"Това са стихотворения, които търсят език за неназовимото. Които карат нагнетеното мълчание да проговори. Които заекват на самите себе си и ни позволяват да ги чуем. Без да дообясняват нищо. Натрупват се навътре, вместо да се разгръщат навън. Избухват като имплозии. Вътре в елементарните частици на материята, които се намират едновременно навсякъде и никъде. Защото са всъщност енергия. Не се улавят от дебнещия разсъдък, а само от освободилото се от него шесто чувство. Не търсят читател, за да го убеждават в някакви открити от тях истини. Както заобленият камък не търси ничий поглед. Просто съществува. Поезията, казва ... |
|
|
"В стиховете на Ян Полковски ясно е изразена грижата за европейското културно наследство, заплашено от поругаване, разпиляване или съзнателно унищожаване в името на идеологията на нихилизма. Този мотив, общ за поезията на Милош, Херберт и Ружевич, е подплатен със страха, че прогоненият от Европа и толкова пъти предаван Бог може наистина да си е тръгнал. Отличителна черта на вече формирания и зрял глас на поета е метафизичният тон, вплетен в действителността. За поета е важно сътрудничеството с читателя, от когото той очаква да доопредели неопределеното, да доизкаже недоизказаното, да дорисува рисунката, да допълни ... |
|
|
"Вечночервено е летопис за крайната епоха на сърцето, доведено до своите предели, които то трябва да прекрачи, за да изпълни тялото на една остудяваща вселена. Книгата надгражда стилистично и езиково Съвсем друга история, разгръщайки мощта и тематиките си извън личността. С безстрашна болезненост Ева ни води до момента на някаква истина, за която може да се окаже, че не сме подготвени. Въпреки това нейното сияние във вечночервено ни привлича непоносимо." Георги Гаврилов Ева Гочева е родена в Бургас. Завършва руска филология в СУ Св. Климент Охридски. Нейни стихотворения са носители на награди и са ... |
|
|
"Ако вярвате, че поезията може да развълнува човека, да го промени, да го направи по-добър и по-съпричастен към болките на другите, че може да просветли душите ни - разгърнете тази книга и прочетете стиховете на един поет от края на света, от далечната Малка Скития, където някога римските императори са изпращали на заточение непослушните поети. Днес тази загадъчна и мълчалива земя, наречена Добруджа, проговаря чрез един от своите светли поети - Сашо Серафимов." Стефан Цанев Мечтателят Ще се върна някой ден у дома тих, спокоен и мил. Ще целуна вратата, през която са минали дните ми, ще целуна леглото, ... |
|
|
Двуезично издание на български и испански език. ... Възхвала на тъмнината е последен поклон и сбогуване с творчеството на Хорхе Луис Борхес на поетесата Рада Панчовска, посветила немалка част от отреденото ѝ време на превода на испаноезична поезия. Тази толкова лична преводаческа антология, която включва близо седемдесет стихотворения, подбрани от десет емблематични сборника на големия творец, ни приобщава към тайнството на поезията в унисон с твърдението на самия Борхес: "Поезията е не по-малко тайнствена от останалите природни градива", за което допринасят и изящните илюстрации на Капка Кънева."Аз ... |
|
|
Хайме Хил де Биедма (1929 - 1990) е испански поет, ярък представител на поколението на 50-те години на XX век, включващо писатели новатори, добили известност след Гражданската война. Роден е в Барселона, в заможно семейство от кръга на висшата буржоазия. Следва право в Университетите на Барселона и Саламанка, през 1953 г. заминава за Оксфорд, където се запознава със съвременната англоезична поезия, оказала силно влияние върху цялото му творчество, най-вече Елиът, Одън, Спендър. Самият Биедма споделя, че смята Англия за своя втора родина. Не по-малък интерес предизвиква у него поезията на френските поети символисти ... |
|
|
В "Тъгата на смоковницата" Намюр размишлява за същността и полезността на поетическата творба, за реалността, която тя разкрива, за участта на човека и неговите тревожни безпокойства, за неговата крехкост и уязвимост, за неговата връзка с природата. Пестеливостта в лексикалното поле подчертава смисъла на думите, които ни се представят в различна светлина и познатите образи на розата, на бездънния кладенец, на птицата, на дървото, на пчелата, на дъжда... добиват неочаквани нюанси."Онова, което докосва читателя на поезия е именно вибрирането на един лирически глас, който се налага с вътрешна музикална точност. ... |
|
|
Единодушно считан от критиците за шедьовъра на Мирча Картареску досега, "Соленоид" е монументален роман, в който отеква ехото на Пинчън, Борхес, Кафка и други големи учители. Пред нас е дългият дневник на разочарован писател, който разказва за детството и юношеството си в един призрачен и меланхоличен Букурещ. Безименният герой - учител по румънски език в квартално училище, с неуспешна литературна кариера и с професия, която не го интересува, купува стара къща с форма на кораб, построена от изобретателя на соленоида - гигантска магнитна намотка, която се намира под мазето. Нейната гравитационна сила не ... |
|
|
Минибиографиите, които придават човешки качества на легенди като Хемингуей и Пикасо, Агата Кристи и Уди Алън, и хвърлят светлина върху работния живот на популярни гении ни казват пределно ясно: Няма "единствен начин" да се създаде добра творба - всички велики личности имат свой собствен начин. И някои от тези начини са поразително странни. Франц Кафка, разочарован от условията, в които живее, и от дневната си работа, пише в писмо до Феличе Бауер през 1912 г.: "Времето е малко, силите ми са ограничени, в службата се чувствам ужасно, апартаментът е шумен и ако не е възможно животът на човек да бъде ... |
|
|
Ибрахим Камбероглу (1952) е роден в с. Врани кон, Търговищко. Първите си стихове публикува в България, в излизащи на турски език вестници и списания. През 1981 г. успява да посети Турция със съпругата си, където двамата получават политическо убежище, но дъщерите им остават в България като заложници. От 2001 до 2010 г. Камбероглу живее в Лион, където става член на Френския клуб на поетите "Пандора". Изключително самокритичен, публикува рядко, преди всичко в периодични издания. Автор е на две стихосбирки "Другият бряг на живота ми" (2002) и "Резюме на живота ми" (2018). Установява се в ... |
|
|
Романът, получил Европейската литературна награда за 2016 година. ... В началото на XX век Испания е прикрепена към най-голямата империя, която Европа някога е виждала. В малък град в Естремадура пенсионираните войници със заслуги живеят спокойно и идилично. Ева Холман, съпруга на полковник, чиято история предизвиква ужас колкото сред враговете му, толкова и сред подчинените му, но вече стар, болен и зависим, открива в градината на къщата си тайнствен просяк на име Лева. Срещу наредбите, които забраняват да се поддържат отношения с "местните", Ева се насочва към непознатия и нейният собствен живот започва да ... |
|
|
Екатерина Йосифова е незаличимо име в съвременната българска поезия. Всяка нейна книга е просветление, своеобразно разсъмване на сетивата както за ценителите на изящната словесност, така и за случайно заблудилите се бродници в поетическия лес. Поради особеното свойство на нейните „краткописи” – да сгъстяват протичащото до една дума, те привидно оставят в прогледналите ни очи само по един знак, но той остава в съзнанието ни като дълъг и вълнуващ разказ за осъзнато преживяно. И новите си стихотворения Екатерина Йосифова е оставила да се подредят сами, единствено по правилото на азбучния ред. Според нея „едно стихотворение ... |
Книги
