Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е ... |
|
Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е професор по история на философията в Софийския университет "Свети Климент Охридски". ... |
|
"През зимни замъци, села, манастири, градове, празници, кухни, спални, площади, игри, войни и какво ли още не Цочо Бояджиев продължава да гради пътя на нетривиалността. Опрян на огромен куп източници и рафинирана методология, той изследва другостта в без друго другата ни епоха на т.нар. Средновековие. Зимата е за човека от тогавашна Западна Европа - проблематично време, травматичен сюжет. Тя е не само природен феномен, но и символ, изискващ разчитане. Зимата е интервалът на прокъсаност на битието, проходът между световете на живите и мъртвите. Тя е тежка метафора на неосветените части на света и на човешкото ... |
|
През 2022 се навършват 130 години от рождението на един от най-високите умове на европейската духовност - Валтер Бенямин. Световната хуманитарна общност отбелязва и 100 години от появата на един от неговите най-легендарни текстове: "Към критика на насилието". Това е достатъчен повод да се обърнем към студията, макар че специалното ни внимание има и други причини. Част от тях се обяснява от онези блестящи отговори на текста, каквито са давани през десетилетията от мислители с главозамайващ ранг - Жак Дерида, Джорджо Агамбен, Джудит Бътлър... Но вниманието ни е породено преди всичко от актуалността на текста в ... |
|
Книгата е част от поредицата "Varius" на издателство "Критика и Хуманизъм". ... Теодор В. Адорно е една от най-бляскавите фигури на т. нар. "критическа теория" и един от най-легендарните европейски интелектуалци на ХХ век. "Minima Moralia" повлиява дълбоко на европейското, социално, философско и етическо мислене. Писана е по време на Втората световна война, когато Адорно е в изгнание в САЩ поради невъзможност да оцелее при антисемитския режим в Германия. Заглавието ѝ e отглас на прочутия античен трактат по етика "Magna Moralia". Книгата е съставена от афоризми, ... |
|
"Основата на правото е изобщо духовното и неговото най-близко място и изходна точка - волята, която е свободна; така че свободата съставлява нейната субстанция и определение и системата на правото е царството на осъществената свобода, светът на духа, създаден от самия него като една втора природа." Георг Вилхелм Фридрих Хегел ... |
|
Платон създава диалога "Пир" (на старогръцки - "Symposion") някъде между 385 и 378 г. пр. Хр. Това го поставя в групата на т. нар. средни диалози, създадени между 387 г. пр. Хр., когато Платон се завръща в Атина от първото си пътуване до Сицилия и основава Академията, и 367 г. пр. Хр., когато предприема второто си пътуване до Сицилия. Счита се, че в този период са създадени и диалозите "Протагор", "Федон", "Кратил", "Държавата" и "Федър", който също като "Пир" е посветен на темата за любовта. ... |
|
Ако философията на Кант, която стои на почвата на английския емпиризъм и скептицизъм, признава възможността на познанието за явленията, но поставя една граница дотук, отрича възможността на познанието за „нещото в себе си“, т.е. за същността, за абсолютното, Фихте, който е не просто епигон, както други кантианци, а смел мислител, който иска да направи философията наука, а науката не е отрицание на познанието, тя е познание, тръгва в своето наукоучение от едно абсолютно достоверно основно положение, от „аза“ като изходна точка на всичко. Затова неговото наукоучение, което сам той (в едно писмо до Райнхолд) определя като „ ... |
|
Рене Декарт, известен още и като Картезий (1596 - 1650), е френски мислител, оставил ярка диря не само в съвремието си, но и до наши дни с революционните си открития и теоретични постановки в няколко различни области на знанието - математика, аналитична геометрия, физика, биология, оптика, философия, етика и теология. Заради научните си постижения често е споменаван като "баща" на тези съвременни дисциплини, а за философската наука той е преди всичко основоположник на рационализма. Известен със знаменитата фраза "Мисля, следователно съм", Декарт издига в култ разума на човека, който подлага на ... |
|
Психическата трансформация на народите и последиците от Първата световна война. Моментът, в който всеки гражданин осъзнае, че победата на една или друга политическа партия или на една или друга вяра са безсилни да проправят пътя към абсолютното щастие, ще настъпи голямо социално развитие. По какъв начин бихме могли да променим мисленето на хората, след като и най-крайните закони са безсилни да го променят? Отговор на този въпрос дава уважавания социолог и психолог Густав Льобон. В "Светът по време на бунт", през призмата на психологията, е направен подробен анализ на движещите сили на народа по време на ... |
|
Изданието съдържа писма, които се превеждат за първи път на български език, и е посветено изцяло на литературата. То ни дава възможност да се докоснем до епохата и живите хора зад великите произведения, до великите писатели и техните творби в развитие. Да станем свидетели на колебанията и съмненията, на живота, който е пораждал тези творби и е осуетявал намерения и литературни амбиции с пълното право на собственик."А простотата е най-необходимото условие за прекрасното. Простото и естественото могат и да не се получат хубаво, но сложното и изкуственото никога не могат да бъдат хубави.""Но да Ви разкажа ... |
|
Като се изключат Държавата и Законите, Теетет е най-пространният диалог на Платон (427-347 г. пр. Хр.). Голямата му тема е проблемът за знанието. Отнася се към по-късните произведения на атинския философ, създадени след Пирът, Федър и Държавата. Богдан Богданов (1940 - 2016) е класически филолог и професор по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет Св. Климент Охридски. Основател е на Нов български университет, дългогодишен председател на неговото Настоятелство, а от 2011 г. до смъртта си - негов почетен президент. Публикувал е на български голям брой преводи от старогръцки език, между ... |