Книгата Нека помним. Истории от историята на автора Росен Петров е: книга за фактите, които трябва да знаем; книга за местата, които трябва да преоткрием; книга за героите, които трябва да помним; книга за нещата, които ни правят българи; книга, която ни показва какви сме били, за да знаем какви можем да бъдем; едно пътешествие в миналото, което може да ни отведе в бъдещето... "Знаете ли, че Европа е била част от провинция Тракия? Че в Мала Азия има Българска планина? Че българката Христина Хранова е първата жена морски спасител в света? Че подпоручик Стратия Мазгалов и войниците му изгарят живи, за да не се ... |
|
|
Основните съотношения на силите няма да се променят. В модела, който беше наложен на България преди повече от 30 години, тя няма никакъв шанс за каквото и да било позитивно развитие. Причината е във факта, че при геополитическото разделение на труда, в което страната ни беше поставена, без никой да я пита, на нея ѝ е отреден статут на периферна територия със затихващи функции. Територията е важна - не държавата или населението. Самият факт, че с такава лекота архитектите на прехода разчертаха лявото, дясното и центъра по външни калъпи и назначиха съответно леви, десни и центристи, показва цялата изкуственост на ... |
|
|
Кратка история на информационните мрежи от каменната епоха до ерата на изкуствения интелект. ... Пред очите ни се осъществява най-значимата информационна революция в историята на човечеството. За да разберем случващото се, трябва да знаем какво е било преди. Нарекли сме нашия вид Homo sapiens, мъдър човек; но ако хората се чак толкова мъдри, защо се държат така самоунищожително? Защо сме на път да извършим екологично и технологично самоубийство? Човечеството трупа мощ, като създава големи мрежи на сътрудничество, но най-лесният начин да стане това е чрез фикции, измислици и масови заблуди. През XXI в. изкуственият ... |
|
|
Елити, контраелити и пътят на политическата дезинтеграция. Питър Турчин, един от най-интересните социални изследователи на нашето време, въвежда в изучаването на история сондажи и прозрения от други научни области вече повече от четвърт век. Последни времена е кулминацията на неговото творчество, за да се разбере по какви причини политическите общности се обединяват и какво ги кара да се разпадат, съобразено с настоящите проблеми в САЩ. Още през 2010 г., когато списание Нейчър се обръща към водещи учени да дадат десетгодишни прогнози, Турчин използва своите модели, за да предвиди, че Америка се намира в спирала на ... |
|
|
Разпадът на СССР не доведе до край на историята, а отвори нова, следваща страница. В Русия се разрази криза, която създаде световен властови вакуум. Америка, самата в криза след 80 -те години, се опита да се възползва и постави началото на парадоксална тенденция: завладяваща експанзия на Запада, която в същото време задълбочава непрекъснато неговия упадък. Изчезващото влияние на протестантството постепенно доведе Америка от неолиберализъм до нихилизъм, Великобритания от финансова стабилност до зависимост, а Европейския съюз - практически до ритуално самоубийство. Дали Германия днес може да възкръсне е не само интересен, ... |
|
|
Пластове на националната политическа култура. Българската политическа почва се разполага в няколко полета - политология, история и социология. Въпреки научния ѝ характер, темата и езикът са насочени и към широката публика. Ако авторът има някакви задачи, които трябва да реши, те могат да се сведат до две. Преди всичко да покаже, че всичко, което се случва днес има своите дълбоки корени, които се намират в българската политическа почва. Второто предизвикателство е да се установят кои са пластовете в почвата и как те са повлияли на българската политика и общество след Освобождението. Как тази почва реагира на ... |
|
|
Последните векове колелото на историята се върти в полза на Европа и Америка, като нерядко за жителите на тази част на света издигането на Запада се смята за естествено и дори неизбежно - а това със замах заличава огромна част от миналото. Питър Франкопан разширява историята до същинския ѝ мащаб, като в центъра поставя различните измерения на пътищата на коприната, които свързват континенти и океани далеч преди съвременността - и по които текат идеи, стоки, зарази и армии, които сеят разруха и носят промяна. Там, в екзотичния и често напълно непознат за нас Изток, са се въздигали и разпадали велики империи, там са ... |
|
|
"Ha онези, според които животът на тази планета не би се различавал от затворническа присъда, ако не бяха прозорците към един по-велик свят отвъд; онези, на които вярата в човешкото всемогъщество се струва арогантна; които са по-силно привлечени от стоическата свобода, произтичаща от овладяването на страстите, отколкото от Наполеоновия тип господство, стремящо се да повали всички царства на този свят в краката си - с една дума, на хората, които не виждат човека като подобаващ обект на преклонение - светът на прагматика би се сторил тесен, дребнав и лишен от всичко, което придава на живота стойност, на човека - ... |
|
|
Българската стопанска история за времето след Освобождението през 1879 година в обществено популярната си част се състои от предъвкване на познати факти, които са така подбрани, че да форматират определен начин на мислене, обикновено изгоден за всякаква порода управляващи. Стопанската история не е разказ за първата железница, завод, самолет или компютър... В нея няма героични битки, драматична любов и омраза, бързи промени и трагични лични съдби. Тя не е удобна дреха, не е сигурен подслон или източник на вдъхновение за необременените със здрав разум. Същевременно тя не е и филм на ужасите или новинарско заглавие, което ... |
|
|
Джон Миършаймър може да бъде наречен един от най-влиятелните мислители в наши дни и книгата му Голямата заблуда показва защо. Това е един от най-значимите трудове в областта на международните отношения, но и един от най-депресиращите, защото неговата централна теза за анархичната природа на международната система е аргументирана безупречно и трудно може да бъде оспорена. Според автора погрешно възприетият либерален идеализъм (а не реализъм) във външната политика всъщност е причината за много от настоящите световни проблеми. Либералният идеализъм е в най-добрия случай чиста заблуда, а в най-лошия - откровено лицемерие, тъй ... |
|
|
Как институциите западат и икономиките умират. ... Големият упадък на харвардския историк Нийл Фъргюсън е задълбочен и провокативен анализ на ерозията на западните демокрации, която застрашава тяхното бъдеще. Симптомите за напреднала дегенерация са навсякъде: забавящ се икономически растеж, смазващ държавен дълг, задълбочаващо се неравенство, застаряващо население, антисоциално поведение. Какви са причините? Според Фъргюсън институционалният упадък е причина за геополитическата и икономическата немощ на нашия свят, а голямата рецесия е само един от симптомите за неговата дълбока дегенерация. Западноевропейските и ... |
|
|
Нашата хилядолетна битка за технологиите и просперитета."Хилядолетната история на човечеството ясно показва, че прогресът не настъпва автоматично, а е следствие от решенията, които взимаме по отношение на технологиите. Новите производствени методи или средства за комуникация биха могли да доведат до всеобщ просперитет - но също така е възможно малобройни елити да обсебят ползите от тях. Това е въпрос на избор. Напредъкът в селското стопанство в Средновековна Европа облагодетелства основно Църквата и аристокрацията, докато масата селяни тъне в нищета. През първия век от Индустриалната революция в Англия шепа ... |
Книги
