа", "Коломбър", "Трудни нощи") и автор ... |