"На двайсет съм по-стар от мнозина, които вече са покойници..." Томас Сътпен е гладен за земя, богатство и престиж. Пристига в Джеферсън, щата Мисисипи, с един архитект, няколко роби и неистовата амбиция да стане родоначалник на династия. Следва плана си стъпка по стъпка, но го застига проклятието на миналото му. Ще изкупят ли децата му неговата вина? Възходът и падението на Сътпенови са огледало на Американския юг. Историята на рода се разстила чрез разказа на Куентин Компсън, сглобен от чужди монолози, градски клюки и прочетени писма за едно убийство и неосъществена сватба, разиграли се преди десетилетия и ... |
|
|
Романът Смяна на оптиката изследва раздвоението на човешката личност, но не в медицинския смисъл на това понятие, а като присъщо качество на всеки един от нас. В него се разказва за една трийсет годишна млада жена с високи изисквания към себе си и към околните, което прави живота ѝ труден в едно социално слабо и нравствено изостанало общество."Защо идеята за мизерията на всекидневието ме преследва така упорито? Дали защото в момента аз мисля като баща си, който се опитва да избяга от делника, изолирайки се от света? Но с какво друго разполагаме ние, освен с всеки един ден на тази земя? Дори когато мислите ни се ... |
|
|
За котките и хората... И едните, и другите играят нечий живот. Това не е просто история за котките и хората. Това е роман за живота с всички негови нюанси и превратности. За прошката и добротата. За силата да започваш отначало. За крехките и светли чувства. Но най-вече за любовта. Любовта, каквато никога не сте си я представяли. Любовта, която е единственият смисъл да живееш. Истинска, чиста, платонична любов, която прави живота смислен и озарява целия свят със светлина. Да, без любов няма смисъл, напомня ни Служител."Без любов се живее по-леко. Но без нея няма смисъл." Лев Толстой Това е роман, който ще ви ... |
|
|
Според официалната история на Византия император Константин XI Палеолог загива в бой при крепостните стени на столицата си, докато се сражава с меч в ръка срещу османците. Някои историци обаче твърдят, че в последния момент се е спасил от турците, качвайки се на борда на последния отплавал генуезки кораб. След падането на Константинопол тялото на императора не е намерено. 555 години след завладяването на Истанбул трима загадъчни мъже се свързват с млад университетски преподавател, живеещ в Галата. Те са членове на тайна организация, чиято цел е да изпълни волята на последния византийски император, починал в Италия през ... |
|
|
Както вероятно се досещате, романът на Николай Табаков "Синята гора" няма нищо общо с дърводобива. Той разказва живота. Катери се по стръмнините на собствените ни вълнения, спуска се стремглаво в личните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е примамка, изкушение, вечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски поглед се изправят горските дебри на уж невинното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна увереност, че сме точно ние, че сме тук и сега. Разпознаваме себе си в героите, без колебание вземаме страна, неспокойно отричаме, ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
Изданието е с нов превод на български език. Колекция "Селинджър" в четири книги. ... "Претенциите на новия превод са, че в много по-голяма степен се доближава до автентичния текст на автора и езика на неговите герои. Някои от направените вече коментари и сравнения между двата превода скоро ще подпалят социалните мрежи. Изборът на преводач не беше случаен: висок професионализъм, рутина, стотици преведени заглавия, лингвистична изобретателност, която може да бъде доведена до еквилибристика, но и преводаческа смелост, за която някои твърдят, че е на крачка от езиковата бруталност. Тънко познаване на ... |
|
|
Да правиш хляб е изкуство, почти като танц. Замесваш ритмично тестото, движиш ръцете си, поклащаш бедра... Бившата балерина Софи наблюдава с възхита работата на италианския пекар Джакомо. Но не е убедена, че мястото ѝ е в пекарната му. След внезапния край на танцовата ѝ кариера, животът на Софи сякаш е изгубил смисъл. Коя е тя без танците? Кой ще я обича, щом вече не грее на сцената? Постепенно обаче Софи открива много повече от временна позиция в малката пекарна: мъдростта на един необикновен хлебар, щастието от малките неща в живота и смелостта да се преобрази и да преоткрие себе си. "Пекарят, който ... |
|
|
Опустошителна семейна история за любов, предателство и изкупление. В едно далечно царство, в едно далечно господарство... малко момиче живяло щастливо със семейството си в Москва. Но една лятна нощ всичко се променило и момичето останало самичко с майка си. От всички неща, които можела да помести в скромния им багаж напът за Лондон, майка ѝ избрала да вземе със себе си колекцията си от порцеланови кукли. Десетилетие по-късно Роузи учи в Оксфордския университет, има любящ годеник и обещаващо бъдеще, но отчаяно иска да намери отговори на въпросите, които я измъчват от години. Въоръжена с единственото наследство от ... |
|
|
"В разказите - както и в романите си, Николай Табаков не изневерява на себе си: описва чешити, описва чудесии, описва самобитности. Описва живота така, че да го превърне в литература, а литературата я кара да описва така, че да се превърне самата тя в живот. А той, авторът, Николай Табаков, обича с неподправен хъс и с преданост и единия, и другата, и тази негова обич избива върху писателското му перо с цялата си свежест, с всичкия му талант. И се предава на нас, читателите, които четем чешитските му разкази, чешитски и самобитни, и се радваме на чудесиите в тях, с цялото си сърце се радваме и - радвайки се, сами ... |
|
|
"Думите... Сякаш целият ми живот е минал в търсене на точните думи. Наистина ли е толкова важно да назова? Тези месеци често чувам: "Стига си анализирала. Спри да го мислиш". Или "Господи, след толкова обсъждане, наистина ли живееш истински?". Дори: "Прекалено много говориш. Не трябва да казваш всичко. Остави нещо за себе си". Думите са част от живота ми. Толкова важна част, че са ме завладели. Нощем се събуждам, защото фраза се е родила в главата ми. Все още не скачам от леглото, за да я запиша, но през деня се връщам към нея. Наоколо се нареждат други думи, нейни приятелки. Те си ... |
|
|
Витория има богат съпруг, голяма къща, красиви рокли и прислужница, която ѝ поднася топъл чай и кафе. Постигнала е онова, за което жена с нейния произход не може и да мечтае - от чистачка в музей да се превърне в знатна дама. Този привиден успех обаче не ѝ носи удоволствие. Макар да изпитва наслада от пищния си и уреден живот, тя копнее за нещо различно - за Витория да не пише, би означавало да пропилее живота си. В своя забележителен роман Нетактичност Амина Кейн преобръща с главата надолу приказката, в която принцът и принцесата заживяват щастливо до края на дните си. Точно обратното - в тази кратка по обем, ... |
Книги
