"Роман за домовете за изоставени деца, написан от първо лице. Има една особена категория хора, дамгосани от обществото. От същото това общество, което ги е създало. Има един закон, който се грижи това заклеймяване по възможност да е за цял живот. Има особени "порядки и ред", налагани в много домове за сираци. Този роман е моята лична борба срещу един остарял закон, пълен с желани "грешки". "Грешки" - облагодетелстващи конкретни институции и властимащи. Романът е и моята последна надежда да открия корените си. Надежда - той да попадне в ръцете на онази единствена жена, която ще съумее ... |
|
"Светът е цирк... и ние сме актьорите - и клоуни, и зверове... Дресьорите размахват кожи и кожите се късат от нашите гърбове... Зрителите ръкопляскат - плесници лепнат по лицата ни. Пестници свиваме и се оглеждаме - огради и стени притискат ни отвсякъде и стискат оголелите ни вратове. Не са стени, огледала - във тях се блъскаме - и клоуни, и зрители, и зверове. Развяваме разкъсаните си тела - от тях не стават знамена, а само мачти с дрипави платна." Габриела Цанева ... |
|
Понякога най-искрените думи могат да бъдат написани само в писма до нечия майка. Това е вълнуваща история за едно момиче, израснало в дом за деца без родители, за приятелството, за загубата, за анорексията и, разбира се, за мечтите."Ръка за ръка, двама на сивия цимент, той и аз. А ние, мамо... Ние просто искахме ванилов сладолед с парченца шоколад. Ние не искахме нищо повече от живота, но той ни изненада." Из книгата ... |
|
"Романът "Зелена безбрежност" разказва историята на художничката на византийски икони Йоанна, която се отправя на пътешествие (английската дума quest е още по-подходяща) в неизвестността на гръцката провинция и на собствените си психични територии в търсене на изчезналите си сънища и мечти и изгубената си идентичност." Мария Христова Евгения Факину е родена през 1945 г. в Александрия. Отраства в Атина, където учи графични изкуства и екскурзоводство. Работи като графичен оформител в няколко списания. През 1975 г. създава "Тенекиеният град" - авангарден куклен театър за деца, в който като ... |
|
Теодора Кирова е автор на множество есета, статии и стихове, дългогодишен водещ на рубриката "Сладко-кисело" в списания "Лия". Нейни стихове са публикувани в поетичния сборник "Сънувам небето и търся Те"."Шепа светулки" е първата ѝ книга за "живота такъв, какъвто е...с целия му сладък, солен, тръпчив и леко понагарчащ вкус...""Свежо, оригинално, талантливо предложение за истинските житейски открития. "Шепа светулки" не е във време, не е в пространство, не е и в мечти - в душата е. От и заради нея. Ето как Теодора Кирова пророкува срещата между читателя ... |
|
Кръстопът на сънищата е поредната книга на Габриела Цанева, която съчетава стихове, хайку и хайбуни с авторови картини, породени от поезията, или станали повод за поезия. Кадифе "Нощта е плътна - мрак и кадифе от безпрогледност и безплътност, които се просмукват надълбоко, бълбукат някъде в гъргорещото гърло, а после става тихо, много тихо и само ехото от липсващите удари в кръвта на китката ти ме удря като плесница. Да можех да сложа плащеницата на покаянието, на страданието, на угризенията... Да можех да пусна плъховете на скръбта да изгризат онова, което остана и не остана в кухата кутия на плътта. Там само ... |
|
Съставител: Димитър Анакиев. ... "Парче от дъга, антология на българската танка, съдържа 76 танки от 25 български поета. Антологията се състои от три части: избрани танки, танка проза и ренсаку. Изглежда, че преобладаващата тема сред българските каджини (каджин, превежда се като мъж / жена на танка, е начин, как японците наричат поети на танка) е любовта, но има и много други теми. Българският поет, подобно на японския, с лекота изразява своето виждане за света чрез символиката на природата. Изненадваща е и лекотата, с която българският поет разширява своя разказ, използвайки свързаните форми на танка. Явно ... |
|
"Стенеше душата безвъзвратно... В миг отписан ти се появи. Върна ми измръзналото лято, в зима сякаш че тайфун изви. Носи ме оптимистичен вятър, май е Светлина? Какъв ти здрач!... В късната любов на самотата бурята намери подпалвач." Йордан Йорданов "Мислех, че ще е лесно да напиша встъпителните редове на тази стихосбирка, но, оказа се, че трудно се пише за стихове, всеки от които с нещо е поразил въображението ти. Такива са стиховете в Късната любов на самотата. Без съмнение, избрани - най-доброто от богатото творчество на автора - вече издавано или непубликувано." Д-р Габриела Цанева, издател ... |
|
"...Може би именно затова ме впечатли поезията на Рени Васева, в чийто визуален и емоционален свят образът на къщата присвоява характеристиките на дома. Всеки детайл от одухотворения ѝ образ е придобил свое значение и свой живот. Тази нейна интерпретация до голяма степен напомня вижданията на френския философ Гастон Башлар, чиято книга Поетика на пространството, представя възгледите му за архитектурата на къщата и отделните ѝ части като своеобразни опазващи феномени с различни функции. Рени Васева отива още по-далеч от Башлар. В интерпретацията на образа на къщата тя влага невероятно жив организъм, който ... |
|
"В едно свое интервю Недялко Славов сам дава ключа към романа Илюзионистът, а и към цялото си творчество - свободната воля. Тя прави човека различен от всяко друго творение, от всичко познато. Романът Илюзионистът е майсторска игра с различните превъплъщения и гледни точки. Но не това прави книгата уникална. Подобно на христологичния догмат от V век, художествените текстове на Недялко Славов не са проста сплав от поезия и проза, те са 100% поезия и 100% проза неслитно и неразделно. Изразните средства на Илюзионистът са завладяващи. Характерите са ярки до границата на поносимото. Чувството за хумор, което присъства ... |
|
Българо-английско издание. ... Сезон след сезон. Помежду различна боя! Season after season. Inbetween different paints. ... |
|
"Питат ме: "Ти AC ли си или си DC?", а аз отговарям: "Нито едното, аз съм гръмотевицата по средата!" ... "Бон Скот е вероятно един от най-симпатичните разбойници на земята и Клинтън Уолкър рисува живописна картина не само на него, но и на машинациите, съпътстващи всяка една рок група" – хвалят го от "Who Weekly", когато "Highway to Hell" е публикувана за първи път в Австралия. Оттогава до сега, книгата на Уолкър се е утвърдила като класика в рок литературата. Предлага достоверен разказ за изкачването на AC/DC към славата, покривайки годините, през които пикантните ... |