Бракът... Нож с две остриета, поне за Ники Хийт. Съпругът ѝ Джеймисън Руук я вбесява така, както никой друг в живота ѝ не е успявал. Освен това ѝ доставя удоволствие, каквото никога преди не е изпитвала, но най-важното е, че тя го обича с цялото си сърце и е готова на всякакви жертви, за да го предпази. Неотдавна бе направила точно това и то едва не им коства всичко. Сега Руук има честта да бъде гостуващ професор в неговата алма-матер, и той не може да пропусне възможността да стане наставник на прохождащите писатели в бившия му многократно награждаван университетски вестник. Скоро след пристигането му в ... |
|
Беларуската писателка и журналистка Светлана Алексиевич е носителка на Нобеловата награда за литература за 2015 г. След огромния успех на "Време секънд хенд", "Войната не е с лице на жена. Последните свидетели" и "Чернобилска молитва", с изданието на "Цинковите момчета" издателство "Парадокс" завършва прословутото литературно петокнижие "Гласовете на утопията". Без тази книга (1989 г., допълнено издание 2013 г.), отдавна превърнала се в световен бестселър, вече е невъзможно да си представим нито историята на Афганската война, нито историята на последното ... |
|
От автора на "Нива на живот", "Папагалът на Флобер" и "Предчувствие за край". ... Повечето от нас могат да разкажат една-единствена история. Не че в живота ни се случва едно-единствено нещо - безброй са събитията, които превръщаме в безброй истории. Ала само една е от значение, само една си струва да се разкаже. Ето я моята. Деветнайсетгодишният студент Пол се връща у дома за лятната ваканция и в тенис клуба среща Сюзан, самоуверена и духовита омъжена жена на четирийсет и осем. Скоро тя и Пол стават любовници и той е горд, че връзката им е бунт срещу закостенелите нрави. Двамата избягват в ... |
|
"Непрекъснато се питам дали за всички ни нямаше да е по-добре, ако не се бяхме укрили, ако сега бяхме мъртви и си бяхме спестили това нещастие и най-вече ако бяхме пощадили другите. Но и от тази мисъл ме побиват тръпки. Още обичам живота, не съм забравила гласа на природата, не спирам да се надявам, надявам се на всичко." Ане Франк, 26 май 1944 г., петък Ане Франк си води дневник от 1942 до 1944 г., докато се укрива със семейството си и други бегълци от нацистите в една "задна къща" в Амстердам. Пише писмата единствено за себе си, докато през пролетта на 1944 г. не чува по радио "Оранж" ... |
|
"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
|
Когато Мейзи Добс започва работа като прислужница в аристократично лондонско домакинство на тринайсетгодишна възраст, тя няма представа, че работодателката ѝ, суфражетката лейди Роуън Комптън, ще стане нейна покровителка, взимайки я под крилото си. Приятелят на лейди Роуън, Морис Бланш, често наеман да разследва разнообразни случаи от европейския елит, разпознава интуитивните дарби на Мейзи и ѝ помага да кандидатства в престижен колеж в Кеймбридж, където тя планира да завърши образованието си. Избухването на Първата световна война обаче променя всичко. Мейзи се обучава за медицинска сестра, след което ... |
|
Второ преработено и допълнено издание. ... Всеки град или село си имат своите чешити. Но в това отношение Бургас е колоритен. Тази книга разказва за оригиналния самобитен талант на Петко Благоев - Пандира, когото се опитват да пречупят в Белене и за останалите бургазлии от миналия век - широко скроени, бохеми, обичащи живота."Пандира имаше специфичен речник и начин на изразяване, а историите му са безброй. Той е от приказните хора. Умря един град с него." Рангел Вълчанов "Петьо Пандира беше един спомен, намек за Дон Кихот. Един тъжен човек, обичан и неразбран, струва ми се, по-скоро ненавиждан. ... |
|
Квебек, Канада, 50 -те години на XX век: Отношенията между французи и англичани вървят като по ръба на бръснач - точно както при родителите на Маги Хюз. Англоговорящият баща на Маги има амбиции за дъщеря си, които не включват брак с бедното френско момче от съседната ферма. Но сърцето на Маги принадлежи на Габриел Финикс. Когато тя забременява на петнайсет години, родителите ѝ я принуждават да даде бебето си Елоди за осиновяване и да вкара живота си в релси. Елоди расте по сиропиталища - и без друго окаяно съществуване, което претърпява трагичен обрат. Заедно с хиляди други сираци тя е обявена за психично болна в ... |
|
През 2020 г. Ковид 19 отнася бащата на Амели Патрик Нотомб, с когото тя не успява да се сбогува. Прави го по-късно с романа Първа кръв, изразявайки своята дълбока почит към дипломата от кариерата и превръщайки трагичното събитие в силно литературно произведение. Под формата на разказ на самия Патрик Нотомб дъщерята разказва живота му от дете до първия му дипломатически пост и свързаните с него събития. Разказва и за рода му, без нищо да му спестява - надменния дядо, отсъстващата майка, жаждата и глада, ледената зима в Ардените... Прави го с любов и хумор, с уважение и ирония, с всичко онова, което характеризира тази ... |
|
Второ допълнено издание. ... Романът 9 зайци на Виргиния Захариева е преведен на английски и е включен в списъка на значими книги от American Library Association's Notable Books Council."9 зайци е нещо като дневник, написан от съвременна, образована, еманципирана градска, пътуваща, българска жена на средна възраст. Това е щастлива книга за щастлив личен живот." Дубравка Угрешич "9 зайци e сред най-важните български книги, появили се през последните две десетилетия... Страници за детството сред най-мощните, написани някога на български език." Димитър Камбуров, в-к Култура "И наистина, ... |
|
"Вече минах 80... Не съм допускал никога, че е възможно. Право да си кажа, малко се срамувам, защото винаги съм смятал, че поетите трябва да си отиват млади и такива да бъдат запомнени. Ама на! Съдба! Оказа се, че не е чак толкова лошо да навлезеш и в последната възраст - третата или четвъртата... Тогава те обхваща паниката от малкото време, което ти остава, и бързаш да наваксаш всичко пропуснато. Кога съм писал толкова много стихотворения... За последните три години - около 250. А през тези три години претърпях четири операции и оживях. И съм ужасно амбициран до дупка да правя това, на което все още съм способен - ... |
|
Къщата с черешите не е измислена. Тя съществува. Истинска е и съдбата на семейството на собственика ѝ Константин Петков. Човек богат и добър - две трудно съчетаеми качества. И ако парите го тласкат напред, то добрината му го погубва. В обърканите следдеветосептемврийски времена новата власт се хвърля да отмъщава незнайно за какво на предприемчиви българи, като ги разстрелва и изселва. Сред тях е и Константин. Впоследствие синът му Владимир е изправен пред избора - мъст или човечност."Книгата с красивото заглавие Къщата с черешите ще привлече вниманието на ценителите на изисканата художествена проза. Те няма да ... |