Теолого-политическият трактат на Спиноза излиза анонимно през 1670 г. и веднага запалва яростни дебати с идеята си, че тъкмо ограничаването на свободата на философстване води до нарушаване на мира и до ерозия на гражданските добродетели в държавата. За едни - манифест на свободата на словото и бляскава защита на единството между договорната теория за обществото и демократичната форма на неговата организация. За други - книга, "изкована в ада". Бенедикт де Спиноза (1632 - 1677) е виден холандски философ. Еврейското му име, дадено след раждането му, е Барух Спиноза (Baruch Spinoza), християнско-португалското име, ... |
|
|
От "Сън и екзистенция" на Лудвиг Бинсвангер се ражда екзистенциалната психоанализа. Психиатър, близък до Фройд и Хайдегер, той основополага направление, което печели все повече привърженици. Мишел Фуко, в контакт с Бинсвангер, пише "Въведение" към текста, което завихря около него мощни антропологични, психологически, философски, литературоведски идеи и го тласва към преводи и признание. Текста на Фуко можете да откриете в първа част на проекта "Сън и екзистенция". Психиатърът Роланд Кун, близък с Бинсвангер и Фуко, тълкува "Сън и екзистенция" с оглед на неговото значение за ... |
|
|
Съчинения. ... Хосе Ортега и Гасет (1883 - 1955) е бележит испански философ, социолог и есеист. Хосе Ортега и Гасет заедно с Мигел де Унамуно са двете върхови фигури, които извеждат испанската мисъл на световно равнище и я нареждат на достойно място в пантеона на незабравимите. "Галилей представлява за нас интерес ей така, сам по себе си, лице в лице той и ние, като равни. Достатъчно е да анализираме уважението си към неговата личност, за да забележим, че той привлича нашето внимание от един точно определен квадрант, който заема голям отрязък от миналото и има точно определена форма - това е началото на Новото ... |
|
|
Съчинения. ... В настоящото издание българският читател ще се запознае с някои от най-значимите студии на Ортега, както и с издаваните за първи път негови изследвания за Кант, Хегел, Платон, Лайбниц и др. Тук представяме "Бунтът на масите" (1930) - съчинението, квинтесенция на социологията на Ортега, с което той придобива световна популярност. Тук излизат преведените за първи път на български език студии "Мирабо или политикът", "Кант", "В столетието на Хегел" и "Самовглъбяване и алтерация". Хосе Ортега и Гасет (1883 - 1955) е бележит испански философ, социолог и ... |
|
|
Най-важната творба на Барух Спиноза е "Етика - доказана по геометричен начин". Върху "Етика"-та, в която е изложено ядрото на философските му възгледи, Спиноза е работил повече от 12 години. Тя е публикувана след смъртта на мислителя от негови приятели. Под етика философите разбират учението как трябва да живеем, за да водим добър живот, както е например при Сократ или Аристотел. За Спиноза етиката означавала морал или изкуството да се живее. Геометричният начин в произведението се отнася до езика или формата на изложението - така, както например Декарт искал да приложи метафизическия метод към ... |
|
|
За естетиката на всекидневното. ... От Талес насам се знае, че философът размишлява за великите неща, а не съзира баналната действителност пред него. Такова игнориране на външната реалност може спокойно да се назове лукс, защото могат да си го позволят само онези, които са в състояние да пренебрегнат грубата действителност. Но може би същинският лукс във философията е съвсем другаде. Именно там, където тя приема на сериозно смеха на тракийката; където насочва погледа от небето към кладенеца; там, където започват размислите за онова, съвсем неприсъщо на философията, направо под достойнството ѝ; там, където не се ... |
|
|
С тази книга почитателите на хуманитаристиката (социология, философия, психология, културология) ще бъдат зарадвани с някои от най-хубавите есета на класика Георг Зимел (1858 - 1918). Той е сред бащите основатели на социологията, но в някакъв смисъл придобива особена актуалност днес, когато дисциплините стават все повече, а от друга страна социологията, психологията, философията и културологията преливат едни в други. Точно такъв е духът и на есетата в този сборник. Текстовете в книгата са подредени смислово, а не хронологично, така че да препращат тематично един към друг. Есетата обхващат няколко десетилетия размисли на ... |
|
|
Университетска философска поредица "Какво значи това?". ... "Класическата политическа философия е нетрадиционна, защото спада към плодородния момент, когато всички политически традиции са били отслабени, а още не е съществувала традиция на политическата философия. Във всички последващи епохи философското изследване на политическите неща е било опосредствано от традицията на политическата философия, която е играла ролята на екран между философа и политическите неща, независимо дали даденият философ е приемал или отхвърлял традицията. От това следва, че класическите философи са възприемали политическите неща ... |
|
|
"Първото, което трябва да направи философията, е да дефинира тази даденост - да дефинира какво значи мой живот и наш живот, какво е животът на всеки отделен човек. Живеенето е радикален начин на съществуване: всяко друго нещо и друг начин на съществуване ги намирам в своя живот - вътре в него, като щрих от него и спрямо него." Хосе Ортега и Гасет Книгата е част от университетската философска поредица "Какво значи това?". ... |
|
|
След трите части на "Сума на теологията" (над 6000 страници) можете да се запознаете и с философските трактати на великия теолог Тома от Аквино. Тома от Акино в онзи мислител, който осъществява най-всеобхватното и цялостно грандиозния синтез между езическото философско наследство и християнската вяра. Воден от дълбокото си убеждение, че между вярата и разума. между теологията и философията не може да има принципно противопоставяне, той реализира световно-историческата задача за "дисциплиниране" на проникващите в католическа Европа нови философски идеи и за тяхното безконфликтно включване в сградата ... |
|
|
Ако философията на Кант, която стои на почвата на английския емпиризъм и скептицизъм, признава възможността на познанието за явленията, но поставя една граница дотук, отрича възможността на познанието за „нещото в себе си“, т.е. за същността, за абсолютното, Фихте, който е не просто епигон, както други кантианци, а смел мислител, който иска да направи философията наука, а науката не е отрицание на познанието, тя е познание, тръгва в своето наукоучение от едно абсолютно достоверно основно положение, от „аза“ като изходна точка на всичко. Затова неговото наукоучение, което сам той (в едно писмо до Райнхолд) определя като „ ... |
|
|
Хуманистичният патос на трансценденталната антропология се представя като критическо преосмисляне на ковариантните взаимодействия на природата, екзистенцията и битието на човека. Природата векува еволюционно, но и инволюционно, като за нейното устойчиво съществуване човекът не е основен фактор. Той е една от многото компоненти, която донякъде спъва хармоничното възпроизвеждане на природата. Екзистенцията на човека е екстатично зададена от трансценденцията, нищото и смъртта. Тя е своеобразен въртоп, който все още търси езика на своето прояснено присъствие в света, като тягостно се заплита в отчуждението и стремглаво ... |
Книги
