Ще ме обичаш ли отново? ... Когато превърнеш душата си в книга, когато разкажеш себе си с искреността на младостта, никой, разтворил страниците ти, няма да остане равнодушен. Смелостта да разкриеш света си, да покажеш пукнатините по "счупения ангел", в който си превърнал сърцето си и вярата в силата на любовта, която лекува всичките ти рани, са само отделни частици от докосващите споделени думи в дебютната стихосбирка на Мериха Чолак. Слънчево щастие, светла радост, тъмна болка, задавящо огорчение, дълбоко желание, истинска любов, красиви мечти, преоткрита вяра - всичко това са части от един истински и много ... |
|
|
Тази книга се роди по Пътя Камино де Сантяго. Подарих си това несравнимо, щастливо, свободно, първично, трансформиращо преживяване по случай 50-тия ми рожден ден. А Пътят ми подари книга. Тя е едно от многото вълшебства, случили ми се по Пътя-живот. Аз вярвам в чудеса и не мисля, че те са нещо свръхестествено. Чудесата са под Път и над Път, стига да имаш очи за тях. А ако имаш и сърце, можеш сам да си чудотворец. ... |
|
|
Една история, която сблъсква минало и бъдеще, наука, реалност и философия. Едно момиче, родено с рядка генетична аномалия, в свят, в който хората се стремят към съвършенство. Една епична битка на малцината, които все още вярват, че еволюцията ни не е случайна и може би има закодиран смисъл. Един свят, опустошаван от катаклизми, генерирани от човешката жестокост над природата и себеподобните си. Една любов, която се ражда от пепелта на планета, колонизирана от новите човеци. Една история на бъдещето, което строим днес. Един роман, чиято завладяваща история търси отговорите на много въпроси. Как се е родила Вселената? Каква ... |
|
|
Юбилейно издание по случай 100-годишнината от рождението на големия писател, поет и сатирик Радой Ралин, което побира всички негови знакови произведения. Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стоянов, 23.04.1922 - 21.07.2004 година) е може би най-колоритният български поет, писател, сатирик, епиграмист, драматург и дисидент. С всяка от творбите си и с примера на собственото си страдалческо битие той докрай защитава принципите на свободата и вечните човешки ценности, като не се бои да осветлява и критикува разнообразните обществени недъзи."Радой беше и си остана извън рамките на обичайното, един необикновен човек, не по ... |
|
|
Юбилейно издание. ... Луксозно факсимилно издание по случай 260 години от написването на "История славянобългарска" и 300 г. от рождението на нейния автор Паисий Хилендарски. Изданието с превод на съвременен български език включва факсимилно цветно копие на оригинала на "История славянобългарска", което се съхранява в манастира "Св. Георгий Зограф" в Атон - Гърция и адаптация на съвременен български език. Специално за юбилейното издание е включена встъпителна студия от академик Иван Радев. ... |
|
|
Напътствия и идеи за по-спокоен живот. Тази книга предлага едно пътуване в историята, което започва от първото хилядолетие пр.н.е., в търсене на всичко онова, което е казано, написано и завещано от големите умове на човечеството за Душевното спокойствие и Вътрешния мир. Представени са хронологично напътствия на мъдреците от Изтока, откъси от свещени книги, максими от антични философи и афоризми и фрагменти от знаменити мислители и съвременни автори от Древността до наши дни."Създавай, но не притежавай; прави, но не предявявай права; върши си работата, но не трупай, защото само нещата, в които не се вкопчваш, остават ... |
|
|
Това е вторият роман на Румяна Халачева, който е продължение на издадения за първи път през 2018 година Дълбините на древността. Може да бъде четен и самостоятелно. В Дълбините на душата читателите отново ще намерят ценни житейски и духовни знания, поднесени увлекателно. И тази книга носи силен положителен и просветляващ съзнанието заряд. Ако се чудите защо се случват всички странни събития през последните три години, защо страданието се увеличи неимоверно и как да го преодолеем по най-добрия възможен начин, в книгата ще намерите голяма част от отговорите. В нея са описани и някои добре забравени знания и умения за ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
"Наскитах се по баири и кории, по слогове и сечини, по долища и по била, по брегове и върхове. Беше ми и трудно, и лесно, и весело, и тъжно - но само докато се стопя в някой росен изгрев, в медната шума на гората, в лая на гончетата, в тропота на глигана или крясъка на фазана... Всеки такъв ден оставяше в паметта ми златно зрънце, та си събрах цяло съкровище. Ето част от него: почит към словото и любов към хората; струва си да събираш само златото на приятелството; получава само този, който дава; ловът е само кръв, козина и перушина за кретена, който няма сетива за величието на природата и красотата на ... |
|
|
"Да крачиш само - е съпротивление. Да влезеш във вода, в огън - пак. Нестигнатата цел - съпротивление. Постигнатата - носи негов знак. И плуга, и ракетата, зърното, и труса нейде в земните недра, прибоя на морето... Как животът това съпротивление побра! Плътта ни не е ли съпротивление? А мисълта? А чувството за дълг? Съпротивление е съвестта. И бреме е. Ама какво без нея бих могъл? Часовниците като белезници заключват китката ни за това, което все да правим сме длъжници. Кое ни неусетно окова, че все вървим и все вървим нататък, където свети онзи ключ - мечтата." Атанас Звездинов ... |
|
|
"Видяхме го, но де се е видяло опашка да върви сама, без тяло! А беше, беше някога юнашка, а беше за завиждане опашка. И да ѝ беше тялото мъничко, то имаше си, имаше си всичко. Сега е и проскубата и бедна - от всичките опашки е последна. Сега е и без армия, без флота. Изобщо - непригодна за живота. И няма граждани, а поданици само. Бозволието сякаш е голямо. Та кой ще уважава като цяло опашката, останала без тяло." Атанас Звездинов ... |
|
|
"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
Книги
