"Парацелз е лекар с душа, защото е мъдрец с дълбоко отношение към бога. Парацелз е мъдър и любящ поток, посветил се на своето дело. Земните лекари не могат да разберат Парацелз, защото той спада повече към неизвестното. Много негови мисли, ако се съберат и сгъстят, създават олтар. Силата на Парацелз е в неговия скрит живот, а не в неговия явен живот. Парацелз е дух, а не тяло и ум. Само дух може да го разбере дълбоко. Парацелз се е срещнал с лицето на истината, за което земните лекари нямат представа. Парацелз е от тези, които са прозрели живота. Парацелз е открил в медицината своя съкровен път към бога, защото, ... |
|
"На тази планета често гореше въздухът. От многобройното някога племе на неотерите останаха шепа мъже и жени. Те правеха и невъзможното да оцелеят. От месец бе настъпил сезонът на бурите и наелектризираните ветрове. Джунглата - с коварните си дървета и жестоки зверове настъпваше. За да спасят селището си, неотерите трябваше да го окръжат с дълбок ров... Преди 9984 години тук кацна звездолет. Не бяха много хора. Нарекоха планетата Неотера, изградиха Лабиринта, а в него укриха всички знания на старата си цивилизация, но космическите варвари се опитаха да разрушат и ограбят Лабиринта..." Из книгата Иван ... |
|
Съдбата е сянка, която те следва дори денят да е мрачен. Проникновен, многопластов, разтърсващ роман от авторката на "Афиши в огледалото", "Бал в Мулен Руж" и "Виенски апартамент", които завладява с неповторим стил и безпощаден поглед в дълбините на душата. "Скреж" е история, в която читателят има усещането, че пропада. Но точно преди да докосне земята, Радостина А. Ангелова му подава ръка и му припомня, че след всяка зима отново идва пролет. Две момичета. Седем незабравими лета. Трийсет и три непростими години. Дима и Вида се запознават край басейна на ведомствената вила във ... |
|
Емануел Икономов публикува от 1980 г. над 240 разказа в периодичния печат, сборници и антологии плюс един роман. Носител е на множество награди, превеждан е в Англия, Германия, Испания, Русия, Сърбия, Гърция. Първият му сборник разкази от забележителния цикъл за Малкия град е неговата двадесета книга."Голямото предизвикателство на Емануел Икономов е, че е непредвидим. Новото му хрумване е за градче, което по фантастичен, по неповторим начин съчетава в себе си типично българските, а и надвременните проблеми. При това в новото си творческо начинание белетристът е успял майсторски да свърже в едно цяло фантаста, ... |
|
Емануел Икономов е известен с много лица: прозаик, журналист, преводач, критик, съставител, издател. За четиридесет години на литературната сцена публикува над 220 разказа в периодичния печат, сборници и антологии, както и един роман. Негови произведения са преведени и издадени на английски, немски, испански, руски, сръбски, гръцки... Многократно отличаван, той печели Голямата награда на името на Атанас Мандаджиев за криминален разказ, както и наградата "Еврокон" за принос в развитието на фантастиката. Сборникът му "Последният дракон" включва двадесет нови фантастични разкази, отличаващи се с ... |
|
"Led Zeppelin" е абсолютно явление - между членовете на бандата тече необяснима химия, която се претворява в албумите им, продавани в десетки милиони екземпляри. Личен приятел на Джими Пейдж и Робърт Плант, музикалният журналист Мик Уол увенчава дългогодишните си проучвания за Led Zeppelin в "Когато великани стъпваха по земята" и разкрива неподправената и величествена история на култовата банда. Авторът ни повежда на обиколка в бекстейджа, където във вихъра на славата си странстващите рицари на рока често потресаващо издевателстват над боготворящите ги групита, а алкохолът и наркотиците се леят в ... |
|
Понякога най-искрените думи могат да бъдат написани само в писма до нечия майка. Това е вълнуваща история за едно момиче, израснало в дом за деца без родители, за приятелството, за загубата, за анорексията и, разбира се, за мечтите."Ръка за ръка, двама на сивия цимент, той и аз. А ние, мамо... Ние просто искахме ванилов сладолед с парченца шоколад. Ние не искахме нищо повече от живота, но той ни изненада." Из книгата ... |