Приказката на живота - една приказка за оцеляването на човека и човешкото у всеки един в съдбовните му пътища в Ледената епоха и двете страни на Желязната завеса. Епохи, свързани с миналото на нашето съвремие, както и със случващото се с човека от още по-отдавна, пък и вечно... Приказката за едно специфично пространство между космическия студ и смайващите опасности под дъската на сърфа на времето, превърнали се преди всичко в изпитания за достойнството и честта. С тази книга Павлин Павлов внася нов щрих в разкривания от него свят на шпионина, където екзистенциалното е въпреки всичко, и създава алтернатива за ... |
|
|
Тоталитарен роман."Прието е в различните видове публикации, когато нещо трябва да се обясни или разясни, съответният текст, съпроводен с някакъв указателен индекс - най-често звездичка, да се изписва под черта в буквалния смисъл на думата. Изтегля се една черта най-отдолу на страницата, като се оставя място и за добавката, която популярно се нарича "бележка под черта". В английския ѝ викат "фуднот", което при чепат превод означава нещо като "бележка долу в/под краката", в немския ѝ казват "фуснове", което означава същото, а на руски е "сноска", което ще ... |
|
|
"Всичко това са разни истории. Някои са станали в моя живот, други - с други хора, трети - биха могли да се случат, а четвърти - толкова ми се искаше да се получат. Тия истории всъщност са една-единствена история - моята история, която сега след толкова години ми извежда измислена... Една измислена от мен измислица... Но каква прекрасна измислица! Скъпа за мен! На която посветих младостта си! И за която бях готов да отдам и живота си..." Павлин Павлов Историята в книгата своеобразно продължава в страниците на "Записки от оня свят". ... |
|
|
Ако сте останали без светлина, тази книга е за вас. В нея са вложени толкова много дух и душа, че ще ви стане топло и леко, сякаш отново сте в лоното на щастливото детство, в прегръдката на най-любим човек. Нарине Абгарян е млада писателка от арменски произход, разказва омагьосващата история на малко селце високо в планината, на обитателите му, все чешити и особняци, на живота им като летопис на големите скърби, но и на щастието, което задължително е отредено на всеки от нас, стига да имаме волята да го дочакаме. ... |
|
|
Второ обновено издание. ... В един бързо променящ се свят на противоречия и несправедливости мъж на средна възраст решава да гледа на всичко с усмивка - и да бъде щастлив, независимо от обстоятелствата. Българинът Иван Иванич се радва на скромния си, но приятен живот като университетски преподавател. С падането на дългогодишния диктатор страната изпада в политическа и икономическа криза. Тогава съдбата неочаквано отваря пътя на Иван към САЩ. Той пристига с отворени очи в Америка - и открива, че раят не е място, а отношение на сърцето към света и живота Любопитно е дали идеите в книгата не са дошли от собствения ... |
|
|
Замириса на шпионски истории, нали? По форма и съдържание всеки шпионаж през вековете е съответствал на времето, което обслужва, било то мир или война. В нашия случай също става въпрос за война, но от особен вид, която се провежда в мирно време и нито е гореща, нито студена. Време е вече да дръпна завесата и да ви покажа въпросната нова, модерна, ширнала се по цялото земно кълбо война. Воала! Ето я красавицата, блестяща и премигваща с електронното си тяло, жужаща тихо с машинариите в себе си, носещата се виртуално в ефирното пространство, все по величава, все по-огромна - Нейно Величество Кибервойната. Знам, каква ще е ... |
|
|
Думи и образи. ... "Катя Паскалева не беше светица. Не беше и грешница. Артистка. В живота и кариерата ѝ се оглеждат лицата на толкова много жени, които изигра, преживя и дари на публиката. Тя обичаше да предизвиква съдбата. Да я надхитря понякога... Катя беше мълчалива, но пълна с истории. Смехът ѝ можеше да превземе стаята за миг, а тишината, която носеше със себе си, да те накара да потънеш в мислите си. Странница. Скитница. Жена с тайни." Георги Тошев, август 2015 година Защо? Защо съм на 46 години? Защо обичам само един мъж? Защо мисля, че още имам какво да кажа? Защо не мога да се разделя ... |
|
|
Първа сред най-добрите. ... В една и съща нощ Митя Хохлов изгубва стария си приятел Кузя и... сто хиляди долара. Ама че съвпадение! Или пък не? Преди години четирима приятели следват в един и същи университет и започват работа в научно-изследователски институт. Двама от тях стават бизнесмени, а Кузмин и Пилюгин продължават научната си кариера. Кузя е вечно недоволен неудачник, който навремето е бил многообещаващ студент. В последно време той постоянно твърди, че ще забогатее, и дори предлага ръката и сърцето си на общата им приятелка Арина. Но неочаквано го убиват... в двора на сградата, в която е жилището на Пилюгин. Ако ... |
|
|
Откровена книга от гледната точка на бивш служител на Държавна сигурност ни поднася този път писателят Павлин Павлов. Вече спокойно може да наречем автора така, защото "Не дразни ченгето, когато обича" е шестата му книга за последните 5 години. Този път темата е възродителният процес и щетите, които непремерената акция на комунистическата държава е нанесла на всички участници. Според Павлин Павлов 30 години по-късно темата за възродителния процес, за това кое е тероризъм и кое не, остава напълно актуална. В книгата има екшъни, забранена любов, неизвестни факти за онова бурно време на смяната на имената на ... |
|
|
Преди хиляди години един вожд-жрец ще достигне до познание, което ще промени хода на човечеството. През средновековието един рицар-тамплиер ще трябва да премине през множество перипетии и да пропътува половината свят, за да спаси познанието от унищожение и да възроди Светлината в Храма. В наши дни един обикновен човек ще разбере, че е предопределен от съдбата да бъде единия от пазителите на Светлината. И ще трябва да открие как да достигне до Храма на Светлината, за да може да я пречисти и възобнови. А по пътя си ще му се наложи да разкрие отдавна пазени тайни и да научи истини, които много хора биха предпочели да останат ... |
|
|
Популярен историк, с широки интереси в полето на историята, политически ангажиран и активен, противоречив, обругаван от едни и възхваляван от други, Божидар Димитров отново ни провокира – този път, като публикува досието си на сътрудник на Държавна сигурност. Автобиографичният разказ, предхождащ документите, налага тезата: "Аз не бях доносник, а разузнавач. Работих за интересите на България!". "Като изворовед знам, че мемоарите са най-ненадеждният извор за историята. Защото пишещият ги дори неволно гледа да се представи в добра светлина. Затова публикувам и документите от служебното си досие – ако някой ... |
|
|
"Мистичният аспект на причината за написването на тази книга е случайната ми среща с Велко Кънев на площада пред Народния театър. Беше се върнал от поредно лечение в Германия и говореше тихо с дрезгав глас. Качихме се в гримьорната му в театъра, за да поговорим. Тогава ми разказа за децата, болни от рак в германската болница, които развеселявал с импровизации. Напомних му, че бяхме обсъждали желанието ми да пиша книга за работата му в театъра и киното. Бяхме отложили няколко пъти разговора за по-ненатоварено за него време. Каквото никога не дойде. Отново трябваше да отложим за дните, когато оздравее. И те не дойдоха.. ... |
Книги
