Том втори от автобиографична трилогия Изповед на Йорданка Христова е озаглавен Песен моя, обич моя. В него ще научим повече за музикалния път на звездата, пътуванията и значимите срещи с популярни личности."Късметът е едно от нещата, за които съм особено благодарна в този живот. Неведнъж е избутвал воала на непредвидимото и е кацал като птица на рамото ми. Допринесе да направя добра кариера, без да се превърна в кариеристка. Пътуването с мен е многоцветно - не само в географски смисъл, но и към сърцата на хората, които срещах. Пътувах, срещах, обичах, трупах богатство от впечатления и песни - от различните кътчета ... |
|
Готови ли сте да последвате рижия котарак по следите на вълнуващи приключения, страховити загадки и въздействащи житейски истории? С тези 16 забавни, почти реални и мъничко магични разкази заедно ще отпътувате до планинско градче, където желанията се сбъдват, но не по познатия от приказките начин. Ще отскочите до черноморския бряг, където цялото лято се побира в шише от нектар, а под брезента на старата лодка дреме нещо почти човешко. Ще попаднете в една София, изпълнена с черни квадрати, космически кучета и много, много мартеници. Не е изключено да срещнете дори някой познат софийски магьосник... Всичко е възможно, щом ... |
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
Затворен комплекс в полите на планината - луксозно убежище, в което си в пълна безопасност. Поне така си мисли наскоро разведената успешна писателка Виктория. Ала когато зловещи събития от новия ѝ ръкопис се пренасят по странен начин в истинския живот, младата жена започва да подозира, че това идилично място далеч не е толкова сигурно. Всичко изглежда като коварна шега, която цели да я накара да се усъмни в собствения си здрав разум. Всичко се заплита още повече, когато Виктория открива, че последният ѝ публикуван роман - книга, превзела сърцата на читателите и изстреляла я на върха на класациите - не е ... |
|
Добрите момичета от богати семейства нямат работа в къщата на петимата братя Йегер и сестра им Оливия. Особено когато тази къща се намира в лошата част на града - там, където всичко е мръсно, първично и объркано. Ала точно тук трябва да прекарам нощта. Мейкън е най-големият - бивш военен, който никога не се усмихва и само командори всички наоколо. Арми е самотен баща с най-красивите зелени очи, който така и не знае какво да прави с живота си. Айрън скоро ще влезе в затвора. Той всъщност е свестен. Просто не може да си мълчи, когато трябва. Далас е този, когото мразя. Жесток и самовлюбен, той взима каквото си иска, а след ... |
|
"За алкохола: Алкохолът е едно от най-великите неща на този свят, поне според мен. За повечето хора той може да е пагубен, но аз съм друг случай. Написал съм най-добрите си работи под въздействието на алкохола. За жените: Жените са като машини за оплакване. Все мъжете са им виновни. Мислят се за незаменими. Там им е проблемът. Когато една жена ме вбеси, пращам я по дяволите. Качвам се в колата и заминавам. Където и да е. За писането: Никога не пиша през деня. То е като да се разхождаш гол в голям магазин. Всички те гледат. Но нощем... тогава е времето на магиите. За вярата: Вярата е за онези, които я имат. Само не ... |
|
Сет Куин най-сетне се завръща у дома, в малката бяла къща със сини прозорци, лодка на кея, люлка на верандата и куче в двора. И макар всичко да изглежда по старому, в градчето има една съществена промяна на главната улица е отворил цветарски магазин. Собственичката Дру Бенкс е необикновена не само с красотата, но и с гордия си характер, който упорито отказва да приема помощ за бизнеса ѝ от заможните и градски приятели. Сет обаче е друг тип предизвикателство и съвсем скоро двамата не могат повече да отричат припламващите помежду им искри. Докато един ден миналото на младия мъж не го застига и тайната, крита от него ... |
|
Сузана Йорданова е сред най-разпознаваемите имена на съвременната българска поезия. Автор е на стихосбирката Душата дрънка, докоснала сърцата на хиляди читатели. През 2023 г. е наградена с почетна грамота за особен принос в укрепването на българския литературен кръжок във Виена, където дълги години живее и организира литературни четения. Носталгията и любовта към варненското море обаче се оказват по-силни - Сузана се завръща в България, за да твори там, където душата ѝ дрънка най-искрено. Мактуб: Така било писано е задълбочено пътуване към вътрешния свят, в което лист по лист Сузана прекрачва границите на ... |
|
Една нейна дума бе достатъчна да ги обедини или раздели завинаги... Шампион по ветроходство, Камерън Куин, пътува по света и пръска парите си за шампанско и жени. Но когато умиращият му баща го вика вкъщи, за да се погрижи за младия и непокорен Сет, животът на Камерън се променя само за една нощ. Свикнал да е господар сам на себе си, той ще трябва да се научи отново да живее с братята си, а освен това да готви, чисти и носи отговорност за едно дете. Братята ще се опитат да загърбят миналото и да бъдат единни заради Сет. Дали ще успеят зависи от решението на социалната работничка - толкова хубава, че всеки от тях се ... |
|
Сборникът е посветен на 100-годишнината от рождението на писателя Георги Божинов. "Смок свири на върба, всички жабки той събра..." е стих от стара детска песничка, нещо като бивалици-небивалици, малко нещо като щяло-нещяло, шарени приказки... Повечето разкази не са публикувани в книга, печатани са в литературни списания и алманаси. Писани са в различни периоди - от 1937 година до края на 90 -те. В сборника те не са подредени хронологично - хронологията едва ли би подсказала нещо за съзряването на писателя. Писателят сякаш се е родил в един монолитен, завършен вид и никакви литературни или социални повеи и ... |
|
"Нито аз да те пусна. Не можеш да промениш миналото. Но това, което можеш да направиш е, да го превърнеш в хубаво бъдеще." Женя Кънева По-жив от всякога Спомените ни отдавна са погребани, а възкръсват на нашето място. Думите отдавна са изчерпани още от последното ни лято. Любовта отдавна я изгубихме, но пак намира ме, щом чуя наша песен някоя. Отдавна си мъртъв за мен, а всъщност по-жив си от всякога. Женя Кънева Женя Кънева от малка усеща думите и поезията я омагьосва. Изкушава се да пише, докато следва в Лондон и е далеч от дома си. През 2020 г. се престрашава да сподели свои стихове в социалните ... |
|
Шестнайсетгодишната Дида е оградила себе си, мечтите си и живота си с правила, които спазва стриктно. До един безумен майски ден, в който всичко се променя. Ден, изпълнен с толкова много противоречия. Ден, в който маковете са кървавочервени, а мечтите - болезнено далечни... Ден, в който една-единствена дума пулсира натрапчиво в мозъка ѝ като все още жива пъпна връв: Мама."Дида седеше на любимото си място - беше ѝ като запазена марка. На ръба. На ръба на прозореца, точно там, където започват мечтите и свършва адът. Обичаше да е с гръб към всички останали мизерни същества и за части от секундата да се ... |