След 9 книги документалистика Евгений Тодоров най-после се е решил да навлезе в територията на художествената измислица. Макар че много от историите в тази книга изобщо не изглеждат измислени. Времето на повествуванието - макар и да не е точно определено, може да се отнесе най-общо към онзи български феномен, наречен Преход. При рязка смяна на икономическите и политическите модели настъпва дислокация на социални пластове, както твърдят специалистите. Едни хора изплуват на повърхността - много често като мръсна пяна, други потъват... Или бягат нанякъде. В тази книга има цяла галерия герои на Прехода, които са успели да ... |
|
"Рекет" разказва за една образована млада жена, която се съгласява да стане рекетьор. Следва продължението..."В предишния ми роман "Рекет" разказах за една образована млада жена, която не може да намери своето място в живота. И се съгласява да стане рекетьор. Направлявана е от непознати хора, които твърдят, че целта им е да накажат лошите. Историята, колкото и необикновена, е вдъхновена от реални събития. На финала героинята решава да се скрие в един публичен дом, за да избегне отмъщението на рекетираните. За добро или зло, много читатели не приеха този финал за естествен край на историята. ... |
|
Колби Милс е предопределен за бляскава музикална кариера... докато разтърсваща трагедия не секва стремежите му. Сега той е начело на семейна ферма в Северна Каролина и понякога свири в бар, за да избяга от рутината. Но когато вижда Морган Лий, светът му изведнъж се преобръща. Съдбовната среща кара Колби да се замисли дали отговорността, с която се е нагърбил, трябва да управлява живота му завинаги. Морган е дъщеря на заможни лекари от Чикаго, завършила престижен музикален колеж с амбицията да се премести в Нашвил и да се превърне в звезда. Колби и Морган се допълват в романтичен и музикален аспект както дори не са си ... |
|
През 60-те и 70-те години, време на високоскоростно развитие за Корея, в сеулските заможни семейства е имало много слугини, дошли от провинцията без да имат ни най-малка представа какво ги очаква в столицата. Със своето трудолюбие те вършат цялата къщна работа, отменяйки напълно стопанките в богаташките домове, но в замяна не стават част от семейството, а мястото им си остава винаги в слугинската стая. Като фон на този автобиографичен роман служи сеулският квартал Ахьон-дон, в който авторката живее до деветгодишна възраст и в който петгодишното хлапе Чана, заедно с прислужницата Понсуни, отваря очи към света и към ... |
|
"Там, където не сме" - новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90 -те "Лапидариум" и "Черешата на един народ", след "Писма до Гаустин" (2003) и общото им издание в антологията "Балади и разпади" (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното - можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му. В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на " ... |
|
Истории от махала Небесна. ... Оригинален поглед към мирогледа и обредността на старите българи от най-продаваната съвременна българска авторка. Във връзка с изпълнение на проект, свързан с фолклора, главната героиня на романа попада в малка махала в Балкана. Там среща баба Жива и отношенията им стават близки, като между баба и внучка. Баба Жива не е много "учена", но притежава неподправена мъдрост. Нейните възгледи, разкази и спомени за миналото разкриват един различен свят, в който хората тачат народните традиции и обичаи и пазят българския дух. Младата жена става част от местната компания: зевзекът гъдулар ... |
|
"Спомням си ясно, през кожата, без никога да съм бил там, изгарящото слънце из безкрайните памучни полета на Луизиана. Помня с небцето си вкуса на мадлената у Пруст и трохите от нея, които плуваха в чая. Помня как в Макондо докараха лед за първи път и баща ми ме заведе при циганина Мелкиадес. Помня една страховита зимна виелица и свещта, която гореше у дома, свещта гореше... Бил съм летец от войната, кибритопродавачка, куче, което безнадеждно чака стопанина си. Понякога лежа ранен на Аустерлицкото поле, гледам как се движат облаците над мен и си мисля как съм могъл да не ги забележа досега... Тъгувам често по една ... |
|
Осмо издание. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70 -те и 80 -те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва - постапокалиптичен ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
"Никола Крумов (сиреч аз) е български писател, роден от майка си през 1980-та година. Още в детските години се отличава с нищо от своите връстници. В зряла възраст се реализира като общак в оранжерия и консервно фабрика, отливар на керамични изделия, оператор на машина в порцелановата индустрия, специалист в търговията с авточасти. Книгите на Крумов "Дневник от панелните блокове" (2015 г.), "Междупанелни войни" (2016 г.) и "Малка каменна топка" (2018 г.) стават общоизвестни в язовири, тунели и под някои езера. В четвъртата си книга "Супа в котката" (2020 г.) Кольо (сиреч аз) ... |