От 90-те години на миналия век българската философска мисъл се опитва да навакса - чрез преводи и коментари - пропуснатите етапи във философското развитие в Европа и останалия свят. Резултатът е увличане по чужди автори и идеи. Залиня критическото начало, допълнително обезсилено от възкръсналата християнска религия, потискана в епохата на тоталитаризма. Външни "културни програми", "проекти" и спонсори накланят везните към затихване на личните философски начинания. Противно на подобни тенденции тази книга предлага нови дръзки, но и добре обосновани, критически философски студии. Част от тях визира ... |
|
Стилиян Йотов е български философ, доктор на философските науки, професор по история на философията в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Роден е на 23 май 1960 във Варна. През 1979 г. завършва Немската гимназия в родния си град. Дипломира се в Софийския университет през 1986 г. с дипломна работа на тема "Възвишеното като гранично понятие на естетическото." През 1986-1987 г. е учител по философия и етика в 7 ЕСПУ във Варна. През 1991 - 1993 г. работи като стипендиант на ДААД с Юрген Хабермас в Гьотевия университет във Франкфурт на Майн. През 1998 - 1999 г. е заместник директор на Центъра ... |
|
Истината е основополагаща характеристика на човешкото отнасяне към действителността. Ние се интересуваме от истини, питаме за истини, съобщаваме истини и, по-общо, улавяме моменти в потока на постоянно променящата се действителност, като разкриваме истини относно нея. Чрез своите разсъждения традиционните философи също са се опитвали да достигат до истини. За философските твърдения е специфично обаче, че при тях няма съгласие относно истинността им. ... |
|
Съставител: Георги Каприев. ... Сборник в чест на проф. д.ф.н. Олег Георгиев. ... |
|
Този том събира някои от най-важните културни текстове на Фройд. С тях той напуска полето на практическа работа с индивидуални пациенти и теоретизиране над нея. И рязко се извисява до културологични и философизиращи анализи. Но изненадващ ли е този преход на психоаналитика към сцените на грандиозния цивилизационен театър? Изоставя ли Фройд зоната си на експертност, когато ни разказва защо културата, т.е. нашата отличителност като човешки същества, всъщност ни вкарва в състояние на нещастност? Не е ли разбулвал всеки Фройдов пациентски случай именно темата за културата чрез конфликта между нагон и култура? Наистина ли е ... |