"Книга за българския народ" е най-яркият израз на чувството за ненавист и отвращение у съзиждащият човек на колективистичното общество. Тук е показан обратният образ на света, който Вазов изобрази в "Под игото". Образът е такъв не просто защото държавата е попаднала в мръсни ръце, а защото никой друг, освен порокът и злото, не могат да бъдат нейни господари и управници. Затова и старият везир така спокойно и с наслада предава богатия си опит в държавните дела на своя наследник. Няма други закони, по които да се урежда тази система. Противоречието между обществото на хармония и справедливост с ... |
|
|
Изданието се посвещава на 150 години от рождението на писателя. Пренебрегван 75 години от издателства и литературни "естети", критици и идеолози, романът "Висящ мост" на Антон Страшимиров възкръсва от забвението. Читателите ще съпреживеят бурни времена от нашата история в началото на 20 век, когато девизът "Да живее смъртта, момци!" носи повече живот, отколкото отстъпление, и в които парадоксалните проникновения на една неспокойна душа провокират размишления, не по-малко актуални и днес..."Момчета, Бог дава земи само на храбрите си народи... Да се вредим със своя народ: той пак нас ... |
|
|
Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са Сляпата Вайша, Обащиняване, Кристин, която маха от влака, Белите гащи на историята, Коледната душа на едно прасе, Закъснелият дар, Да търсиш Карла в Лисабон, Божури и незабравки, И всичко стана луна.... Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои разминавания ... |
|
|
Романът, който наистина покори света! ... Запознайте се с Уве. Той не се церемони с нищо и с никого. На висок глас казва какво не харесва в света. А той не харесва много неща - особено лъжата, празните приказки и хората, които не спазват правилата. С ясни принципи, стриктни навици и непоклатими разбирания кое е редно и кое - не, Уве е намръщеният съсед, който тормози всички около себе си. Но Уве не винаги е бил заядливо старче. Бил е млад и се е борил с живота. Обичал е - така, както малцина са обичали. И е бил всеки ден до любовта си. Сърцето му все още принадлежи на неговата Соня. Но тя вече не е тук. И Уве няма за ... |
|
|
"Книгата на литературната историчка Катя Зографова е своеобразна енциклопедия на женските присъствия във всички сфери на националния ни живот, при това разгърната в широк времеви пояс на седем столетия - от времето на падането на българското царство под османско владичество и светлата саможертва на цар Шишмановата сестра Кера Тамара - до наши съвременнички от ХХ век... Авторката подбира внимателно и с професионален нюх на документалист имената на влиятелните жени, играли значима роля в историята на България, без да се отклонява в проблематични, търсещи евтина популярност посоки... Наричат Катя Зографова " ... |
|
|
"Дневник на писателя" е периодичен сборник от произведения на Фьодор Достоевски, излизали под това заглавие в периода 1873 - 1881 година. Първоначално под рубриката със заглавие "Дневник на писателя" Достоевски публикува свои произведения в седмичното списание "Гражданин", издавано от княз Мещерски и редактирано от самия писател. През 1876 и 1877 г. "Дневник на писателя" излиза самостоятелно като месечно издание. През 1880 и 1881 г. излиза само по веднъж. В "Дневник на писателя" читателя ще се срещне с някои от по-малко известните произведения на Достоевски, сред които ... |
|
|
"Модата е взета вместо цивилизацията." Това послание отправя Добри Войников в предговора на своята комедия "Криворазбраната цивилизация", завършена в Букурещ през май 1871 г. Тя разглежда тема, която е актуална и днес - за сблъсъка между традиционната и външната култура, за отношенията между родното и чуждото. В произведението авторът порицава онова разбиране за цивилизованост и култура, което се изчерпва с механичното подражаване на последните моди и тенденции, заради които човек дори е склонен да забрави своя род и обичаи. Така тази "мнима цивилизация" се оказва способна да заблуди ... |
|
|
Книгата съдържа сатирата "Възхвала на глупостта" и биографичния роман "Еразъм Ротердамски"и е част от поредицата луксозни издания "Божествен дух" на издателство "Захарий Стоянов"."Който не може да бъде Еразъм, желае да бъде епискот". Тази мисъл на Лабрюйер е по-дълбока, отколкото изглежда на пръв поглед. Тук не става дума само за двата пътя на човешката амбиция, които най-често взаимно се изключват, нито за това, че бездарните творци предпочитат да бъдат администратори. Великият характеролог и есеист очевидно е искал да каже нещо повече: в името на голямата задача на ... |
|
|
Романът "Един живот" е признат за шедьовър на френската класическа литература. Според Лев Толстой това е най-добрият роман на Мопасан и втори след "Клетниците" в цялата френска литература. Това е роман за живота на Жана де Во, страстна и обсебена от чувствата си жена, обречена да стане жертва на собствената си житейска неприспособимост и жаждата да чувства живота в цялата му пълнота. "Един живот" е история за изгубените илюзии, несбъднатите желания и предаността. Това не е трагедия, а по-скоро тихата незабележима драма на човешкия живот. В книгата са включени 38 илюстрации, създадени от ... |
|
|
Една простичко написана, но разтърсваща история, в която няма жестокости, няма насилие, войната се подразбира, без да е описана, и именно защото всичко е само загатнато, толкова по-силни са нейните внушения. Книга, която не се забравя, а остава дълго за занимава ума с въпросите за невинността и приятелството, както и за злото, пред което често се изправяме неподготвени. Деветгодишният Бруно не знае какво е това Холокост и няма никаква представа за жестокостите, които неговата страна е причинила на хората в други европейски страни. Единственото, което знае, е, че трябва да напусне уютния си дом в Берлин и да се премести в ... |
|
|
Улицата на консервните фабрики в Монтерей, Калифорния, е цяла поема, смрад, проскърцващи звуци, особена светлина, песен, навик, носталгия, блян. Улица Консервна - това е събраната и разпиляна тенекия и желязо, ръжда и трески, нащърбен паваж и обрасли с бурени дворове и бунища, работилници за сардели, сглобени от вълнообразна ламарина, автомобилни сирени, гостилници и публични домове, малки претъпкани бакалнички, лаборатории и нощни приюти. Нейните жители, както веднъж бе рекъл един, са проститутки, сводници, комарджии и негодници, с което е искал да каже всички. Но ако беше надникнал към улицата от друго ъгълче, той може ... |
|
|
"Никога не се предавайте – никога, никога, никога, никога; нито за големи, нито за малки неща; нито за значими, нито за незначителни; никога не се предавайте, освен на убежденията си за чест и здрав разум. Никога не отстъпвайте пред силата; никога не отстъпвайте пред очевидно превъзхождащия ви противник.""Присъщият порок на капитализма е неравното разпределяне на благата; присъщата добродетел на социализма е равното поделяне на нищетата.""Голфът е игра, чиято цел е една много малка топка да бъде вкарана в още по-малка дупка с инструменти, които са крайно непригодни за целта.""Няма голям ... |
