(Не)правилно обичана е първата стихосбирка на Красимира Цочева, която завладява сърцето на читателя. Книгата разказва за любовта, за самотата, за празнината и за хаоса в разпиляната душа. Здравей Есен! Здравей, Есен! Заповядай седни! Ще ти разказвам за моето лято. За изгреви топли, за смях и сълзи. За малката птичка в голямото ято. Красимира Цочева ... |
|
Франк Болтън, полковник от американската армия, се завръща от войната в Корея в родния си Блак Ривър с надеждата да загърби преживения ужас. Но там се натъква на друг - една по една бива жестоко убити някогашните му интимни приятелки... А съмненията водят към него. Борис Виан замисля творбата през 1950 -а, изготвя синопсис, написва я донякъде, но после я изоставя. Странно, защото самият той споделя: "Сюжетът е толкова добър, че сам му се удивлявам и възхищавам". Седемдесет години по-късно знаменитата група Oulipo се заема със задачата да довърши романа - и макар Виан да е ненадминат, резултатът е повече от ... |
|
Приказна история за вълшебството на Коледа и шанса да получиш подаръка, за който винаги си мечтал. За Лайла, която е загубила родителите си, коледните празници са най-тежкият и самотен период. Тази година обаче тя ще посрещне празника с най-добрите си приятелки в кокетни вили насред заснежените склонове на Тенеси. Но очакваната зимна приказка се оказва мираж - градчето е скучно и почти безлюдно, а вилите са занемарени. Момичетата се колебаят дали да не анулират резервацията си, но сърце не им дава да разочароват собственичката, милата вдовица Елинор. Затова се залавят да вдъхнат нов живот и коледен дух на вилите. Налага ... |
|
Момичета дават обет пред баща си никога да не се разделят и да се подкрепят една друга. През 1942 г. Либи е изпратена в Аушвиц, а най-голямата ѝ сестра Сиби тръгва с нея, за да я закриля, както е обещала. Магда попада в Аушвиц-Биркенау две години по-късно, където трите сестри се събират и са заедно в изпитанията, които ги очакват и в лагера, и в походите на смъртта. Пътят на трите сестри към Обетованата земя е труден, трудно е и изграждането на новата им родина Израел. Но те са заедно и до край изпълняват обета си да си бъдат опора една на друга. Именно любовта и жертвоготовността осмислят целия им живот." ... |
|
Гласът на тихия копнеж е във всяка от нас. Така силно се стремим да бъдем пълноценни партньори, посветени на работата, добри приятелки, грижовни майки, дъщери, съпруги. Мислим, че този стремеж ще ни накара най-сетне да се почувстваме живи и смислени, но вместо това сме все по-изморени, притиснати, претоварени и неудовлетворени. Вървим през живота си и се питаме: Не трябваше ли всичко да е по-красиво от това? Чувствена и дръзка, настоятелна и нежна, тази книга е проникновен поглед върху много лични и обществени теми, които или се считат за неудобни, или често остават неизговорени. Чрез собствените си преживявания, ... |
|
Петър Георгиев Рей е българин, но повече от трийсет години живее в Канада. Дипломиран актьор е, но вдъхновенията му намират най-често израз в цветни живописни платна, дошли сякаш от друг свят. В книгите му откриваме характерното за автора повествование, базирано на философски размисли - стил, познат от предишните му романи (Завоеватели и Мислителят, или насаме с един живял). Пише ги през дългите месеци на пандемията през 2020 - 2021, но твърди, че вдъхновението няма нищо общо с принудителната ни изолация. "Бидейки артист, аз съм си в перманентна изолация. Ние, артистите (предимно художници и писатели), сме ... |
|
Шестнайсетгодишната Дида е оградила себе си, мечтите си и живота си с правила, които спазва стриктно. До един безумен майски ден, в който всичко се променя. Ден, изпълнен с толкова много противоречия. Ден, в който маковете са кървавочервени, а мечтите - болезнено далечни... Ден, в който една-единствена дума пулсира натрапчиво в мозъка ѝ като все още жива пъпна връв: Мама."Дида седеше на любимото си място - беше ѝ като запазена марка. На ръба. На ръба на прозореца, точно там, където започват мечтите и свършва адът. Обичаше да е с гръб към всички останали мизерни същества и за части от секундата да се ... |
|
Том втори от автобиографична трилогия Изповед на Йорданка Христова е озаглавен Песен моя, обич моя. В него ще научим повече за музикалния път на звездата, пътуванията и значимите срещи с популярни личности."Късметът е едно от нещата, за които съм особено благодарна в този живот. Неведнъж е избутвал воала на непредвидимото и е кацал като птица на рамото ми. Допринесе да направя добра кариера, без да се превърна в кариеристка. Пътуването с мен е многоцветно - не само в географски смисъл, но и към сърцата на хората, които срещах. Пътувах, срещах, обичах, трупах богатство от впечатления и песни - от различните кътчета ... |
|
Готови ли сте да последвате рижия котарак по следите на вълнуващи приключения, страховити загадки и въздействащи житейски истории? С тези 16 забавни, почти реални и мъничко магични разкази заедно ще отпътувате до планинско градче, където желанията се сбъдват, но не по познатия от приказките начин. Ще отскочите до черноморския бряг, където цялото лято се побира в шише от нектар, а под брезента на старата лодка дреме нещо почти човешко. Ще попаднете в една София, изпълнена с черни квадрати, космически кучета и много, много мартеници. Не е изключено да срещнете дори някой познат софийски магьосник... Всичко е възможно, щом ... |
|
Затворен комплекс в полите на планината - луксозно убежище, в което си в пълна безопасност. Поне така си мисли наскоро разведената успешна писателка Виктория. Ала когато зловещи събития от новия ѝ ръкопис се пренасят по странен начин в истинския живот, младата жена започва да подозира, че това идилично място далеч не е толкова сигурно. Всичко изглежда като коварна шега, която цели да я накара да се усъмни в собствения си здрав разум. Всичко се заплита още повече, когато Виктория открива, че последният ѝ публикуван роман - книга, превзела сърцата на читателите и изстреляла я на върха на класациите - не е ... |
|
Добрите момичета от богати семейства нямат работа в къщата на петимата братя Йегер и сестра им Оливия. Особено когато тази къща се намира в лошата част на града - там, където всичко е мръсно, първично и объркано. Ала точно тук трябва да прекарам нощта. Мейкън е най-големият - бивш военен, който никога не се усмихва и само командори всички наоколо. Арми е самотен баща с най-красивите зелени очи, който така и не знае какво да прави с живота си. Айрън скоро ще влезе в затвора. Той всъщност е свестен. Просто не може да си мълчи, когато трябва. Далас е този, когото мразя. Жесток и самовлюбен, той взима каквото си иска, а след ... |
|
"За алкохола: Алкохолът е едно от най-великите неща на този свят, поне според мен. За повечето хора той може да е пагубен, но аз съм друг случай. Написал съм най-добрите си работи под въздействието на алкохола. За жените: Жените са като машини за оплакване. Все мъжете са им виновни. Мислят се за незаменими. Там им е проблемът. Когато една жена ме вбеси, пращам я по дяволите. Качвам се в колата и заминавам. Където и да е. За писането: Никога не пиша през деня. То е като да се разхождаш гол в голям магазин. Всички те гледат. Но нощем... тогава е времето на магиите. За вярата: Вярата е за онези, които я имат. Само не ... |