Съставител: Борислав Борисов. ... Из словото на Елеазар Хараш. Всички волеви същества са реализирали слънцето. Слънцето означава морал, воля, чистота. Колкото повече се развива волята, толкова повече низшите духове са ограничени. Волята покорява всички сили. Тя покорява даже силите на светлината - в по-висш смисъл волята като принцип т.е. волята като бог. Вселената е излъчена от волята чрез словото - принцип, т.е. словото, което е действие. Истинското слово е действие. Това говори за всемогъществото на волята. Словото е излъчена воля и Словото е едно движение на тази огнена воля. Без воля не съществува и мисъл, и ... |
|
|
Тази книга със сигурност заслужава радушно посрещане. Тя запълва определена празнота относно Библията, която, за съжаление, съществува в православната библейска херменевтика. Епископ Дмитрий последователно разкрива насоките или обхвата на Писанието, към което се е придържала Църквата през вековете. Първата цел на неговия коментар е църковна и пастирска: облекчаването на "непосредствената среща на човечеството с откритата истина". Този мотив придава на коментара свежо, съвременно качество: убедителност и неотложност, прямост и достъпност. ... |
|
|
Живот на ръба. Какво точно означава това? Означава просто, че в живота винаги има алтернативи. Ти винаги си на кръстопът, винаги, непрестанно. Всеки момент е кръстовище и ти трябва да избереш накъде да тръгнеш, какъв ще бъде пътят ти, във всеки един момент се налага да избираш. Всеки един момент е решаващ, защото изоставяш много пътища и избираш един от тях. И така, ако избереш приятния, удобния път, никога няма да си в състояние да живееш интензивно. Ако избереш приятното, удобното, традиционното, онова, което обществото одобрява, означава, че си готов да се превърнеш в психологически роб. Затова е и цялото това ... |
|
|
"Бог е Скритият Деятел във всичко, за да ни възроди в Себе си. Човек без сърце няма Храм. Любовта има Очи от Безкрайност. Себепознанието е независимост от света. Свободата се нарича Чисто Съзнание. Истината е най-голямата опасност за този свят - и затова този свят е лишен от нея." Елеазар Хараш ... |
|
|
Свещеник Павел Флоренски е забележителен руски богослов, философ, личност с енциклопедични интереси и мащаб, от първите десетилетия на XX век (1882 - 1937). Към вярата го призовава Божи знак в едно съновидение - "че има свят на мрак и гибел, и има спасение в него", и най-тънък лъч светлина като удар и откритие: "Не може да се живее без Бога!" Като студент в Московската духовна академия животът му се свързва с Троице-Сергиевата Лавра; в Лаврата, в чиито свети двори бие пулсът на руската църковност и история, протичат почти тридесет години от живота на отец Павел Флоренски. Там, под благодатния покров на ... |
|
|
"За да чуя Дао, трябва да съм в Дао. Ако съм в Дао - съм несътворен. Дао е като мед в устата ми. Не мога да пипна Дао, но Дао умее да ме докосва. Само към Дао се стремя. Дао успя да ме привлече. Когато жадувам за Дао, Дао оживява в мене. Дао е живо, а аз само си въобразявам, че живея. Дао е в мене, а аз все повече се приближавам към себе си. Ако имам Дао, всичко имам, но как става това не знам. Дао умее да ми дава Себе Си, а аз не успявам да Му дам себе си, но Дао ще ме научи. Когато се доверявам на Дао, все едно е каква трудност срещам. Не знам кога Дао е вътре в мен, но ако Дао се издаде, тогава Го узнавам. Дао ми ... |
|
|
Продължавайки анализите си от част трета на книгата, Мишел Муние ги доразработва по-разширено и задълбочено по следните теми: Посвещението (първата причина за което е индивидуалното грехопадение), предавано в три последователни етапа чрез народните приказки и съдържащо се в трите нива степени на молитвата Отче наш; Природа и функция на Злото (с трите нива на неговата реалност), което е материята и обектът на бъдещата еволюция на човека; Народните приказки - образи и сцени от богомилското посвещение, а същевременно и следи от историята на народите; Същност и диалектика на Любовта според народните приказки: имайки ... |
|
|
Тази част от книгата сдържа анализите на автора и аргументите му в подкрепа на основните идеи, изложени все по-задълбочено в отделните публикувани на български език части, по следните теми: Същност на богомилската Църква на Бога според Лионския ръкопис (написан на окситански език, открит през XVIII век в протестантски среди и преведен на френски през XIX век). Този ръкопис е изключително важен за непредубедения читател, желаещ да разбере и усети забулената в лъжи и умишлени фалшификации истина за онази невидима Божия Църква, която не е институция, нито човешко дело, а е една-единствена и съществува по Божията воля в ... |
|
|
"Един нагледен пример може да ни даде приблизителна представа за Бога - електричеството. Използваме електричеството за осветление, за отопление и за работата на всякакви уреди. Но колко предохранителни мерки трябва да се вземат, за да не се предизвика някоя злополука! Прекият контакт с електричеството може да бъде смъртоносен. За да се прокара до нас и да може да се използва с минимален риск, то трябва да бъде прекарано през трансформатори. Същото е и с Бога - Бог може да бъде сравнен с електричество в чист вид, което може да слезе чак до нас единствено ако е преминало през трансформатори. Именно такива ... |
|
|
Мишел Муние посвещава няколко години на работата си върху този свой голям есеистичен, философски и исторически труд. Осъзнавайки вътрешния смисъл на събитията през Средновековието - чрез интуицията и въображението, които подпомагат научното знание с естетично-поетични откровения, - той разкрива красотата и силата на богомилското живо християнско Слово, което е пробудило през X и XI век цяла Европа. Негов съществен извод е, че богомилските идеи реално са причина за появата на средновековните приказки, а същевременно и надеждна градивна основа на пробудата на народите за съзнателен творчески труд и за неудържим стремеж ... |
|
|
Книгата "Литургическо богословие" на един от най-известните представители на т. нар. Парижка богословска школа, протопрезвитер Александър Шмеман (1921 - 1983) включва две изследвания: "Въведение в литургическото богословие" и "Евхаристията - тайнство на Царството". Първата книга е представена като дисертация за степен "доктор на богословието" в Православния богословски институт в Париж през 1959 г., а втората, която авторът определя като "поредица размисли за Евхаристията", отец Александър завършва през 1983 г. малко преди смъртта си. Проблемът за литургическата криза, ... |
|
|
"Цялостното човешко същество, което слиза да се въплъти на Земята, носи в себе си зародишите на двата свята - Висшия и нисшия. Ето защо може да се каже, че човек, в своите прояви, е едновременно и Бог, и животно. Да, именно срещата на двете природи - Божествената и животинската, го прави човек. Той не може да се отдели нито от едната, нито от другата - налага се и двете да го съпътстват, докато ги уравновеси. Деня, в който осъзнаете ясно тази идея, ще придобиете ключа, който ще ви даде възможност да разрешите всички въпроси на живота. А за да ви стане ясна тя, започнете да изучавате себе си, за да знаете, във всеки ... |
Книги
