Хуморът е нашето скрито оръжие! Тъй като... "Светът е оцелял, защото се е смял!" Книжката е в удобен, джобен формат и е с размери 10 х 13 cm. ... |
|
"От Лайпцигския процес в сибирските лагери" на Благой Попов е впечатляващ и понякога потресаващ разказ за несправедливите обвинения в процеса след пожара на Райхстага през 1933 г., оправдаването и последвалото безпричинно и неочаквано заточване в сибирските трудови лагери - от тези, на които Попов служи вярно цял живот. Това е историята на един идеалист, който попада във водовъртежа на сталинските чистки, предаден от неговите съмишленици и съпартийци, загрижени единствено за собственото си оцеляване. "На 23 март 1954 г., след 30 години емиграция, нелегално завръщане в България, след арести и бягство от ... |
|
"Текстът на „Ура! Най-после и онемях!“ е нещо като артистичен галоп-равносметка през живота на талантливия ни режисьор Рангел Вълчанов, пълен със спомени от младостта, с уникални признания и рецепти от кухнята на кинотворчеството му, с горчиви и весели опити за философски обобщения. Смятам ръкописа за ценен, дори безценен, художествен документ за нашата култура, съчинен в характерния за Рангел Вълчанов стил, съчетаващ метежност, страст към парадокса, безмилостен скепсис към всякакви кумири и авторитети, написан с обсебваща вниманието напористост. Текстът като цяло е още един неудържим Рангел, какъвто го знаем – ... |
|
Има нещо в мирозданието, над което времето няма власт: това е човешкото сърце. Всичко останало се изтощава, износва се: способностите отслабват, силите ни изоставят, паметта се притъпява, но сърцето остава неизменно, то не бива да загуби способността си за любов, то трябва винаги да остава широко отворено за всичко високо и прекрасно, за всяка нужда, за всяка мъка. Сърцето човешко е растение, което не загива от бурята и лошото време, но зеленее и цъфти даже сред мразовитите снежни дни. ... |
|
Настоящият разказ разглежда последните три години от живота на Иисус Христос и се базира основно на четирите евангелски текста. Докато в повествованието съществуват коментари, по-просторни описания на хора, места и събития, те са единствено съобразени с изискванията на жанра и обслужват художествената пълнота на текста. Използвани са исторически, аргеологически, топографски и етнографски данни от най-дълбока древност (Йосиф Флавий, I в.) до най-нови. Константин Делов е родом от Шумен. Писал е поезия, разкази и есета. Първата му книга е издадена след като навършва 40 години. Работил е като библиотекар в Бояна и като ... |
|
Личният живот на известните хора винаги е бил предмет на особен интерес на историците. Като че ли именно в тази сфера на познанието историческите изследвания се приближават най-много до вкусовете на широката публика - заради пикантните подробности, заради екстравагантността и безсрамието на онези, които в същото време създават историята. Често историческата истина е толкова любопитна, че прилича на филмов сериал, и фактът, че всъщност става дума за действително случили се събития, е особено завладяващ. Защото в крайна сметка филмовите сюжети твърде често са заимствани от действителността. Лоренцо де Медичи (1449 - 1492), ... |
|
"Христо Йотов бе ваятелят, приеман по света като посланик от Балкана на повалените от бурите дървета с български сърцевина и корен. В труда си на скулптор и майстор пластик, той свещенодействаше, като че служеше молитва в памет на загиналите мури, дъбове и орехи. Пишеше ли книги (за да си почива), в истинните разкази за своите предци, той бе Етимологът - източник, с когото можеха да се съветват науката Народопис и родното човекознание. Ваятел и писател, Христо Йотов бе самотният работник с две призвания - в една съдба. Съдбата на народа гений." Борис Христов Големият майстор дърворезбар Христо Йотов (1940 - ... |
|
За основа и градиво на настоящето повествование ни послужи книгата на Ангел Горанов Въстанието и клането в Батак (исторически очерк), отпечатана в Пловдив през 1892 г. и фототипно издадена съвместно от Културно-просветното сдружение Възраждане на град Батак и Университетското издателство Св. Климент Охридски, под редакцията на проф. Янко Янев, София, 1991. Архаичният на много места език бе осъвременен. Разказът - където нуждата налагаше това - беше преработен и допълнен със сведения от други източници от XIX и XX в., принадлежащи на перото на очевидци и изследователи, близки по време до описваните кървави събития. В ... |
|
В днешния груб век на материална култура, когато всички са се надъхали с омраза към всички, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъдрост в пълен разрез със светските разбирания? Гордостта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човек без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гордост се смятат за осъдени на потъпкване и изчезване. При такава настроеност кой ще ... |
|
"Забравеният Хипократ" е книга, която възкресява неизвестни герои с бели престилки, казва авторът ѝ. В книгата си д-р Тотко Найденов разказва отново за лекари, но те са неизвестни, анонимници, не са блестяли на екрана, за тях не са писали по вестниците и въпреки това са оставили дълбока следа в сърцата на хората, а и в историята на тази славна професия. В мнозина ще видим истински герои, въпреки че не са живели с подобно самочувствие. Напротив, бродейки ден и нощ по калните улици, давайки кръв, докато оперират, пренебрегвайки собственото си здраве заради живота на другите, те са следвали своята велика ... |
|
Макар че "Страници от един живот" не е биографична книга, тя съдържа заемки от практиката на бащата на автора и на самия автор като свещенослужители. Повествованието е в стила на Димитър Петканов, утвърдено и познато на читателя от книгите му "При нозете на Христа" и "Венец на славата". Традицията в служението на православния свещеник е съществена и тя трябва да се предава от баща на син и на следващото поколение. Искреността при отслужването в Господния дом е белег за посветеността и отдадеността в поклонението. Служението е за цял живот и е с поглед към вечността. Тази позиция е предадена в ... |
|
Книга за дописване."Може би няма област от човешкото познание, която да не присъства тук. Авторът години наред е работил по тази книга, издирвайки, проучвайки и обработвайки всеки отделен пасаж. Странните случки (понякога граничещи с фантастиката) и твърде сериозните научни факти той поднася с много фино чувство за хумор. Такава дарба имат малко творци. Погледнато аналитично това многообразие на темите, този коктейл от видове наука, освен че гарантира занимателност, оказва и успокояващо въздействие върху читателя. Като историк ми направи приятно впечатление, че Тошо Лижев, без да е специалист в тази област, ... |