Всъщност Точица се казва Луиза. През първите си години тя никак не растяла, затова я нарекли Точица. Продължили да и казват така, дори когато тръгнала на училище. Нейните родители са постоянно заети и не и обръщат много внимание. Добре, че Точица има с кого да си играе - Антон живее наблизо, а с него винаги е интересно. Антон умее много неща. С такъв приятел можеш да се впуснеш в най-вълнуващо приключение. ... |
|
Една от най-красивите любовни истории в българската литература - "Крадецът на праскови"! ... Пробудено от случайната среща със сръбския военнопленник Иво Обретенович, неизживяното интимно чувство изправя Елисавета пред дилемата: да живее "свободно и щастливо" или да продължи живота си на "угнетена жена, чакаща настъпващата старост с безразлично отчаяние и тъга". Любовното чувство, за първи път истинско, упойващо силно, преодолява раздвоението. "Познала възраждащата магия на любовта", Елисавета ѝ се отдава с решителността на човек, ликуващо намерил себе си. "Крадецът на ... |
|
Играта на Защо? е най-старата на света. Преди още да се научи да говори, човекът сигурно е имал в главата един голям въпросителен знак. Думите на Джани Родари обясняват добре как се е появила книгата Сто защо, в която поезия и проза, наука и фантазия съжителстват по много забавен начин. Стихотворенията в книгата са сто, а въпросите, на които авторът остроумно отговаря, са много повече. Книгата Сто защо е съставена от отговорите в стихове и разказчета на най-невероятни въпроси, задавани на Джани Родари от деца и родители, докато е водел две рубрики в популярен италиански вестник от 1955 до 1958 година. Книжката е част ... |
|
Кап-чук-троп! Чук-чук-кап! Ежко се събужда от дъжда, радостен, че най-накрая ще изпробва новия си дъждобран, новите си ботуши, шапка и прекрасния си нов чадър на точки. Но лекият дъжд става проливен, а вятърът се засилва и дъждовният ден на малкото таралежче се превръща в голямо приключение!"Малкото таралежче отвори очи. Дъжд ли беше това? – Ура! Навън вали! - скочи радостно Ежко. – Ще си облека новия дъждобран, ще си сложа шапката и ботушите, ще си взема любимия чадър и излизам!" Из книгата Ежко обича своята червена шапка, обича да се разхожда в гората, но най-много обича своите приятели. С тях всичко е по- ... |
|
"За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите. Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ... Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано... Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова ... |
|
Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят. ... |
|
Книжката съдържа 6 любими приказки, преразказани в стихове от известни български поети. Грозното патенце Беше лято, дъхаше сладко тревата. Синьо беше небето, а зелена - гората. Щъркът крачеше в дълги червени чорапки и по египетски викаше малките жабки. Там, под репей, на хладно, край селска ограда. яйчицата си мътеше патица млада. Рядко някой оттук бързешката ще мине. Ох, от скука направо ще си погине... Ето, първата рожба със клюнчето чука... После втора и трета... изскачат, пиукат! Но едно от яйцата не мърда, не шава. Най-голямо от всички, а изостава..."Да не би да е пуешко или кокошо? Тази работа май ми мирише ... |
|
"Пътешествията на Гъливер" продължава да бъде любимо четиво за всички по света и днес. В нея невероятните приключения на героя в страната на великаните и лилипутите, в света на човекоподобните маймуни и добрите коне са завладяващо увлекателни и същевременно алегорични - те показват това, че човек не може да се чувства добре никъде другаде така, както у дома. Въпреки, че жителите на страните са физически различни, те имат едно общо нещо - стремежът за власт и копнежът за трупане на богатства. Осмиват се липсата на духовни цели и глупостта. Авторът доказва, че не е възможно човек да се адаптира в различен свят с ... |
|
Адаптирано ученическо издание. ... В книгата ще намерите: кратко съдържание на "Илиада"; въведение в "Илиада" и предистория; отзиви за "Илиада"; показалец на имената; общото и различното в двете Омирови поеми "Илиада" и "Одисея"; обща характеристика на Омировите герои; фрагменти от литературната критика за "Илиада"; Омировият въпрос - въпросът за личността на Омир; избрана библиография за ученика. Книгата е част от поредицата "Библиотека на ученика" и е създадена в помощ на ученика от 1. до 12. клас на българското училище. Тя включва ... |
|
Книжката съдържа гатанки и весели рисунки за оцветяване за най-малките. Книжката е в малък формат с размери 11 x 16 cm, което я прави удобна за рисуване и по време на път. Тя е част от поредицата Оцветявам на издателство Скорпио. За да оцветите тази книжка препоръчваме да използвате моливи или пастели, за да избегнете цветовете да се отбележат на другата страница. ... |
|
Адаптирано ученическо издание ... Настоящото издание съдържа: предговор от проф. Богдан Богданов биографична справка за автора и неговото творчество фрагменти от литературната критика за "Дон Кихот" избрана библиография за ученици Отговаря на държавните образователни изисквания на МОМН. ... |
|
Магаре боб яде ли? Да, в Тенджера града, където царувал цар Патаран. То там и рибите говорят, зайците ги използват за пощенски куриери. В морето пък си ловят по цели стада овце. Който се съмнява, да пита Хитър Петър. Торбата му с лъжите е отворена. А както този неизчерпаем шегобиец е доказал, лапнишарани не липсват по белия свят. ... |