1946 г. Любимата игра на седемгодишния Америго е да брои и оценява обувките на минувачите по улиците на Неапол. Най-много точки му носят здравите обувки, но те са рядкост, а за нови и дума не може да става. Америго не познава баща си и двамата с майка му едва оцеляват в съсипания от войната град. Спасението идва от Северна Италия, а с него и драмата на откъснатите от родителите си деца. Седемдесет хиляди бедни хлапета от Юга са изпратени временно в приемни семейства. Как обаче се справя Америго, когато внезапно попада в съвсем различен свят? 1994 г. Америго вече е прочут цигулар. Сега, когато за пръв път след ... |
|
Прекрасно подаръчно издание, изработено изключително луксозно. Книгата съдържа в себе си вечните Шекспирови сонети както в оригинал на английски език, така и в най-добрия български превод - този на Валери Петров. Книга за ценители!"Красавецо, младежкия си чар прахосваш ти за собствена изгода, но този чар го дава не във дар, а само в заем щедрата Природа. А щом е тъй, скъпернико красив, защо ѝ харчиш влога без остатък - нали затуй, чаровнико, си жив, живот и чар да предадеш нататък? Ти алчен си за себе си, но знай, човек така сам себе си предава, и щом Природата ти каже: "Край!", каква ще ти е ... |
|
Седемте смъртни гряха завъртат перките на този провокативен, напомпан със секс-гориво трилър: похот, алчност, гордост, ярост, завист, рекет и убийство заплашват всеки от участниците в драмата. От първата до последната страница неустоима съблазън и грях се борят за надмощие с достойнството и любовта. Гриф Бъркет е паднала звезда. След пет дълги години във федералния затвор той най-сетне е на свобода. Но още с първата стъпка навън разбира, че прошка няма. Там не го чака никой – освен ония, заради които е влязъл зад решетките. Старата мръсна игра започва с нова сила и Гриф е притиснат до стената – без чест, без пари, без ... |
|
Улицата на консервните фабрики в Монтерей, Калифорния, е цяла поема, смрад, проскърцващи звуци, особена светлина, песен, навик, носталгия, блян. Улица Консервна - това е събраната и разпиляна тенекия и желязо, ръжда и трески, нащърбен паваж и обрасли с бурени дворове и бунища, работилници за сардели, сглобени от вълнообразна ламарина, автомобилни сирени, гостилници и публични домове, малки претъпкани бакалнички, лаборатории и нощни приюти. Нейните жители, както веднъж бе рекъл един, са проститутки, сводници, комарджии и негодници, с което е искал да каже всички. Но ако беше надникнал към улицата от друго ъгълче, той може ... |
|
"Вакантен пост" е книгата, вдъхновила създаването на едноименния минисериал, излъчван по HBO. ... Първата книга за възрастни на Дж. К. Роулинг, която ще се появи на 43 езика! Романът неслучайно се счита за сензация от световната издателска общност - за първия месец от публикуването му само от английското издание са продадени над 1 милион екземпляра. "Вакантен пост" ни пренася в красивото провинциално градче Пагфърд и проследява драматичните събития, последвали неочакваната смърт на Бари Феърбрадър, един от членовете на градския съвет. Овакантеното от Бари място пали фитила на ожесточени междуличностни ... |
|
В предложените на читателите избрани мисли от непубликуваното наследство на Фридрих Ницше е проследен периода от 1869 г., времето на неговата младост, до края на 1888 г., когато на 3 януари 1889 г. великия мислител претърпява тежък и болезнен срив. Подборът на включените в изданието мисли, бележки, записки, скици от посмъртния архив на Ницше, избягвайки систематичната подредба, остава верен на хронологията на живота му, чрез която се разкрива по-пълноценно преди всичко образа на човека, а после този на философа. "Публикуваното наследство на Ницше ни разкрива само преддверието, докато същинската философия намираме в ... |
|
„Емили Л.", едно от късните произведения на Маргьорит Дюрас („Хирошима, моя любов", „Любовникът"), е разказ за любовта, писането и самотата да обичаш и да пишеш, изкуството и самотата в любовта. Един мъж и една жена седят в крайбрежно кафене на малкото пристанище Кийбьоф, точно срещу Хавър, и прекарват времето си, наблюдавайки останалите посетители, минувачите, играта на слънчевата светлина с вълните. Жената (може би самата Дюрас) разкрива пред мъжа, когото тя вече не обича - или обича?, страстта си към него -както и своето намерение да превърне тяхната история в роман. Случайно забелязват на бара двама ... |
|
Дж. М. Кутси - носител на нобелова награда за литература ... "Изглежда, че някъде дълбоко у всички нас има нещо твърдо като гранит, което не можеш да научиш на нищо. Въпреки истерията по улиците никой не вярва истински, че светът на установените факти, в който сме се родили, е обречен на унищожение. Никой не може да приеме, че армията на Империята е била избита от хора с лъкове и стрели и стари ръждясали пушки, от хора, които живеят в палатки, хора, които никога не се мият и не могат да пишат, нито да четат. А кой съм аз, че да отхвърлям така подигравателно илюзиите, подхранващи живота?" ... |
|
"И аз се смея, задето ти се смееш - и по този начин край няма смехът на този свят! Всеки си е башка луд; но най-голямата лудост е, струва ми се, да не си никак луд.""Казандзакис вярваше все повече в могъществото на духа: Ако човек знае как да желае нещо, той го получава. Дори сам го създава от празнотата." Елени Казандзаки Никос Казандзакис е може би най-известният в чужбина гръцки автор. Романът на Казандзакис "Алексис Зорбас" след филмирането му от Михалис Какоянис ("Зорба гъркът") става световен бестселър. Следват и романите "Христос отново разпнат", "Свобода ... |
|
Зимата на нашето недоволство (1961) е последният роман на Джон Стайнбек и е смятан от критиката за голямото му завръщане в първите редици на световната проза след Гроздовете на гнева. Стегнатият, изпълнен с много вътрешна сила и напрежение, разказ е съсредоточен около Итън Алън Холи - издънка на стар род от аристократична Нова Англия, носител на висши морални стойности и дълбоко насадена честност, който сега е продавач в бакалията, която преди е притежавал. Натискът, който животът и обстоятелствата упражняват върху него, стига до своя апогей в тази зима на недоволството, когато жена му го упреква, че не съумява да ... |
|
Защо изчезна удоволствието от волното безгрижие? Къде са нявгашните друмници? Къде са пройдохите от народните песни, празноскитащите, които денем навестявали мелниците, а нощем спели под открито небе? Дали не изчезнаха заедно с полските пътища, с ливадите и поляните, с природата? Те, които - както един чешки израз определя сладкото им безделие - са съзерцавали прозорците на Дядо Боже. Съзерцаващият прозорците на Дядо Боже не скучае; той е щастлив. В нашия свят желанието да не се занимаваш с нищо се е превърнало в липса на занимание, а това е вече съвсем друго: лишеният от занимание се чувства ограбен, той се отегчава и се ... |
|
Романът е разказ за един брак, за едно семейство и за едно детство. Тъжен спомен за строгите, силни, обичани и вече мъртви родители. Едно изключително проницателно произведение за целебната сила на въображението, където подтикът да промениш надминава този да опишеш. Това е опитът на Вирджиния Улф да разбере и приеме не само собственото си минало и случилите се в него големи трагедии, но и същността на времето и безсмъртието; да осъзнае преходността на славата и страшното забвение на смъртта. Към фара е най-известният и най-възхваляваният роман на Вирджиния Улф, творба, която неизменно стои в центъра на нейното ... |