Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Колоритни и сладкодумни като приказки, българските предания и легенди ни разкриват вярванията на нашия народ, начина, по който си е обяснявал създаването на света, небесните светила, човека, животните, дърветата, природните явления – като дъжд, бури, светкавици и гръмотевици. Освен това те дават богата информация за бита на българина и за знаменателни събития от неговата история. Подборът на преданията и легендите е направен съобразно учебната програма. ... |
|
От този свят до онзи. Смело може да се каже, че Джон Бъниан е написал най-влиятелната книга на английски (като изключим изданието на Библията на Кинг Джеймс). Пътешественикът е много повече от класическо произведение. Целта на автора е неговите читатели да пропътуват заедно с книгата през живота си. Приключенията на главния герой Християн и на неговите другари е представен така картинно, че съвременниците на Бъниан са очаровани. Читателят получава нагледни и практични уроци за живота и взаимоотношенията, от които всеки се нуждае. И днес Пътешественикът е в списъка от задължителни четива на гимназиите в Обединеното ... |
|
"Й: странно заглавие, заявяващо едновременно принадлежност и дистанция, към и от, притежание и загуба: женственост. Не беше отдавна, когато младите стихотворения на Йорданка Белева очароваха с новост и жизненост. Промяната не е неочаквана, появиха се междувременно хубавите разкази на Дана, белязани от зрялост. Неочакваното за мене в "Й" е другото име на зрелостта Й.: тъга. Тъга-тишина, която не е болка, но и не я лекува, тъмна южна широка река, където Й може да се остави да бъде замайващо люляна, но и да плува. И срещу течението. Уверено." Екатерина Йосифова Йорданка Белева е родена през 1977 г. в ... |
|
Пътят е разтърсващ разказ за времето, когато цивилизацията и природата са мъртви. Баща и син пътуват през изпепелената Америка на юг към океанския бряг - дни, месеци, години. Нищо не помръдва сред опустошения пейзаж освен носената от вятъра пепел. Те имат само дрехите на гърба си, оскъдни запаси храна и един пистолет, с който да се бранят от варварските шайки канибали по пътищата. Но залогът на това пътуване не е само тяхното оцеляване, защото мъжът и момчето носят огъня на целия човешки род и съдбата на целия свят зависи от баланса на безнадеждната им мисия."Прозата в тази книга е толкова красива и сурово сдържана, ... |
|
Новели ... Във всичките си творби Шницлер се проявява като блестящ аналитик на човешката психика като скептичен и ироничен наблюдател на действащите обществени норми. Обикновено се сочи връзката с творчеството на Зигмунд Фройд поради това, че пренебрегва всички табута за обществото и открито говори по въпросите за секса, за смъртта. Със своя свободен дух Артур Шницлер е много близък и на съвременния читател. „Да имаш усет за Шницлер означава, че притежаваш култура, а да се чувстваш привлечен от Шницлер, означава, че дириш култура.“ Герхард Хаупман „По същество той е задълбочен изследовател на психиката, толкова честен, ... |
|
"О въжа усукани от викове Звън камбанен ниско над Европа Викове висящи на въжето Релси свързващи народите В тоя свят сме само двама-трима души С нищо необвързани свободни Да си подадем ръка." Гийом Аполинер ... |
|
Това е шедьовърът на кратката проза на легендарния швейцарец Роберт Валзер (1878 - 1956), един писател, когото съвременният свят преоткрива днес като "липсващата връзка" между сюрреализма и Франц Кафка. В действителност приживе Валзер е бил по-известен от самия Кафка или Валтер Бенямин - автори, които са му се възхищавали и върху които тази книга е оставила отпечатък. "Разходката" - това са бляскави и най-вече весели гирлянди от думи, които опровергават усещането ни, че вече сме чели толкова много, че не е възможно да бъдем изненадани от нечий стил и слог. Напротив, възможно е, и Валзер го прави ... |
|
Бестселър на "Publishers Weekly". ... Един от най-добрите любовни романи, писани в последните години. Литературно явление, покорило милиони читатели и екранизирано с участието на великите Мерил Стрийп и Клинт Истуд в главните роли. Италианката Франческа вече се е примирила със сивите дни и още по-сивите нощи в дълбоката американска провинция, където е последвала мъжа си и се е отдала на децата и семейството. Робърт Кинкейд вече се е примирил със самотата, на която го обрича скитническия му живот на фотограф по чужди земи и континенти. Но съдбата им е отредила друго: да изживеят любов, каквато спохожда ... |
|
Роман от парчета живот. В Моят луд век читателят ще открие богатство от необичайно и дори ексцентрично свързани весели, чудновати, възхитителни истории. Ще попадне в свят, където се сблъскват абсурд с абсурда, овехтялото с бъдещото, отчаянието с тържеството на живота - завиден кураж да открехнеш страници, в които до днес никой не е надниквал! Лиляна Стефанова не се бои да признае: "Дори да ви кажа, че се отказвам от поривите на кръвта си и виното на любовта - не вярвайте". Тази книга е метафора на вечното надбягване с младостта. Антон Дончев я нарича амазонка във войната за душите на хората. А Павел Матев ... |
|
"Двадесет и петият час" (1949) на К. Вирджил Георгиу е една от големите антиутопии на ХХ в., изобличаваща нацизма, комунизма и дехуманизирането на съвременния свят. Романът описва участта на човека, престанал да е личност и сведен само до "досие" - едно "адско клеймо", което го преследва до гроба. Творбата, преведена на 31 езика, се публикува за първи път на български език. Романът бестселър е преведен на 31 езика и екранизирана през 1966 г. от режисьора Анри Верньой с участието на звезди като Антъни Куин, Вирна Лизи и Сердж Реджани. "Двадесет и петият час" е една от най-големите ... |
|
"Моите спомени, птици в нощта, скитат бездомни, скитат унесени вън от света. Моите песни, сенки без път, блесват нечути в скръбната есен - и пак замълчат. Моята лютня, писък в нощта, стене прокудена и безприютна вън от света."Из книгата, Николай Лилиев ... |
|
"В новата поетична книга на Йорданка Белева е вписана особена чувствителност към времето, отминалото, пропуснатото в момента. В стихосбирката заслепява аурата на цивилизационната забързаност. Бързащият човек е белязан от неизречено слово, ранен от безвъзвратно загубено общуване с любим човек. Да запълни бялото квадратче на изпуснатия момент е страшно изкушение за Йорданка Белева. Тук тя ще види траурна лентичка, криволичеща етимология, крайчец на фанатизъм, призрак след зачертана идеология. Неусетно аорист е подменен от бъдеще време в миналото, за да се отвори място в езика, където да не се чувстваме чужденци." ... |