Аделайн се настанява в някога внушителното, но сега западнало имение Парсънс, което е наследила от баба си. Успешна писателка, надарена с богато въображение, тя се чувства съвсем на място сред готическата атмосфера на къщата и тайните, скътани във всяка паяжина. А когато случайно се натъква на дневника на прабаба си Джиджи, намерена мъртва в къщата преди повече от шейсет години, разбира, че може би е открила и ключа към мистерията кой я е убил. Но по-голямата загадка сякаш е кой е тайнственият непознат, който наблюдава къщата ѝ, преследва мъжете, осмелили се да я погледнат, и оставя червени рози в спалнята ѝ. ... |
|
Творбата е роман, издаден през 1886 г. в който Зола е изобразил себе си и своите другари, роман, който предизвиква остра реакция от страна на най-добрия му приятел - художникът Сезан."Той отпусна глава, с неопределен жест и угаснал глас пророни: – Боже мой! Какво страдание! Тогава Кристина го привлече с ръце до устните си. Целуна го нежно, докосна с топлия си дъх сърцето му. – Мълчи, мълчи, обичам те! Възхищаваха се един от друг след случката с картината, която постепенно ги беше свързала, приятелството им завърши с тази нежност. Мракът ги обви, те останаха прегърнати, изгубени, облени в сълзи при тази първа радост ... |
|
Мариано Реновалес има уникален талант, който го превръща в най-известния и скъпоплатен художник на Испания. Роден в семейството на скромен селски ковач, той стига до елита в Рим, Париж и Мадрид. Животът му е белязан от бедност и богатство, слава и падение, аплодисменти и критики... И две жени - изящната Хосефина, за която се оженва, и ослепителната графиня Де Алберка, която става негова любовница. Но защо се случва така, че когато най-накрая получим това, което сме желали, то ни е малко? А ако губим това, което прави живота ни непоносим, ние отново го искаме обратно, иначе ще сме нещастни? Ние сме такива: бедни, излъгани ... |
|
Героите на тази книга са гениални личности, оказали огромно влияние върху съдбата на света и човечеството. Повечето постижения на цивилизацията са плод на тяхното творческо вдъхновение, уникалното им научно мислене, силната им воля, трудолюбие и упоритост. И независимо колко време ни дели от времето на Аристотел и Нютон, Айнщайн и Моцарт, Шекспир и Наполеон, Конфуций и Достоевски, Чърчил и Кант, техните имена, както и имената на много други гиганти на мисълта и прогресивното мислене, завинаги ще останат в паметта на човечеството. Книгата разкрива творческата и лична съдба на редица велики личности от древността ... |
|
Представете си блясък, много блясък и още повече светлини, безкрайни булеварди, огромни хотели с невероятно големи басейни по покривите, пирамидални структури, айфелови кули, статуи на свободата, казина, кипящи от живот, красиви жени, още по-красиви жени, музика от ротативки, тракане на топче в рулетка и току-що раздадени карти на масата за блекджек. Добавете една ръкойка от цвета на българщината в емиграция, разбъркайте сместа добре и я оставете да къкри на бавен огън в продължение на десет години. Получената оргия за сетивата - без да се прецежда - се консумира на един дъх или пък със затаен дъх. Като озадачаващо ... |
|
Амстердам. Четирима души са зверски убити в тайна квартира, а останките им са наредени около разпънатото на кръст тяло на патриарха Де Яхер: възрастен, уважаван посредник в престъпния свят и стар приятел на някогашния наемен убиец Луис. Извършителите - сръбски гангстери и военнопрестъпници - са убедени, че ще избегнат възмездието, като се приберат в родината си. Само че грешат. Защото Луис пристига в Европа, за да отмъсти. Петима убийци, които трябва да бъдат намерени и наказани, преди да са се укрили на изток. Има само един проблем. Шестият. ... |
|
Макар най-известният образ на дявола на Михаил Булгаков да е "Воланд" от шедьовъра му "Майстора и Маргарита", пакостите на нечистите сили много преди това се появяват и в други текстове на автора. "Дяволиада" събира в себе си три сатирични текста на автора от периода 1923 - 1925 година, които са още един блестящ пример за любовта на Булгаков към фантастичното и силата на разобличаващото перо на автора за абсурдите в Русия. Текстът "Дяволиада" разказва за чиновника Коротков, който изневиделица е освободен от службата си в главна централна база за кибритени материали. Коротков се ... |
|
Двете повести на Лев Толстой в този сборник са посветени на двата гряха - похотта и ревността, които завладяват човек въпреки волята му. "Кройцерова соната" - 1889 година, е драма за любовта, за сложните семейни отношения, разочарованията, високомерието и разрушителната сила на ревността, която може да тласне човек към кърваво престъпление. "Дявол" - 1891 година е едно от последните произведения на Лев Толстой, в което той обръща внимание върху отношенията между мъжа и жената и поставя в центъра на повествованието унищожителната сила на плътските желания над духовността. "Тя ме завладя пряко ... |
|
Историята на едно семейство, въвлечено в поредица от конфликти, тайни, обрати, мистерии и суеверия. Главната героиня минава през множество изпитания, срещи и раздели, преди да създаде семейство и да осинови две момичета. Съдбата ѝ е отредила дарбата да разгадава стъпките на човека, редейки пасианс с тесте старинни странни карти, и да разкрива отклоненията на хората от предначертания план на душите им. Животът я сблъсква с рождената майка на двете ѝ осиновени дъщери, на която тя разкрива тайните си, преди да умре. Конфликтът между двете сестри, оплетени в любовен триъгълник, и съдбата на извънбрачното дете, ... |
|
След двайсетгодишна кариера като журналист, медиен консултант и телевизионен продуцент шведският писател Юнас Юнасон (р. 1961) се отдава само на писане. Ето какво казва той:"Винаги съм бил писател. Просто първо трябваше да свърша някои други неща. И ги върших до деня, в който се събудих и установих, че вече не съм на 23, а на 48. Тогава разпродадох всичко, установих се в Швейцария и с лаптопа в скута написах "Стогодишният старец". Пет издателства го отхвърлиха, шестото го издаде в 7 000 екземпляра. Впоследствие продадоха 10 милиона. Достатъчно, за да се окуража да продължа."И Юнасон продължава. Петия ... |
|
Алберт Айнщайн (1879 - 1955), носител на Нобелова награда за физика, е признат за най-влиятелния учен на ХХ век. Блестящ интелектуалец с афористична мисъл, ангажиран с редица обществени каузи, той още приживе се превръща в мит. Айнщайн е едно от най-разпознаваемите лица в цял свят, а името му - синоним на гений."Две неща са безкрайни: вселената и човешката глупост, но за първото не съм сигурен.""Ако фактите не подкрепят теорията, променете фактите.""В каква жалка епоха живеем, щом е по-лесно да разцепим атома, отколкото да разбием предразсъдък.""Никога не мисля за бъдещето - то така ... |
|
"Петдесет години живея този живот, от четиридесет и две се опитвам да разплета загадката му, а от трийсет и пет си водя дневници с подсказки за тази загадка. Бележки за успехи и провали, радости и мъки, неща, които ме карат да се дивя, и неща, които ме карат да се смея хищно. Трийсет и пет години на осъзнаване, спомняне, разпознаване, събиране и записване какво ме е развълнувало или движило по пътя. Как да бъда справедлив. Как да съм по-малко стресиран. Как да се забавлявам. Как да наранявам хората по-малко. Как да се наранявам по-малко. Как да бъда добър човек. Как да получа това, което искам. Как да имам смисъл в ... |