С тънък психологизъм Симон дьо Бовоар разказва за начина, по който възприемаме времето, за диспропорциите в любовта и капаните на навика, за пукнатините в общуването и производните рани, като не пропуска да вплете и генералната тема за ролите на пола и свободата на идентичността. Идейният заряд на Благоразумната възраст е в синхрон с философията на екзистенциализма - тезата за иманентната на човешката същност свобода, чиято предпоставка е ликвидирането на страданието. Смъртта има водеща роля в кратката новела Монолог, най-френетичната и неудържима творба в сборника, чийто развой е непрозрачен почти до финала. Тук ... |
|
Успоредни животописи - част 2 на Плутарх съдържа три нови, неиздавани на български биографични двойки. В житейските истории на персонажите си авторът вплита и модерните идеи на своето време, и собственото си верую за онази важна спойка между личностно и обществено благо, която гарантира здравето на държавата и безсмъртието на държавния мъж. Портретите на неговите герои, изправени пред големи житейски обрати и предизвикателства, са поставени на културно-историческата сцена от ранната атинска демокрация до късната римска република. Освен образец за художествено качество животописите са и неоценим извор за живота и ... |
|
Рене Арав е един от малцината наши сънародници от еврейски произход, преживели драматичните години на Холокоста. Роден и живял до навършването на осемнайсетата си година в София, той се опитва да възкреси спомените си от онези години и да отдаде почит на хората, които са променили съдбата на семейството му. През изтънялата нишка на спомена авторът ни превежда през годините на щастливото си детство по времето, когато в България е приет и действа антисемитският Закон за защита на нацията (1941 - 1944), през семейната си драма или Сапунената афера, завършила с обесването на двама членове на фамилията Арие, и опитите за ... |
|
През XIX век в норвежката столица млад писател броди по улиците на озъбения град в търсене на вдъхновение, докато стомахът му се бунтува и гладът обзема тялото му. Изправен пред множество предизвикателства, принуден да спи под небето, писателят се опитва да изкара няколко монети за насъщния. Отслабналият му организъм води до психологически изменения, които изкривяват представата за реалния свят, който става все по-заплашителен и хаотичен. Глад е първият роман на норвежкия писател Кнут Хамсун. За него той получава Нобеловата награда през 1920 година. Книгата задълбава в проблемите на отчуждението и самоунищожението, ... |
|
"В дома на чудовището всеки става звяр." Най-страшните чудовища се крият пред очите на всички. Ейдън Томас е добър човек. Стабилен мъж, отзивчив съсед, опора на семейството и обществото. И всички го съжаляват, когато трябва да напусне къщата си с дъщеря си след смъртта на обичната му съпруга. Но Ейдън Томас има тайни. Чудовищни тайни, за които никой не подозира. Тайни с имена на жени, които никога няма да се приберат у дома. Освен последната - Рейчъл, която пет години е държана в плен в бараката в двора. И която сега също трябва да бъде преместена. Рейчъл ще бъде обитателката на стаята за гости в новата къща ... |
|
"Добре дошли в Тъгата. Население - един. Истинският фарс е начинът, по който обвинявам тъмното минало на жена си за проблемите си, докато се люшкам между радост към скръб. Истинският фарс е в начина, по който оправям яката си, докато влизам в заложната къща, вярвайки, че таи изиграна увереност, арогантност дори, ще прикрие истината за пълното падение, за това колко дълбоко съм се сгромолясал. Всички ние сме клоуни. Ако искаш да видиш фарс, погледни се в огледалото. Човек, смазан от реалността, играе шоуто на издръжливостта и силата. Ако това е нещо, което не можеш да проумееш, скъпи читателю, значи аз и ти никога ... |
|
Съставител: Геновева Димитрова. ... "Не съм ненормален, психар или идиот, за да снимам филми за собствена употреба. Семейни реликви е имал прожекции. Срещал съм различни реакции. Но все пак се лаская да кажа, че не съм срещал равнодушие. Ако някой ми каже, че филмите ми са подобни един на друг, монотонни, говорят за едно и също, подобно на старата група Black Sabbath, бих казал, че тези филми, а и аз между тях, приличаме малко на църква на гробище. Тази църква не е като другите църкви - там няма сватби, няма кръщенета, няма празници, няма разнообразие. Поводът винаги е един и същ. Но не може и без такава църква." ... |
|
В сборника си с разкази Клер Киган, финалистка за наградата Букър за 2022 г., навлиза дръзко в свят на обсебености, предателства и крехки връзки, където мечтите, спомените и странното съчетание на обстоятелствата имат неочаквани последици за всички засегнати. Клер Киган (р. 1968 г.) пише романи и разкази, отличени с множество награди и преведени на 30 езика, и преподава творческо писане. Израства във ферма в Ирландия. На 17-годишна възраст заминава за Ню Орлиънс, където изучава английски език и литература и политология в Университета Лойола. През 1992 г. се връща в Ирландия, а първият ѝ сборник с разкази ... |
|
Песни за секс, любов, смърт и всичко останало. Тайните желания, големите страхове, тъмните мисли и кътчета в душата, за които рядко говорим. Изисква се храброст и невероятно майсторство да ги превърнеш в завладяваща поезия, която звучи като красива музика. Толкова смели, директни и истински са стиховете на Иво Беров, победител в IV Национален конкурс Вие пишете, ние четем, Любовта не е метафора, поезия, 2022 г. Той ни изправя пред онези въпроси, които нерядко избягваме. Ако (безкрайна песен) Ако ти подари поне една от уморите си, ако те приюти между колената и гърдите си, ако ти проговори така, че да чуеш само дъха & ... |
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
Запознайте се с Беноа Куреж, на кратко Брюно, полицай в малко градче в Южна Франция. След като напуска армията, Брюно избира спокойствието и удоволствията на селския живот. Има пистолет, но никога не го използва, има белезници, но няма кого да арестува. Внезапно селската му идилия е нарушена от убийството на възрастен северноафриканец, ветеран от френската армия. Някак неочаквано Брюно трябва да защити своето безгрижно ежедневие - живота в реставрираната овчарска колиба, закуските на местния пазар, вечерите, придружени с вино, и разходките сред природата, докато бавно навлиза в разследване на убийство, способно да ... |
|
Сърцата са огромни. Но не са еластични, както изглеждат. Не са и такива, каквито ги рисуват. Те са пещерата на кръвта. Тя влиза мътна от тъга в тази пещера и излиза бистра с надежда. Когато тъгата стане толкова голяма, че надеждата не стига да я изсветлява, пещерата пресъхва. Сърцето не е моторът, надеждата е. Тази книга е за сърцата и думите, които ги възвисяват, но понякога ги и подлъгват. За живота в неговото многообразие, за пъстротата и противоречията на човешките души. В 23 разказа Веселина Седларска е събрала толкова много, че сякаш е написала наистина цял тълковен речник, който може да се ползва за ориентир по ... |