В този сборник съм разказал осем истории. Едни сюжети са свързани с преживени от мен самия неща. За други някой ми е говорил. За трети не съм съвсем сигурен как се появиха. Така или иначе, стори ми се важно да ги разкажа. По моя начин. ... |
|
|
"Неделният продавач на книги" трудно може да се представи с няколко изречения. По някакъв начин, това е книга за книгите, за онова, което прочетеното оставя у нас, и така участва в създаването и подреждането на нашата вътрешна лична библиотека. По своя жанр "Неделният продавач на книги" е роман. Фабулата е внимателно изградена около постепенното разкриване на една загадка - изчезването на брата на героя-разказвач. Липсващите книги от домашната библиотека се появяват една по една, събуждат различни спомени и водят героя през извивките на повествованието. Образите са интересни, грижливо представени и ... |
|
|
"Този сборник с разкази се състои от две части. Първата обхваща нов цикъл от осем разказа, които публикувам за пръв път. Нарекъл съм го "Осмият ден от седмицата". Това заглавие не съответства на заглавието на никой от разказите, които цикълът обединява, и (както обикновено става при мен) се появи случайно. "Осмият ден от седмицата" е въпрос на усещане. За мен осмият ден от седмицата е символ на нуждата, а и на способността на човек да се откъсне от ритъма и от рамката на календара и да остане сам със своите си мисли и преживявания. Всеки от тези осем нови разказа е заченат и износен през осмите ... |
|
|
Този роман е любовен химн към онова "трето измерение" на мъжа и на жената - двойката. Необратимата съдба разкъсва единението на Яник и Мишел. Но едно любовно отчаяние, което се отчайва от любовта, за тях е неприемливо противоречие. Човек трябва да извоюва победа над смъртта. Яник казва на Мишел: "Ще изчезна, но искам да остана жена. Ще бъда за теб някоя друга. Върви към нея. Срещни друга женска половина. Най-жестокият начин да ме забравиш е да не обичаш повече." И по този начин се появява Лидия и онова, което ще се събере отново във вихрена възхвала, отвъд ефимерното, двойката, в която "всяко ... |
|
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
|
Златното руно, тайнствения Ръкопис на Войнич и Рудниците на цар Соломон? Мит или реалност са те? Кои са атлантите и каква е връзката им с днешните български земи? Коя е свещената Траке, дала името на тракийската цивилизация? Какви загадки крие местността Бастет и какво са търсели на това място тайните служби на няколко държави. Този вълнуващ роман е базиран на задълбочено историческо проучване на автора в земите на Странджа планина както в българската, така и в турската ѝ част. С помощта на древни истории, митове и легенди, впечатляващи археологически артефакти, нови шокиращи открития и интересно пресъздаване на ... |
|
|
Роман - утопия. ... "Утопиите се раждат в смутни времена. Когато се наруши балансът между доброто и злото, хората замечтават за един нов, по-съвършен свят, който е различен от съществуващия. Утопиите отдавна не са инструмент на политическите партии. Политиците престанаха да бъдат мечтатели. Превърнаха политиката в препитание. Съвестта в разменна монета. Морала в портфейл. Честта в недостатък. Вярата в слабост. Надеждата в илюзия... Президентът на България би следвало да е олицетворение на националното единство. Да е над нещата, които ни разделят. Власт, пари, религия отдалечават хората от спойващата сила на ... |
|
|
Сюжетът на романа е вдъхновен от истинска история: на 2 март 1908 г. Лазар Ейвърбук – източноевропейски емигрант с еврейски произход, оцелял от кървавия великденски погром срещу евреите в Кишинев през 1903 г., се вижда с Джордж Шипи, шеф на полицията в Чикаго. Срещата им завършва с убийството на Лазар, който е обвинен за анархист. Хемон представя как един век по-късно босненският емигрант Брик, който работи в Чикаго като учител и журналист, печели субсидия, за да направи разследване и да напише книга за Лазар. Целта му е да следва Лазар през целия му път от погрома в Кишинев до времето на преместването му в САЩ, за да ... |
|
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
|
Истории от махала Небесна. ... Оригинален поглед към мирогледа и обредността на старите българи от най-продаваната съвременна българска авторка. Във връзка с изпълнение на проект, свързан с фолклора, главната героиня на романа попада в малка махала в Балкана. Там среща баба Жива и отношенията им стават близки, като между баба и внучка. Баба Жива не е много "учена", но притежава неподправена мъдрост. Нейните възгледи, разкази и спомени за миналото разкриват един различен свят, в който хората тачат народните традиции и обичаи и пазят българския дух. Младата жена става част от местната компания: зевзекът гъдулар ... |
|
|
"Стихосбирката на Мария Лалева Благословете Юда предварително е обречена на успех. За тези, които живеят със стиховете ѝ от Личен архив и Не съм ви ближна е единствено нетърпението да прочетат продължението на извечните теми, които Мария интерпретира по своя темпераментен и нетрадиционен начин, далеч от плачливите напъни и декларативни недомислици, извън общоприетите тълкувания на света около нас в неговата библейска предначертаност и ежедневните възторзи и падения. Лалева отдавна се е превърнала в запазена марка в съвременната ни литература. Тя има не само собствен ритъм и собствени рими, притежава ... |
Книги
