Началото на ХХ век. ... "Не знаех аз преди, че месецът издига се високо в пролетните и есенните нощи. Не знаех аз преди, че тъй ще страдам. Не знаех аз преди, че луната, тъй блестяща, там е." Из книгата Корейската поезия търпи сериозно развитие в края на ХІХ – началото на ХХ в. Творците преминават от едно към друго литературно направление в творческите си търсения, възприемат похвати от Запада, но същевременно запазват традиционни корейски символи и влагат в тях ново съдържание. Книгата пресъздава именно тези творчески търсения и постижения на корейски писатели от началото на ХХ в. Включените в антологията 12 ... |
|
42 стихотворения от Марин Бодаков ... Световъртежна записка "здания, изтривани от въздуха; изтърбушено разточителство: козунакът на Казиното опиянява, за кратко, туристическата индустрия закъснява, смъртта закъснява, имперското богатство отдавна се е оттекло от жилите на този град - кожата на призраците се зачервява, опъва и лъсва от слънцето зад Констанца жаля с мярка и леко, вслушвайки се в Овидий""Наивно изкуство": върховна поезия,която посвещава в живота на живота." Илко Димитров ... |
|
37 стихотворения от Марин Бодаков ... "Повечето от творбите в тази книга притулват своя смисъл надалеч от джунглата на днешната баналност. Без груба сила и без шум. В благоговението на една особена тишина." Ани Илков ... |
|
В будизма числото 108 символизира преодоляване на препятствие и извисяване на ново ниво. Сто и осем стъпала водят до много от храмовете в Корея, сто и осем са зърната на броеницата за отбелязване на рецитираните сто и осем мантри, сто и осем земни изкушения трябва да бъдат преодолени за постигането на нирвана. Сто и осем са и поемите в тази първа по рода си стихосбирка, представена на български език. Творбите, подбрани в „Дзен поезия от Корея“ принадлежат на жанра, известен на корейски като сонши. Дзен е японското наименование на течение в махаяна будизма, което на китайски се нарича чан, а на корейски – сон. Поради ... |
|
Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието. Няма теми, няма разказ, няма образи, в поезията на Биньо Иванов сякаш и въздух няма. Тя е едно особено безвъздушно пространство, в което предметите и чувствата се стопяват и анихилират. Невъзможно е днес някой да пише поезия на български, без да е влизал в това пространство – поезията на Биньо ... |