Когато в една лятна нощ Дъмбълдор пристига на улица "Привит Драйв", за да вземе Хари със себе си, момчето забелязва, че нещо в директора се е променило. Тайни и подозрения обземат огромна част от магьосническия свят и вече дори "Хогуортс" не е в безопасност. Хари е убеден, че Малфой е носител на Черния знак – че сред съучениците му има смъртожаден. Момчето ще се нуждае от силна магия и истински приятели, за да разкрие мрачните тайни на Волдемор, докато Дъмбълдор го подготвя да посрещне съдбата си... "И наистина в небето над училището висеше пламтящият зелен череп със змия вместо език - знакът, ... |
|
Напускайки "Привит Драйв" за последен път, Хари знае, че лорд Волдемор и смъртожадните са съвсем близо. Защитната магия, която го е пазила жив досега, е развалена, но той не може да продължи да се крие. Черният лорд е на път да отнеме на Хари всичко, което обича. За да го спре, младият магьосник ще трябва да намери и унищожи оставащите хоркрукси. Последната битка скоро ще започне - а на Хари ще се наложи да се изправи лице в лице със своя най-голям враг... "Предайте ми Хари Потър - каза гласът на Волдемор - и никой няма да пострада. Предайте ми Хари Потър и аз ще оставя училището непокътнато. Предайте ми ... |
|
Базирано на оригинална нова история на Дж. К. Роулинг, Джон Тифани и Джак Торн. Осмата история. Дванадесет години по-късно. ... Животът на Хари Потър никога не е бил лесен - особено сега, когато вече е претоварен с работа служител на Министерството на магията, съпруг и баща на трима ученици. Докато Хари се бори с миналото си, което все още го преследва, неговият най-малък син Албус се опитва да приеме тежестта на семейно наследство, което никога не е искал. Докато минало и настояще застрашително се сливат, баща и син ще научат неудобната истина, че тъмнината често идва от най-неочаквани места. Базирана на оригинална ... |
|
"Тази книга разказва човешката история на последната граница на Европа: там, където България, Гърция и Турция се приближават и раздалечават. Тук започва нещо като Европа и свършва друго, което не е съвсем Азия. Моето поколение порасна в момента, в който Берлинската стена падна. Тази граница хвърляше безмълвната си, хладна сянка върху българското ми детство в последните години на социализма с човешко лице, както гласеше онзи несполучлив израз. Нищо чудно че обхождането на тази граница сега, близо трийсет години по-късно, ме привлече със силата на магнит. Впрочем, границите неизбежно го правят. Нека обаче веднага ... |
|
Двама души чакат до едно дърво. Чакат някой си Годо. Говорят си. Идват още двама, говорят и те, после си отиват. Продължава очакването на Годо. Но кой е Годо? Така ли се нарича? Ще дойде ли? И има ли го изобщо? B очакване на Годо е една от най-знаменитите драматургични творби на всички времена пиеса от въпроси, които се разпадат, както се разпадат и възможните отговори. А смисълът? "Винаги намираме нещо, за да си даваме вид, че съществуваме" заявява един от героите в пиесата на Самюъл Бекет (1907 - 1989), носител на Нобелова награда за литература."Няма Аз, няма Имам, няма Съм." Самюъл Бекет " ... |
|
Аз не съм писал история. С изключение на няколко имена, всички останали са измислени. Измислени, подредени от мен са и техните силуети. Включително и на главния ми герой, един журналист, който доста от вас биха възприели като мой образ и мое подобие. Това също няма да е вярно и точно. Измислена е и главната героиня. Такова момиче дори аз, попреситен от срещи и запознанства, не съм виждал в живота си. Тя, такава, каквато е в книгата ми, е не само една мъжка мечта, но и болка... Стараех се само духът на времето, което описвам, духът, изтърван от бутилката, да прилича на онзи, който трови годините, наречени Преход. И моля, ... |
|
"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков. В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |