Карл Раймунд Попър (1902 - 1994) е австрийско-британски философ и общественик. Смятан за един от най-влиятелните философи на науката и виден представител на либерализма на XX век. Писал е също много за обществената и политическата философия. Еднакво известен с отричането на емпирично-индуктивисткото обяснение на научния метод чрез издигане на емпиричната фалсифицируемост до критерий за разграничаване на научната теория от не-науката и с енергичната си защита на либералната демокрация и принципите на социалната критика. Според него Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за истина, а по-скоро се опитват ... |
|
"Ако човек е презрял робството, той е свободен и сред цяла тълпа господари. Колкото хора, толкова и пороци. Никой не е в състояние да навреди на мъдрия - нему и да помогне никой не може. Няма робство по-позорно от доброволното. Всички сме в един и същ затвор. Лошото се познава по тълпата около него. Велико благо е да има отворени за теб сърца. Никой не обича отечеството си защото е велико, а защото е негово." Из книгата Луций Аней Сенека (4 пр. Хр. - 65 сл. Хр.) е римски философ, писател и политик, квестор, после сенатор и консул, наставник на Нерон, по чиято заповед слага край на живота си. ... |
|
Густав Льобон е лекар, антрополог и социален психолог, автор на над четиридесет произведения с огромен успех за времето си. Възловата му творба Психология на тълпите бележи началото на социалната психология и е първата, поставила и разгърнала въпроса за проявленията на масите, развихрили се впоследствие през целия XX век. Издавана и преиздавана до ден днешен в целия свят, тя е удивително актуална и сега, разкривайки способите за манипулация на човешките множества и как политиците могат да въздействат и да насочват мислите и чувствата. ... |
|
В периода 1891 - 1907 г. Андре Жид създава няколко произведения, които условно нарича Трактати, макар те да включват елементи от различни литературни жанрове. В тях излага схващанията си за изкуството в духа на постсимволистичната естетика (Трактат за Нарцис. Теория на символа), размишлява за преходността на желанието (Любовният опит, или трактат за напразното желание), предлага ни разказ за изгубената вяра в думите, които, лишени от истинност, превръщат онзи, който ги изрича, в измамник (Ел-Хадж, или трактат за мнимия пророк), говори за трите вида морал: на добродетелта и жертвоготовността; на зачитането на върховния ... |