Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
|
Това, което повечето хора не помнят или се опитват да забравят е, че животът им трябва да има смисъл. Обикновените хора могат да си позволят да не обръщат внимание на това, но хората на мисията са длъжни непрекъснато да доказват, че животът им има смисъл, че заслужават да живеят, да поемат храна, да вдишват въздух. За другите хора това е даденост, но за хората на мисията това е привилегия, която трябва да защитават. ... |
|
|
"Кълна се да следвам своя боен път, ако се наложи да се изправя срещу волята на Бог, но да направя така, че Народът на прокълнатите да следва мисията си! Приемам тази мисия за своя! Обещавам да защитавам честта и паметта на нашите предци, да следвам добродетелите на рицарите, които са: дълг, чест, доблест, достойнство, братство! Кълна се да не изоставям в беда никого от братята, дори да се наложи за това да рискувам собствения си живот и спокойствие! Кълна се!" Из книгата ... |
|
|
Съюзът на българските национални легиони е бил най-многобройната и дейна националистическа организация в България преди 9 септември 1944 г. Според някои източници е наброявал до 250 000 членове. Неговото влияние върху младежта от времето между двете световни войни е толкова силно, че дори 45 години комунистически терор не успяват да го заличат и след 10 ноември 1989 г., вече основно белобради старци, продължават делото му, под една или друга форма. И въпреки това, феноменът СБНЛ е доста слабо изследван от българските историци. Книги на тази тематика е почти невъзможно да се намерят. А тези, които се намират, са пречупени ... |
|
|
Съставителство, редакция, предговор и бележки: Живко Лефтеров, Момчил Методиев. ... Почти тридесет години след края на комунизма личността на патриарх Кирил сякаш остава обгърната в мълчание. На пръв поглед той е почитан повече от благодарните евреи, за чието спасение се бори, отколкото от собствената му православна християнска общност. Ако за евреите той е безспорна фигура, личността му сред православните българи продължава да бъде обект на слухове, на протоколни биографии, но много рядко - на същински научни изследвания. Причината е ясна - по един или друг начин всеки си задава въпроса кои са неизбежните компромиси с ... |
|
|
Брилянтен учен, активен общественик, искрен патриот. Издателство Захарий Стоянов издаде уникален сборник в чест на 70-годишнината на акад. Георги Марков В своята активна творческа биография бележитият учен разработва широк спектър въпроси, свързани с основни проблеми на развитието на България, Европа и света през ХХ век. Между тях се открояват българо-германските политически, военни и културни взаимоотношения; обявяването на независимостта през 1908 г.; политическия терор, насилието и военните преврати от първата половина на века; външната политика на страната; войните от второто десетилетие. Привличат го сложните ... |
|
|
"Всеки човек, почел поредиците "Тангра" и "Артур", може да се нарече българин. Днес ние трябва отново да възродим България, да я създадем и въздигнем от пепелта на нихилизма, омразата и страха. Природата на орендата е такава, че тя избухва и ние трябва да се възползваме от това. Днес българите се намираме в същото положение, както по времето на Авитохол, Османското робство, вековете, в които са се опитвали да ни заличат. Сега България не е по-жива от тогава и от нас зависи какво ще завещаем на потомците си. Краят на книгата не е краят, а началото на България. Написах тези книги, за да покажа, че ... |
|
|
"Първа среща с руси: На 5 септември Добрич биде събуден от оглушителна артилерийска канонада: равнината зад панаирището, по двете страни на железничната линия за Меджидие, се заля от огнени езици и забълва гранати... Добричени изтръпнаха пред нависналата грозота, - те знаяха, че от Меджидие се чака 200 000 руска войска. Изпълниха улиците старци, жени и деца и почнаха да се кръстят, вторачени на изток. Те само се кръстеха, - никой не бе свил бохчичка, никой не смяташе още да бяга: хората бяха опиянени от освобождението си. Но гъстите конни редици растяха в степта, като движещ се фантом, и скоро обхванаха дясното ... |
|
|
Българската история не започва с Атилкес Аспарух, нито с баща му Кубрат - Хорбата на Българите. Не започва и в 165 г., когато на трона на Буляр или Алания се укрепва ага Ружа - първият от Първата Хонорска Династия, който кръщава държавата си България по сакралното име на царският ѝ елит. Херодот го нарича "царски скити". Прочети, Българино, този първи свитък от книга първа "В мъглите на времето" на "Книга на българите". До седмия ѝ свитък ще имаш всички доказателства за величието на народа арийски оплодил съвременната цивилизация, та да се замислиш поради що се жалиш! Вземи се у ... |
|
|
Днес, покрай гръмкия шум на ежегодните чествания, изпълнени с прочувствени речи за триумфа на българското оръжие, гласовете на онези, които извървяха тежкия път на войната, остават нечути. Те отдавна не са сред нас. От тях са ни останали единствено пожълтелите страници на дневници, спомени и писма, показващи истинското лице на суровия войнишки живот и тежката цена на бойната слава. "Последната крепост" е историята на тези хора. Книгата проследява обсадата и щурма на Одринската крепост през Балканската война, така както бяха видени през очите на участниците - от затрупания в заснежените окопи редник до ... |
|
|
Дневник на един български офицер. ... Дневникът "До Драва и отвъд" предлага един уникален поглед към битието на българския войник, хвърлен във Втората световна война, възприемана от мнозина наши предци като чужда. Когато говорим за участието на българите в даден конфликт, ние обичаме да се разглеждаме като воинска нация, способна на чутовни геройства. Освен подвизи обаче, животът в окопите е изпълнен с много повече тривиални занимания, които обикновено отпадат от по-популярните интерпретации на миналото. Настоящото издание показва ежедневието на българския войник такова, каквото е било през онези бурни месеци ... |
Книги
