Историята на най-скандалния руски княз, владетел на несметни богатства, убиец на Распутин и доживотен изгнаник. ... Историята на най-скандалния руски княз, владетел на несметни богатства, убиец на Распутин и доживотен изгнаник. Един от най-богатите и колоритни руски аристократи, княз Феликс Юсупов, граф Сумароков-Елстон-младши (1887 - 1967), разказва за живота си артистично и непосредствено като човек, който стои над светските условности. Известен във висшето общество с физическата си красота, фриволните си нрави и безкрайните си любовни похождения с жени и мъже, младият Феликс често е бил в устата на ... |
|
Вторият случай на комисар Гуидо Брунети. От носителката на голямата награда за криминален роман Сънтори. Във водите на един венециански канал се носи тялото на млад мъж - войник от американската база във Виченца. Жертва на грабеж. Или не? Няколко дни по-късно млада и красива лекарка от същата база е открита мъртва в квартирата си след инжектирана свръхдоза хероин. Непредпазливост? Самоубийство? Или не? Синьор Вианели от Милано - крупен индустриалец с връзки на най-високо ниво - става жертва на обир във венецианското си палацо и загубва две от най-ценните си картини. Класически случай на проникване с взлом. Или не? Във ... |
|
От автора на бестселъра "Без теб". ... Слънцето изгрява над Живерни... От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място. Историята започва с едно брутално убийство - Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за ... |
|
"Тази книга разказва човешката история на последната граница на Европа: там, където България, Гърция и Турция се приближават и раздалечават. Тук започва нещо като Европа и свършва друго, което не е съвсем Азия. Моето поколение порасна в момента, в който Берлинската стена падна. Тази граница хвърляше безмълвната си, хладна сянка върху българското ми детство в последните години на социализма с човешко лице, както гласеше онзи несполучлив израз. Нищо чудно че обхождането на тази граница сега, близо трийсет години по-късно, ме привлече със силата на магнит. Впрочем, границите неизбежно го правят. Нека обаче веднага ... |