"Йовков съхрани някои нравствени добродетели: човеколюбието - то беше неговата стихия. Показа ни у българина - човека... Със своя слънчев талант, със своята очарователна поетическа замисленост той издигна нравствените добродетели на народа до общочовешки истини, посочи ни вечната неостаряваща духовна красота."Симеон Султанов ... |
|
|
"Голямото умение на Йовков да композира, да строи творбите си говори за забележителната му литературна култура. Той е школувал у големи писатели - Толстой, Тургенев, Чехов, от българските - Иван Вазов, Елин Пелин, - умее да съчетава простотата и яснотата на разказа с дълбоко вътрешно вълнение. Съвършенството на твореца у него е резултат на продължителен, съзнателен, упорит труд, както показва това творческото му развитие. Той се е учил и от естетическия опит на народа - от ония непринудени разказвачи, които дълги години е слушал по селата, в кръчмите, по водениците, по пътищата на Добруджа..." Петър Динеков ... |
|
|
Най-прекрасният от творческите светове на българската проза е този на Йовков. Свят, изпълнен с епическа мъдрост, красота и хармония. Българският разказ при Йовков (след Вазов и Елин Пелин) достига третия си голям връх. Този връх е и художествено най-зрелият и поставя Йовков до такива световни майстори на жанра като Чехов, Мопасан, Бунин, Шърууд Андерсън, О'Хенри, Хемингуей... "Мъдрецът наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беще преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, нещастия е пълен този свят, но все пак има нещо, което е хубаво - което стои над всичко друго - любовта между ... |
|
|
Изградено въз основа на широка документална база - материали от централните и някои регионални архивохранилища, от периодичния печат, непубликувани и публикувани спомени и мемоари, използвани сведения от интернет, монографични трудове и други, изследването проследява дългия път към построяването на Дунавския мост през 1952 - 1954 година. В този труд авторите задълбочено разглеждат и анализират всички дипломатически преговори, водени през XIX и XX век, отнасящи се до построяването на мост над река Дунав. Показана е позицията на всички балкански и европейски държави, които имат икономически и политически интерес от ... |
|
|
Юбилеен сборник посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева ... "Културното наследство в съвременния град" е юбилеен сборник с материали от научната конференция, посветена на 85-годишния юбилей на ст.н.с. Магдалина Станчева. Проблематиката на статиите в сборника е свързана с изключително актуалните проблеми за културно-историческото наследство, поставяни все по-настоятелно не само от археолози, историци, но и от архитекти, изкуствоведи и цялата наша научна общественост, за да може наистина да се опази за поколенията това, което времето е съхранило през вековете. Магдалина Станчева е един от на- ... |
|
|
Възникване, развитие, принос в общонационалните процеси ... "В ръцете си Вие държите труд, чиято матрица са проблеми, като курс-лекции пред студенти-историци (магистърска степен) във Великотърновския университет. В този си вид трудът не претендира да разглежда историческото минало на бесарабските българи или да дава "актуализирани оценки"... Понастоящем не може да се говори за българска етническа общност в Бесарабия като за единно цяло... Правилно би било да се изследва миналото на българите в Молдова и Украйна. Но за епохите на ХІХ-ХХ в. през повечето време, ако изключим периодите от 1856-1878 и 1918-1940 ... |
|
|
Създаващите се нов тип отношения между неотдавнашните балкански врагове България и Турция, регламентирали мира помежду си с Цариградския (Константинополския, Истанбулския) договор от 16 / 29 септември 1913 г., се характеризират с динамика и противоречивост не само за първата година след Балканските войни, но дори и през периода на съюзничеството в коалицията на Централните сили по време на Първата световна война (1915 - 1918 г.). Това би следвало да се изведе като най-значимата синтезираща характеристика, която би могла да се направи от обобщаващия поглед върху източниковия материал за периода 1913 - 1918 г. от висотата ... |
|
|
Македонската историография е кодифицирана представа за историята на Македония и македонския народ, материализирана в историческата книжнина на Република Македония в периода след Втората световна война. Нейният основен предмет е историческото битие на възприемания като единен и пътуващ във времето, от древността до наши дни, македонски народ. Лишена от научни и институционални корени, без подготвени кадри и идеологически ограничена в рамките на марксизма, историческата наука е зачената като генетично свързана с държавната власт, упражнявана от югославското комунистическо ръководство. Миналото се кодифицира чрез ... |
|
|
Книгата на гл. ас. д-р Светла Янева изследва една значима и неразработена в историографията тема. Базирана на редица нови, неизползвани източници от наши и чужди архиви, тя спомага за осветляването, от една страна, на практическото функциониране на османската фискална система през XIX в. като същевременно поставя важни аспекти от икономическото и социалното развитие на българите през този период в съвременния им османски контекст. Разгледани са въпросите за промените в османската данъчна система през Танзиматския период, както в сферата на официалната й регламентация, така и на практическото й приложение. Обърнато е ... |
|
|
Теренно изследване "Топоси на историческата памет". Съставител: Евгения Иванова. ... Как мислим миналото - като наследство, класифицирано в архивите и музеите, или като съпътстващо ни битие, вменяващо решения, пристрастия, смисли? Как използваме миналото - като източник на самочувствие, или като заместител, запълващ някакви дефицити в това самочувствие? Какво помним и какво забравяме? Дали и доколко нашето „днес" зависи от едно или друго струпване на спомени? Авторите, опитали се да отговорят на тези въпроси, са преподаватели и студенти от три университета. Изследването „Топоси на историческата памет" ... |
|
|
Създаването на История славянобългарска по времето и при условията, в които Паисий Хилендарски живее е изключителен граждански и книжовен подвиг. Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята книжица, като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил Философ и на Методий. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното ... |
|
|
В помощ на учащи се и преподаватели. Том първи, съдържащ литературни очерци на произведения на: Иван Вазов Пенчо Славейков Кирил Христов Димитър Бояджиев Пейо Яворов Теодор Траянов ... |
Книги
