Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя. Настоящият сборник съдържа 230 стихотворения, повечето от които се издават за първи път на български език."Поезията ѝ е великолепна ... |
|
Търсите ли думи да изразите неназовимия копнеж за нещо повече от това, което виждат очите? Чудите ли се какъв е дълбокият смисъл в житейските скърби и изпитания? Обезсърчени ли сте? Трудно ли вие да продължите напред? Тогава тази стихосбирка от насърчителни, мотивиращи, философско-естетически размисли за вечността, вярата, любовта, скръбта и надеждата е точно за вас. ... |
|
Приживе - и то без знанието на поетесата, са отпечатани само седем нейни стихотворения. През целия си живот Емили Дикинсън нито търси, нито мечтае за слава и дори не допуска, че някой се интересува от създаваните от нея поетични миниатюри откровения. Когато умира, намират ръкописи на над седемстотин нейни творби, а четири години по-късно (1890) Америка и останалият свят с учудване откриват, че се е появил нов, значителен поет. В книгата са включени избрани стихотворения и писма в превод на Атанас Далчев, Георги Мицков, Миглена Николчина. Специално за изданието Леда Милева преведе четиридесет и осем стихотворения, ... |
|
Откровената и единствена автобиография на един от най-великите творци на нашето време! "Само да вметна" е дългоочакваната изповед на Уди Алън, в която легендарният режисьор, комик, актьор и писател прави равносметка на живота си. От детството си в Бруклин през 40-те години, когато мами на карти за пари и бяга от училище, за да ходи на кино, до първите си романтични трепети и ранни бракове; от писането за телевизионни предавания до създаването на шедьоврите "Ани Хол", "Манхатън", "Полунощ в Париж" и "Въртележка" - за всичко това Уди Алън разказва в забавния си и ... |
|
Тази книга е ярка илюстрация, че науката също може да е поетична. Теорията на относителността тук е представена във вид на поредица от кратки скици - често тъжни, понякога трагични. Авторът играе с читателя в безкрайното "Ами ако?", използвайки времето като двигател на сюжета. "Сънищата на Айнщайн" дават ясна картина колко крехка всъщност е реалността. Достатъчно е да се промени само една цифра във формулата - и светецът става злодей, а просякът - бог. Достатъчно е само леко да се ускори секундната стрелка - и хората се научават да ценят живота; а ако стрелката бъде спряна - те престават да бъдат хора. ... |
|
Романът "Един живот" е признат за шедьовър на френската класическа литература. Според Лев Толстой това е най-добрият роман на Мопасан и втори след "Клетниците" в цялата френска литература. Това е роман за живота на Жана де Во, страстна и обсебена от чувствата си жена, обречена да стане жертва на собствената си житейска неприспособимост и жаждата да чувства живота в цялата му пълнота. "Един живот" е история за изгубените илюзии, несбъднатите желания и предаността. Това не е трагедия, а по-скоро тихата незабележима драма на човешкия живот. В книгата са включени 38 илюстрации, създадени от ... |
|
Издаден през 1992 г., романът "Живи" за съвсем кратко време се превръща в един от най-популярните и най-превеждани китайски романи с продадени над петнайсет милиона екземпляра. С екранизацията му през 1994 г. режисьорът Джан Имоу печели Гран при от кинофестивала в Кан, отстъпвайки единствено на "Криминале" на Куентин Тарантино. Оттогава "Живи" неизменно попада във всевъзможни класации за най-добри книги, включително в престижния списък на ежеседмичника "Яджоу джоукан" за стоте най-добри китайскоезични литературни произведения на XX век. Книгата е част от поредицата "Отвъд& ... |
|
Планината е свят на малословни мъже и красноречива природа, в който грешките струват скъпо. Животът на Барнабо, млад горски стражар, върви безметежно между величествените върхове до деня, когато той се оказва пред избор, който не е готов да направи. Целият му житейски път след това е устремен към завръщането в тази повратна точка. Но какво ще бъде правилно и възможно за него след време, ако наистина успее да се добере до там? "Барнабо от планината" (1933) е първата книга на Дино Будзати (1906 - 1972) - майстор на кратките форми ("Шейсет разказа", "Коломбър", "Трудни нощи") и автор ... |
|
Що за жанр са микроскриптите на Роберт Валзер, една от най-големите фигури на европейската литература на XX в.? Какво е това безпрецедентно по формата си писане, съчетано с майсторство, което ни оставя понякога в неудържим смях, понякога в сълзи и без дъх Върху късчета хартия - от подложки за бира, от облепени с марки пощенски пликове, от визитни картички... - Валзер пише през последните години от живота си кратки литературни произведения. Но по онова време никой не подозира какви са тези привидно безсмислени драсканици. Години по-късно е разгадано, че представляват едномилиметрови буквички, които изграждат ... |
|
В края на миналия век една книга предизвиква небивал интерес в Русия. Това е книгата на поетесата Ирина Одоевцева - удивително жива, колоритна и интригуваща сбирка от портрети, събития, характери и стихове на поети от следреволюционното време. В нея ще срещнете някои от най-знаковите имена от руския Сребърен век: Николай Гумильов, Осип Манделщам, Анна Ахматова, Александър Блок, Андрей Бели, Владимир Маяковски, Георгий Иванов, Михаил Кузмин, Фьодор Сологуб и други. Одоевцева е любимата ученичка на Гумильов. През 1921 г. заминава за Париж със съпруга си Георгий Иванов и живее там до 1987 г., когато 92-годишна се ... |
|
"Машини" на Златозар Петров не е поредната книжка с поезия сред поредните книжки с поезия. Зад провокативно баналното заглавие стои поезия от най-високо качество. Теренът на книгата е неравен, което прави още по-видими естествени образци като "Човекът-кукла", "Наброски върху любовта и времето", "Каприз"... Играта с езика, но игра на майстор, позволява през думите свободно да се сливат емоция и разум, стихийно да преливат едно в друго в една интелектуална страст, и - "Погледни: изкуство и природа са едно." Илко Димитров ... |
|
"Добрата поетична книга не е войнишки ботуш, който марширува отмерено по плаца на литературата, а изящна обувка за степ, която отмерва красивите удари в края на дългите мълчания. Поява на пулс сред оглушителна самота. Книгата на Димитър Гачев го свързва необратимо с кръвоносната система на българската литература, най-сетне. Нищо повече. Нищо по-малко. Сърце в повече." Александър Секулов ... |