За духа на законите е книгата, на която Монтескьо посвещава живота си. Работи върху нея близо двайсет години, преди да я публикува анонимно през 1748 година и да я превърне в един от великите шедьоври на Просвещението. Заради сложната ѝ структура и многопосочните ѝ послания е сравнявана с грандиозна мозайка или старинна бродерия. За духа на законите е трактат по политическа философия, колосален труд по история на правото и източник на вдъхновение за модерната социология и антропология. Основните теми на Монтескьо засягат формите на държавно управление и техните принципи, разделението на властите като ... |
|
Липсата на достатъчно дълги текстове на езика на древните българи оставя и до днес неразрешен въпросът за неговата същност, подобно на повечето такива въпроси, свързани с най-ранната българска история. Версиите за това колко от езика на основателите на Българската държава се е съхранил до днес в съвременния български варират от десетина до десетки хиляди думи според различните изследователи. Естествено стои и проблемът дали този език е бил алтайски, ирански, уралски или нещо друго, както и дали изобщо говорим за един език или за повече езици. В настоящия труд д-р Живко Войников се заема с нелеката задача да отговори на ... |
|
Книгата Българите на Волга е продукт на дългогодишните проучвания на д-р Георги Владимиров върху историята и културата на българите от заселването им в земите на Средна Волга през VIII в. до унищожаването на техния културен модел през втората половина на XVI в. На базата на писмени извори, археологически, етнографски и антропологически данни изданието проследява политическата и стопанската история, бита, материалната и духовната култура на населението на Волжка България, Златната орда и Казанското ханство."Монографията предлага решение на редица въпроси, но оставя и отворена врата за по-задълбочена дискусия в ... |
|
Ролята на новините, медиите и пропагандата в модерната демокрация и парламентарните избори. Общественото мнение (1922) е смятана за основополагащата книга на съвременната журналистика и американските медийни изследвания."Като погледнем назад, ще установим колко непряко познаваме средата, в която все пак живеем. Можем да забележим, че новината за нея стига до нас веднъж бързо, веднъж бавно; винаги обаче към онова, което мислим, че е истинската картина, се отнасяме тъй, сякаш е самата действителност около нас. По-трудно е да си представим това за нашите собствени убеждения, от които се ръководим в даден момент, ала ... |
|
Приживе, Хенри Кисинджър не пише на компютър, той диктува книгите си. Той не общува с машини - само с хора. Но през лятото на 2018 година списание Атлантик публикува негова статия, в която той определя навлизането на изкуствения интелект в живота ни като край на епохата на разума, и всички започват да говорят за нея. Написаното от Кисинджър отеква не защото тезата му е особено оригинална и напълно непозната, а защото предизвикателството идва от него. Той си е извоювал статут на човека, който разбира модерния свят, и причината да го разбира, е, че не е част от него. Той може би не знае какво идва, но по-добре от всеки ... |
|
Настоящото издание за първи път предоставя на вниманието на читателите превод на изследването на Васил Друмев Гръко-римските закони за престъпления против вярата и Църквата, с което кандидатства за научна степен кандидат на богословието в Киевската духовна академия през далечната 1869 г. Изключително рядко се срещат трудове, които разглеждат правни взаимоотношения между държавна власт и Църква, а предлаганото изследване е първото по рода си от български автор. ... |
|
Джон Миършаймър може да бъде наречен един от най-влиятелните мислители в наши дни и книгата му Голямата заблуда показва защо. Това е един от най-значимите трудове в областта на международните отношения, но и един от най-депресиращите, защото неговата централна теза за анархичната природа на международната система е аргументирана безупречно и трудно може да бъде оспорена. Според автора погрешно възприетият либерален идеализъм (а не реализъм) във външната политика всъщност е причината за много от настоящите световни проблеми. Либералният идеализъм е в най-добрия случай чиста заблуда, а в най-лошия - откровено лицемерие, тъй ... |
|
Новата наука за това как да стареем, без да остаряваме. През 1960 г. броят на хората на възраст над 100 години е 20 хиляди. Днес е половин милион, а до 2050 г. се предвижда да стане 3 милиона, или нарастване от 150 пъти за по-малко от век. Дълго време стареенето е било възприемано като неизбежен и необратим процес, факт от живота, срещу който не можем да направим много. Болести, свързани с остаряването, са били лекувани поотделно, без да се мисли за това дали няма някаква обща причина за всички тях, някакъв ключ, който може да бъде изключен, за да се спре самият процес на стареене. Биологът и физик д-р Андрю Стийл, ... |
|
"Според Савелиев ние използваме разума за решаване на все същия важен проблем, който стои пред всеки жив организъм на тази планета: оцеляване с цел предаване на генома към следващото поколение и поради тази причина пречупваме цялата заобикаляща ни действителност през призмата на чисто биологичната мотивация. За мнозина подобен подход към изследването на човешкия мозък може да звучи цинично, но той е един добър начин да се обясни основното противоречие в обществото, а именно че най-добрите за едно общество идеи влизат в пряко противоречие с биологичните цели на хората в него. Авторът изяснява защо преследването на ... |
|
В многовековната история на България е изграден истински пантеон от бележити личности: владетели и държавници, политически и духовни водачи, писатели, художници, военачалници, в по-ново време и учени, музиканти, спортисти... За българската нация, обаче, първостепенна личност категорично е стратегът и творец, и водачът на националната революция Васил Левски, човекът, който още за своите съвременници е олицетворение на волята за свобода и демокрация. Личността на Васил Левски продължава и ще продължава да привлича вниманието на нацията, да събира в себе си онова родолюбие и отдаденост на една свята кауза, за която си ... |
|
Финансов капитализъм, индустриален капитализъм или социализъм. В Съдбата на цивилизацията Майкъл Хъдсън разглежда темата за финансовия капитализъм и Новата студена война от своята неповторима геополитическа перспектива, която интегрира широките му познания по икономика, политика, история и археология. Книгата обяснява защо САЩ и другите западни страни губят някогашната си икономическа инерция: една малобройна класа от рентиери е придобила контрол над тяхното управление и използва властта си, за да изсмуква доходите на работещите и индустрията, които се задъхват под тежестта на дълговете и високите разходи. Вместо да се ... |
|
Вяра, знания, тайнства. Богомилството не е нито ерес, нито алтернативно християнство, нито пък е форма на социален бунт, както ни убеждават години наред историци, църковни деятели и социални анализатори. То е едно от онези явления, след появата на които светът вече не е същият. Възникването му по нашите земи е напълно логично и закономерно в светлината на разкритията, залегнали в настоящата книга. Авторът стъпва в почти изличените от времето следи на първите богомили и обяснява не само кога, как и защо се е зародило това изключително учение, не само къде е продължило съществуването си през вековете след гоненията срещу ... |